Д-р Ангел Кунчев, главен държавен здравен инспектор:

Първите случаи на грип ще са в края на октомври

Яна Йорданова - сряда, 27-09-2017 - 08:00

Най-вероятно ще ни повали „Мичиган“, който е нов за нас * Ще предложим имунизацията за рискови групи да се реимбурсира

- Д-р Кунчев, зачестяват ли вече случаите на респираторни заболявания, след като настъпи есента и температурите започнаха да се понижават?

- Има повишение на заболеваемостта в определени седмици, но не бих го нарекъл зачестяване. Досега обаче няма и такава сериозна промяна в температурата. Веднага след резките колебания ще отчетем промяна в картината, макар че и тогава ще говорим за заболеваемост, много далеч от тази за грипната епидемия. В този период - от септември до края на декември, ще се срещнем с различни респираторни вируси, а не с грипния. Той е през октомври-ноември като отделни случаи, но такива големи увеличения на заболеваемостта не може да има преди края на годината. Обикновено епидемичните нива са през януари-февруари.

- Какви вируси върлуват в момента?

- Трудно е да се каже по две причини. Първо, няма особена медицинска стойност нито за лекуващия, нито за пациента какъв тип точно е респираторният вирус, защото са близки като клинична картина и са много като брой от различните групи. Повечето от хората ги карат на крак и не търсят лекарска помощ. Не са необходими и някакви изследвания, а и няма някакви противовирусни препарати, които е необходимо да се прилагат в такива случаи. Ние вземаме проби, за да видим каква е грипната ситуация и понякога получаваме резултатите и за респираторните заболявания, но те са толкова много, така че това няма медицинско значение.

- Как протичат всъщност?

- Протичат с леко неразположение. Не е задължително да са с температура - като често тя може да е 37,2 градуса. Може да имате леко главоболие, болки по мускулите, но е много по-леко в сравнение с грипа. Чести симптоми са и дразнене в гърлото, хрема, кашлица, но те на са силно изразени.

- Кашлицата може ли да продължи продължително?

- Да, кашлицата може да е и по-продължителна. Това е всъщност симптомът, който основно прави впечатление на хората. Тя може да се задържи и 10 дни. Ако продължава повече, това е показател да се търси лекарска помощ. Тези вируси рядко дават усложнения, но нищо не е изключено. Хора с по-слаб имунитет, да речем, са застрашени от пневмонии.

- Вече стана ясно, че тази зима ще ни поваля „Мичиган“. Той е изолиран преди две години, но доколко е познат у нас?

- У нас не е познат, сравнително нов е. Изолиран е през 2015-а, но една година не е дълъг срок, в която може да получи разпространение навсякъде по света, да засегне много хора и да започне изграждане на колективен имунитет. Това все още го няма при „Мичиган“. Дали той ще е причинител на грипа или другият - H3N2 „Хонконг“, който е изолиран през 2014 г., е трудно да се каже. Затова наблюдаваме южното полукълбо, за да видим каква е ситуацията. Какъв обаче точно ще е щамът и какво предизвиква като клинична картина, може да се уточни едва, когато в Европа зачестят случаите. Обикновено това е ноември-декември в по-западните части. Най-напред стигат до епидемични стойности страните от Западна Европа и тогава имаме представа какво да правим.

- С какво обаче е по-различен този щам от останалите?

- Може да се каже, че „Мичиган“ е по-класически тип, не е като свинския пандемичен, който имаше различни отклонения. Тук имаме класическо грипно заболяване, с внезапно начало, висока температура, обща отпадналост. Човек се чувства безкрайно уморен и не е в състояние да работи, изпитвате силно главоболие. За разлика от другите вируси тук са засегнати много повече хора и това се отразява на статистиката, защото хората търсят медицинска помощ. Това е разликата с останалите респираторни вируси. В Австралия имаше много по-тежка епидемия при „Мичиган“. Засягат се най вече две рискови групи - хора над 70 години и деца от 5 до 10, което е характерно за грипа.

- Това означава ли, че „Мичиган“ ще повали много повече хора?

- Това все още не можем да кажем за тази част на Европа. Дали ще се повтори картината от Австралия, е рано да кажем. Всъщност миналата година имахме интензивна епидемия. Тя засегна повече хора и ни изненада по-рано.

- Класическа картина обаче не означава ли и че лечението ще е по-лесно?

