Естетът остава естет завинаги

Стоян Сираков - сряда, 05-07-2017 - 17:39

Изкуството се ражда от страданието. Щеше ли Ема Бовари да е толкова жив образ, ако Флобер не беше повръщал, когато описвал сцената с нейното отравяне? Щяха ли пейзажите на Ван Гог да са такава багра, ако той полусляп от слънцето на Арл не беше рисувал до изнемога светлината на житните поля? Дали Сикстинската капела щеше да има това културно значение, ако схванатият на скелето Микеланджело не беше зографисвал таван от 1100 квадратни метра, с работа по цял ден, без да се храни и пие? Нямаше, разбира се. Така че щяхме ли да разберем за талантите на бившия шеф на „Топлофикация – София“ Валентин Димитров, известен като Вальо Топлото, ако той не беше влязъл в затвора? Нямаше, естествено. Затворът не е хубаво място и е направен да бъде такова. Топлото обаче излъчи в него свои неподозирани възможности на интелекта и възможностите си. Интелектът затова е интелект, защото обобщава човешките възможности за анализ, осмисляне и синтез на информация. Това е единственото обяснение за избуяването на новите способности на г-н Димитров. Той поиска да бъде освободен предсрочно от затвора, където излежава 3-годишна присъда за умишлена безстопанственост. Сред мотивите, които бяха изтъкнати, бяха непренебрежимите факти, че е спечелил конкурс за великденска картичка и есе в казиченското общежитие. Ето това е интелектът на човек с мащаб. Като ще се лежи, ще се лежи, но поне да оставиш спомен за себе си, още по-добре и в изкуството. То е многообразно и няма значение къде е правено, по-важен е стремежът към него. Трябва да уточним, че Вальо Топлото в никакъв случай не е профан. Той не се държи като циганин, който краде кокошка на пазар, тича с нея между сергиите и вика: “Не съм аз, не съм аз“. Той е човек с размах, който обича лукса и естетизма. Част от потрошените пари по негово време бяха отишли за джакузита, френски сирена, плодове и деликатеси. Нищо не е толкова устойчиво както човешката природа, или по-просто казано – човек се ражда с характера си. Дори в суровите условия на казиченското общежитие човекът запази стремежа си към красивото и изисканото. Не е ясно дали красотата ще спаси света, но от затвора – не. Съдът отказа да го пусне, защото това нямало да бъде възпитателно за останалата част на обществото.

Факт е, че голямата част от обществото тайно мечтае да краде с този размах, но ако може и да не влиза в затвора. Но понякога нещата се объркват и затова говорихме за размаха и умелата възможност да понесеш неудачите. А нека да попитаме - на столичното гражданство по-добре ли му е сега, без Топлото, когато екипи на „Топлофикация“ звънят по тъмно, в 7 часа и питат кога ще си внесеш парите по разсроченото споразумение. Все едно си в СССР през 1937 г., и министър на вътрешните работи е Николай Ежов. Не му е по-добре и затова хем мрази Топлото за размаха му, хем му завижда. Ако Валентин Димитров се беше родил в по-различно време и по-друга среда, можеше да постигне или културно величие, или историческа стойност като френския външен министър Талейран, който е бил такъв играч, че направил луди Наполеон и трима крале. Но, уви, сега за г-н Димитров остават само великденските картички за спомен от това житейско премеждие. А съдът за по-сигурно се отнесе към него в духа на българската пословица „Адетът не е закон, но закон става“.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.