С лека ръка приехме, че всичко вече е пазар

Христо Монов, психолог: Холивуд естетизира убийството като норма в отношенията

Яна ЙОРДАНОВА - понеделник, 27-02-2017 - 18:48

Трагедията в 52-о ОУ е симптом за тежко заболяване на обществото ни

- Г-н Монов, за какво е симптом трагедията в 52-о ОУ в столицата? Какво се случва с обществото ни?

- Много трудно се коментират такива теми. Искам да изкажа съболезнования на семейството на детето. Надявам се приятелите им да са с тях в този момент, защото няма нищо по-трудно за един родител от такава трагедия. Случилото се е симптом за едно много тежко заболяване на нашето общество. Неолиберализмът унищожи разбирането за другия като за ценност. Унищожи съпреживяването с другия като най-смисленото човешко действие. Може би не случайно сега всички говорим за „Оскар“-ите. Малко обаче си задават въпроса какво всъщност направи Холивуд през всичките тези години. Най-малкото естетизира убийството като нещо съвсем нормално за човешките взаимоотношения. После се учудваме, че децата ни не могат да общуват в конфликтни ситуации и дори при такава невинна игра на „Майки и бащи“ се случи така, че едно дете убива друго.

  • - Дали обаче става дума за невинна игра или на преден план отново излиза агресията?

- Агресията е базисен адаптационен механизъм на човека- най-елементарният и най-древният. Така вместо да вървим напред като хора, се връщаме години назад. Тогава вече трябва да си зададем въпроса какво правим като родители, като вършат институциите, за да може в този сложен свят децата ни да притежават и други качества, с които да се адаптират. Мисля си, че доста изоставаме в това отношение. Децата ни всъщност не са виновни, те са такива, каквито грижи сме положили за тях. Много пъти съм казвал, че чисто анатомично сме продукт на онова, което виждаме и слушаме. Не може просто така от някъде да придобием умение за справяне в критични ситуации.

- Отворихте много сериозна тема, като споменахте за агресията, насаждана от телевизията. Сега говорим за видеоигри, които подтикват децата към насилие и дори самоубийства. Как можем да опазим подрастващите?

- Само за една седмица се заговори за две такива игри-“На седмото небе“ и „Синият кит. Едната дойде от САЩ, а другата от Русия. Това е болест на цивилизацията ни, а случилото се в 52-о училище е симптом за сериозно заболяване на цивилизацията ни по отношение на неспособността й да се справи с агресията. Някои определиха това като медиен шум, но ние сме длъжни да реагираме на тази заплаха. Ако трябва дори да променим законодателството си и подобни игри и страници да бъдат по-лесно деактивирани. Но големият проблем е, че някак си с лека ръка приехме, че всичко е пазар и че всичко се крепи на материални взаимоотношения.

- Ще ни погуби ли консуматорския дух?

- Той ни погубва вече. Крайно време е да разберем, че се лишаваме от най-важното си качество-да живеем в мир със себе си и околните. Статистиката на МВР сочи, че около 300 деца годишно у нас стават убийци. Един голяма процент от тях пък са под 14 години.

- Случаят в Борисовата градина също е много показателен. Как ще го коментирате?

- Чудя се дали е истина, че възрастни и съученици са мълчали и са прикривали момчето, което е обвиняемо по случая. Мисля, че тази болест е покосила доста от нас. Въпреки гневните писма, които се пишат от ръководството на училището, си задавам въпроса как тези хора ще живеят, ако това е вярно.

- След трагедията в 52-о ОУ обаче отново се прехвърля топката и се търси виновен. Трябва ли според вас да се засили охраната в училище, да има повече медицински лица, психолози? Това решение на проблема ли е?

- От години казвам, че не е важно какви ще са степените на образование. Въпросите, които не решаваме, са какво учат нашите деца и как го учат. Може би сега, когато на преден план излиза именно този дефицит на умения да общуваш на най-елементарно ниво- със своите връстници, може би трябва да поставим акцента за едно ново, по-хуманитарно образование. Това, че един първокласник знае да брои до 100, няма да го направи по-добър човек. Дори може да ги направи още по-емоционално нестабилни, озлобени, ако не могат да се справят. Това ражда агресията. Човек, който се чувства напрегнат и потиснат, защото не може да се справи с поставените задачи, става агресивен. А в същото време никой вече не е мотивиран да упражнява професията на психолога или логопеда, да речем, защото в новия закон е заложено те да са педагогически специалисти. И тук не става дума само за самочувствие.

- Решение ли е едно агресивно дете да бъде преместено в друг клас или в друго училище, каквито примери имахме напоследък?

- Разбира се, че не. Проблемът остава. И това се дължи отново на криворазбрани реформи. Защо изобщо се закриха помощни училища, след като има над 3500 деца, които явно трудно могат да се адаптират в нормалното училище. Защо нещо, което е работило години наред, се закрива без да се предлага нещо ново. Какво се случи, след като променихме наименованието на ресурсните центрове? Не виждам някаква промяна. А има деца, които са хиперактивни, създават проблеми и ако един учител не е обучен специално да работи с тях, това ще доведе до много трудности във взаимоотношенията. Затова е важно един преподавател освен да има конкретните познания за поведенческите проблеми, да бъде и допълнително мотивиран, което в момента го няма в българското училище. Да не говорим, че много учители ми споделят, че вече са се превърнали едва ли не в бюрократи. Чудя се и няма ли най-сетне да се отмени тази обидна за всички педагози наредба, с която ги задължава да се явяват периодично на прегледи за психичното им здраве. Това дори не е обидно, а мисля, че се прави целенасочено, за да се орони още повече престижа на българския учител. А подходът може да друг. Мисля, че никой от колегите няма да се обиди, ако има специални институции, където могат да потърсят помощ при проблеми. Стресът тук е огромен. Затова не бива едва, когато се случи някоя трагедия, да казваме, че образованието и децата са приоритет. Много въпроси излизат отново на дневен ред. Трябва да натискаме червеното копче по важните проблеми.

 

Визитка:

Роден е е през 1958 г.

Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”

Специализирал е в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки

Член е на няколко професионални организации - Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по приложна психология, Световната асоциация по фамилна терапия, постоянен комитет по психология на кризите и бедствията към Европейската федерация на психологическите асоциации

Беше председател на комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-рото НС


 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.