Най-търсени са двудневните пакети, почивката у нас излиза средно 265 лв.

Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма: 90 млн. лева ще изхарчим по Великден

Яна Йорданова - вторник, 11-04-2017 - 20:00

7000 българи избират черноморските ни курорти за празника

- Г-н Драганов, какво сочат анализите ви за резервациите за предстоящите празнични дни?

- Очакваме 280 000 българи да пътуват за почивните дни, като 70 000 избират да празнуват в чужбина. У нас предпочитани за почивка места са най вече Бачковският, Троянският и Рилският манастир, както Търновската Света гора. Търсени са и хотелите с балнео, спа и уелнес услуги - предимно във Велинград, Поморие, Хисаря, Сандански, Вършец. Не малко сънародници пък ще изберат зимните ни курорти, където все още има прекрасни условия за ски. Особено предпочитани са и къщите за гости, както и черноморските курорти. Според прогнозите ни около 12 000 туристи ще почиват на Черноморието ни - 7000 българи и 5000 чужденци. Чуждите туристи, които ще посетят страната ни за Великден, ще са около 170 000. Анализите ни сочат, че 45 000 българи ще посетят съседна Гърция за празника, 7500 – Сърбия, а 2500 - Македония.

- Кои са предпочитаните пакети?

- Най-търсени са двудневните пакети. Средната цена у нас е 265 лева, а в чужбина 495 лева. Пътуването на чуждите туристи у нас пък излиза средно 375 евро.

- Имате ли вече разчети колко ще изхарчим за предстоящите празници?

- Да, за празниците ще похарчим около 90 милиона лева. 60 милиона в страната, а 35 милиона лева в чужбина. Това включва пътувания, почивка и други разходи.

- Казвате, че отново манастирите са предпочитана дестинация за туризъм. Тенденция ли е това?

- Да, абсолютно. Манастирите са основна културна дестинация. Особено за Великден са предпочитани маршрути.

- Можем ли да кажем тогава, че с развитието на културния туризъм у нас България се превърна в целогодишна туристическа дестинация?

- Да. Всъщност през 2017 година за първи път ще изравним обемите на чуждестранните посещения с летен морски туризъм и свързаните с културен туризъм. Това е много важно да се отбележи, защото през годините морският туризъм преобладаваше. Тогава той имаше дял 85%. По-късно този дял намаля и през 2016 година беше 60:40. Тази година вече ще е 50:50.

- А как приключва зимният сезон, успешен ли беше?

- Зимният туристически сезон приключва с 8,5% ръст. Още повече че ние разглеждаме зимния сезон не само като ски курорти, където ръстът е 4%, а като цяло. Причината е, че културният туризъм бележи ръст от 22%. Това е на база на нискотарифните авиокомпании, благодарение на които страната ни беше посетена от хиляди туристи. Те обслужват хора от 17 летища в Европа на изключително изгодни цени. Цените са около 8 евро в едната посока. Това обаче генерира и много пътувания на българи в чужбина. Имаме и увеличение на 20% на пътувания на българи в чужбина за първите три месеца на годината. Така че като цяло транспортът се оказа решаващ по отношение на туризма. Трябва да отбележим и че София и Пловдив се утвърдиха като основни туристически дестинации. Зимният сезон генерира 1,5 милиона пътувания, а пролетният 1,1 милиона пътувания и е не по-малко важен за развитието на сектора, тъй като предстоят и майски празници. Летният сезон, разбира се, ще бъде най-силен. Но есенният очакваме да е по-добър и от пролетния.

- Има ли вече резервации за почивните дни около Гергьовден?

- Да, има. Сезонът е в разгара си. През май се очертават доста интензивни пътувания. Резервациите са отново за балнео, спа и уелнес хотелите. Това важи особено за уикендите. Също така са особено търсени къщите за гости и семейни хотели.

- Къщите за гости се оказват особено търсени през последните няколко години. Какво намира в тях българинът?

- Къщите за гости работят целогодишно, познават добре клиентите си.

- Това означава ли, че търсим традиционното, българския продукт?

- Традиционното българско е всъщност международна кухня. Ако обърнем поглед назад във времето, особено в периода между двете световни войни, ще видите колко богата е била българската кухня, с множество продукти, които за определен период от време са липсвали от пазара, като аспержи и др. Така че нашата кухня никога не се е отделяла от интернационалната. Всякаква носталгия по кебапчета и кюфтета е забравена.

- Какви са прогнозите ви за летния сезон и какво сочат ранните записвания?

- Записванията сочат много голям ръст отново, особено от немския и руския пазар. Очакваме силен сезон, но всичко зависи от това годината да е спокойна в геополитически план. Имаме резервации, но дали туристите ще дойдат, ще можем да кажем към края на годината. Туризмът е чувствителен сектор и се влияе от различни събития.

- А родните хотелиери ще си върнат ли доверието на българския клиент?

- Да, уверен съм в това. Миналата година видяхме, че имаме 1,5 милиона пътувания повече.

- Кои ще са най-големите предизвикателства всъщност пред туризма тази година-дефицитът на кадри, ниското заплащане?

- Проблемите в туризма са свързани преди всичко с липсата на поведение към туристически атракции в лицето на държавата. Имаше неразбиране, че туристически атракции, археологически паметници са публична собственост. Така че трябва да се работи в тази посока.

- Къде ще има най-голям дефицит на кадри и ще се наложи ли внасяне на кадри от вън?

- Цял свят внася кадри от вън, така че не виждам проблем в това. Вземете за пример Англия и Германия. Необходим ни е обслужващ персонал, който може да отговори най-добре на българското предлагане като цена и условия на труд. Имаме готвачи, мениджъри чужденци, така че не виждам никакъв проблем да внасяме персонал. Друг е въпросът за какъв период идват, какви са визите. А и при броя на туристите, които посещават страната ни, мисля, че туризмът има възможност да плаща необходимите заплати.

 

Визитка:

Работи в сферата на туризма повече от 30 години
Завършил е Техническия университет в София и УНСС
През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др.
Взема участие в работата на много неправителствени организации – Българската асоциация на туристическите агенции, Българската асоциация за екотуризъм
До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм и член на Българския туристически борд

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.