Агресията - мода или диагноза?

Яна Йорданова - вторник, 31-01-2017 - 18:36

Преди около две години ученик уби баща си и рани тежко майка си. В болница. Кървава история, като от филм на ужасите. Преди няколко месеца пък момче намушка свой съученик заради момиче. Днес пък майка нахлу в час и нападна с юмруци тийнейджър, защото се спречкал със сина й. Случаи колкото щеш. Да ти замръзне кръвта. Връщам лентата назад и помня как и в моите ученически години се считаше за престижно да си хулиган. Не казвам бунтар, защото двете понятия са различни. Но често се бъркат. Всъщност днешните младежи са всичко друго, но не и бунтари. Защото да възроптаваш и да се бунтуваш срещу нещо означава да имаш ценности, кауза и аргументи, с които да ги отстояваш. А днес просто страдаме - не от друго, а от агресия. И заболяването стана хронично. Чудя се обаче дали просто е мода или си е направо диагноза. Или може би едното е следствие на другото. Но от това боледува цяло едно поколение, някои дори го нарекоха изгубено. Над 7000 са случаите на агресия в училище - вербална, физическа. Всъщност едва ли има голямо значение, след като грубостта, на която ставаме ежедневно свидетели, трябва да ни е като червена лампичка. Стана модерно да унижаваш някой, когото си приел за враг, и да пуснеш клип от позора в социалната мрежа. За да те видят всички, за да ти лепнат етикет. Това като че ли се превърна в най-голямото отмъщение и кошмар за подрастващите. И сякаш възрастните са безсилни. Опитваме се да вземем мерки, когато вече е късно и белята е станала. Когато някое дете е пострадало - психически или физически. Защото стана трудно да се сдобиеш с билет за дадена социална група, да си част от онези - готините и вървежните. Тези, на които се възхищават всички. Много лесно свикнахме да лепваме етикети и да си казваме, че просто децата ни са такива. Били ужасни. А всъщност те копират модели, защото нямат други примери. Да не говорим, че много родители още смятат, че шамарите са решение на проблемите и че са най-добрия метод на възпитание. Сякаш не разбрахме, че днешните младежи не са като нас, че растат в друго време и че се нуждаят от друг тип общуване. И доколко изобщо общуваме със собствените си деца. Пропуските са много. Вярно е, че учители преминават през специално обучение, за да разпознават случаите на агресия. Но достатъчно ли е това? Решение на проблема ли е да преместим агресивен ученик от едно училище в друго или пък в друг клас? Очевидно не. Нужни са други подходи. Много по-добре е да мотивираш едно дете, вместо да му подрязваш крилата. Да го убедиш, че вярваш в него и да му покажеш и хубавата страна на живота. Защото никой не печели от това да нагруби или удари другия, от това да смачка достойнството му. Крайно време е тийнейджърите да го разберат. Само тогава агресията няма да бъде мода или пък диагноза на цяло едно поколение.


 


 


 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.