Д-р Юлиан Йорданов, председател на Акредитационния съвет на Българския лекарски съюз:

Чака ни тежка криза за лекари след 8 години

СИЛВИЯ НИКОЛОВА - вторник, 21-11-2017 - 21:00

Около 70% от медиците у нас са над 50-годишна възраст * Крайно време е да се увеличат цените на клиничните пътеки

- Д-р Йорданов, предвижда се бюджетът на НЗОК за болничната помощ през следващата година да бъде увеличен с около 200 млн. лева. Това няма ли да е глътка въздух за здравеопазването и най вече за болниците?

- Увеличението е добро в сравнение с миналите години. Така се постигат 3,8 млрд. лева, с които касата ще оперира през следващата година. Но въпреки това финансирането не е достатъчно. Цените на клиничните пътеки не са увеличавани от близо десет години. Редно е това да се направи, този въпрос постави на свое заседание управителният съвет на БЛС и на заседанието си с колегията в Кърджали през уикенда. Консумативите – парно, електричество, вода, се увеличават, а клиничните пътеки, които са основното финансиране на лечебните заведения, остават същите. Компенсацията идва от заплащането на медицинските специалисти и лекарите. С колегите дискутирахме и настояваме да бъдат изнесени дейности от болничната в извънболничната помощ, за да се спестят средства.

- Защо въпреки улесненията за специализация на млади лекари заминаването им за чужбина продължава?

- В Българския лекарски съюз издаваме сертификати за добра медицинска практика. Без такъв документ един лекар не може да специализира или да работи в чужбина, особено в страните от Европейския съюз, където обикновено заминават нашите медици. Въведохме анкета, която всеки желаещ трябва да попълни, преди да му го издадем. От отговорите става ясно, че на първо място младите хора поставят заплащането, но не само то не е определящо. Веднага след това те посочват възможност за по-добра специализация и кариерно развитие. Ако съберем последните две причини, в процентно съотношение те са водещи спрямо парите. Веднага след тях лекарите посочват проблемите в здравната система в България.

Усилията на всички, които имат отношение към здравеопазването, трябва да бъдат насочени точно за решаване на тези проблеми. Едва след като бъдат решени, младите хора ще предпочитат да остават на специализация в своята страна. Тогава ще има и отлив на желаещи да заминават. По данни на Европейския съюз през 2020 година в неговите страни членки се очаква дефицитът на медицински специалисти да бъде около един милион души.

- Какъв е дефицитът на медици в ЕС към момента?

- Няма изнесени данни, но по принцип далновидните политици се стараят да привлекат такива специалисти от други страни. Затова и нашите кадри заминават в страни от Централна и Западна Европа. Европейските страни правят всичко възможно да привлекат наши лекари, защото те са високо квалифицирани и работят много добре. Оказва се, че българските медицински университети захранват западните страни с лекари.

- На колко възлиза дефицитът на лекари в България?

- Допреди около десет години нямахме данни, тъй като тогава не съществуваше единен регистър на лекарите. Броят им сега се движи около 30 000, но е трудно да се каже колко от тях практикуват у нас и колко в чужда страна.

- Защо? Толкова ли е трудно да се направи такава статистика?

- Да, защото дори да заминат, те не прекъсват членството си в Българския лекарски съюз, за да могат да практикуват безпрепятствено, ако се върнат след някоя и друга година. Единици са тези, които са се отписали от съсловната организация. Дефицитът обаче се усеща особено остро в специалности като патоанатомия и детски болести. Впрочем най-много сертификати за добра практика, които служат за чужбина, искат анестезиолозите. Патоанатомите във възраст до пенсиониране са не повече от 90. Всяка една болница, а те са над 300, би трябвало да разполага поне с един такъв специалист. Тъй като тези специалисти не достигат, работят на по две-три места.

Населението в България е застаряващо, с отрицателен прираст. Като се има предвид това, не е възможно лекарската гилдия да не е повлияна от тази мрачна статистика. Около 70% от всички лекари са над 50-годишна възраст. Над 25% от лекарите са работещи пенсионери. След осем години броят на лекарите ще спадне рязко. Независимо от дефицита сега, остротата на проблема ще бъде почувствана най-силно тогава. Работещите в надпенсионна възраст вече няма да могат да упражняват професията.

- Бяха направени много реформи в здравеопазването, включително и промени в наредбата за специализациите, но дефицитът на кадри остава. Да разбираме ли, че всяка реформа в този сектор е обречена на неуспех?

- Не бих казал, че реформите в здравния сектор са обречени на неуспех, но време е системата да проработи, да създава перспективност.

- Бихте ли се пояснили как да проработи, за да е ефективна?

- Нормативната база в сектор здравеопазване е достатъчна и е добра. Например имаме национална здравна стратегия с конкретно разписани параметри. Съобразно условията в страната тя се актуализира на всеки две години. Но сякаш никой не се сеща за нея. При честата смяна на здравни министри, а този пост е много проветрив, придържането към стратегията просто не се получава. Някои питат какво трябва да се направи. Не е необходимо да се пишат и приемат нови документи. Достатъчно е да започне изпълнението на националната здравна стратегия. Тя има план за действие стъпка по стъпка какво трябва да се прави както по отношение на лечението на населението, така и на профилактиката. Има посочени приоритети, кой трябва да ги изпълни и в какви срокове. Освен това за този документ има национален консенсус, той е приет от Народното събрание. Време е най-сетне всички в сектора да започнем да работим за изпълнението й.

- БЛС винаги се е обявявал срещу лимитите за дейности в болниците. От НЗОК са категорични, че тази мярка е необходима, за да не се разпиляват средства за излишни манипулации. Възможно ли е да се постигне компромисно решение?

- Трябва да се търси такова решение. Проблемът с лимитите е заради недофинансирането на цялата здравна система. Българският лекарски съюз е член на Европейската организация на лекарите. Тази организация внесе искане в Европейския парламент във всяка европейска страна средствата за здравеопазване, които се отделят от брутния вътрешен продукт, да са минимум 6,9%. В България се отделят 4,2 на сто от БВП. След като този въпрос се поставя пред Европейския съюз, пределно ясно е, че у нас има недофинансиране. Много е важно обаче и дали отпуснатите средства се използват рационално.

- Българският лекарски съюз поде кампания срещу насилието над лекари и медицински специалисти. Няма ли да се окаже тя поредната инициатива, чрез която само ще бъде отчетена дейност?

- Насилие над лекари има не само в България. Няма страна, в която този въпрос да е решен. В Словения например вече има два смъртни случая на лекари след нападение. За радост у нас това все още не се е случило. През последните години физическо насилие се оказва и на медици в Германия, но там процентът на вербалното насилие е по-висок. У нас преобладава физическото. Кампанията, която поде БЛС, е стъпка в правилната посока за справянето с проблема. Редно е цялото общество да вземе отношение по този въпрос.

 

Визитка:

 

- Д-р Юлиан Йорданов е хирург с 35 години стаж

Практикува в Първа градска болница в София

Специализирал е в Холандия, Франция, Белгия и Великобритания

Бил е заместник-председател на Българския лекарски съюз два мандата

В момента е председател на Акредитационния съвет към БЛС

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.