- Предполага се. Пандемичният грип например засягаше и активната младежка възраст, бременни жени, хора с наднормено тегло, имаше тежки усложнения. Сега се надяваме това да го няма.

- Първите случаи може да се очакват през средата на октомври, така ли?

- В края на октомври и началото на ноември лабораторията на Центъра по заразни и паразитни болести започва да изолира отделни случаи от различни части на страната. Поне около месец те са единични. Тогава епидемията все още набира потенциал. Декември има по-масово разпространение и последната седмица на януари вече достига епидемични стойности. Но около 3-4 седмици непрекъснато някъде у нас има епидемична вълна.

- Вече обаче дойде сезонът на ваксините и можем да се имунизираме, за да се предпазим, нали?

- Точно така. Препоръката ни е това да се случва от края на септември до към декември, ако искаме да се предпазим. Причината е, че организмът изгражда имунитет не за 2-3 дни, а за две седмици. Така че добре е ваксинацията да изпревари вируса дори с около 20 дни.

- Какво все пак можем да направим, ако сме повалени от грип?

- Всъщност не е много това, което можем да направим. Грипът за разлика от другите респираторни заболявания не е само заболяване на горните дихателни пътища. То е системно заболяване на целия организъм. Понякога наистина изисква болнично лечение. При всеки грип между 2-5% от хората се нуждаят от хоспитализация. Като имате предвид, че става дума за стотици хиляди засегнати, е ясно какъв здравен проблем е това и какъв натиск се оказва върху здравната система.

- Колко са били повалени от грип миналата година?

- Ние наблюдаваме само извадка от 10% от населението на всички областни центрове. Тя обаче е достатъчно показателна. Фактът, че заболеваемостта в отделните седмици достига до 700-800 души на 10 000 население, може да изчислите, че обикновено при една грипна епидемия има повалени от 300 000 до 1,5 милиона на сезон.

- По традиция малко от българите се ваксинират, има ли все пак някаква промяна миналата година, какво отчетохте?

- Няма промяна. Не мога да разбера дали има някакъв психологически ефект, или пък българите са недоверчиви. Определено причината не е икономическа, защото ваксините са на съвсем достъпни цени. Разбира се, не е редно да бягаме от отговорност. Има и един друг елемент, че България остана единствената в ЕС, която не реимбурсира имунизацията за рискови групи. Това е практика във всички европейски страни. Ние ще предложим това да влезе и при нас.

- Кога обаче трябва да прибягваме до антибиотици?

- Когато има бактериална инфекция. Антибиотикът не влияе на нито един вирус. Няма да постигнем нищо. Лекарят трябва да прецени и ако обаче има насложена бактериална инфекция над вирусната, тя да бъде потисната.

- През последните години бяхме сред страните с прекомерна употреба на антибиотици, намалява ли вече тази тенденция?

- Моето лично впечатление е, че я няма тази практика от миналото още с приемането в кабинета да се предписва антибиотик за всичко. Младите лекари са доста по-прецизни при предписването им. Вече не сме сред страните с прекомерна употреба, има държави като Гърция, Франция и Италия, където е много по-голяма. Всяка болница трябва да има антибиотична политика и да е ясно какво се изписва в определени случаи.

- Продължаваме ли да се самолекуваме?

- Да. Има две тенденции. Едната е, че малко неглижираме здравето си и отиваме на лекар, когато положението е сериозно. Тогава и за лекаря е по-трудно да помогне. Второто е търсенето на алтернативни начини на лечение, информация по интернет, което не само забавя нещата, но и направо ги обърква.

- Научният консултативен съвет на европейските академии публикува доклад, с който отделя хомеопатията от медицината. Какво е вашето мнение?

- Не бих искал да влизам във война с никого. Имам собствено мнение по въпроса, разбира се. Мога да го формулирам така: когато някой може да ми извади доказателство за ефекта от дадено лечение, веднага ще го приема. Но това много рядко се случва при хомеопатията. Не мисля, че трябва да се върви към пълни забрани, въпреки че много страни вече се насочват натам. Ако някой смята, че това му помага, има пълното право да го прави.

 

Визитка:

Роден е на 19 октомври 1959 г.

През 1985 г. завършва Медицинския институт в Пловдив. От 1986 г. работи в отдел “Противоепидемичен контрол” към ХЕИ в Хасково

От 2001 г. е в отдел “Противоепидемичен контрол” в здравното министерство

От 2008 г. оглавява “Надзор на заразните болести” към МЗ

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.