Ако човек се опитва да се хареса на всички, той няма да успее да извърви собствения си път

Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония: Оркестърът е умален модел на обществото

Ирина Гигова - петък, 02-06-2017 - 16:43

Eдно от най-опасните неща в България е липсата на приемственост

- Маестро Тодоров, ако е вярно, че всеки оркестър има душа, каква е душата на Софийската филхармония, как я усещате?

- Софийската филхармония е много специален оркестър за мен. И винаги е била. Първият ми концерт с нея бе през през 2001 г., а по-късно тогавашният директор Явор Димитров ме покани за главен гост-диригент. Винаги ще му бъда благодарен, защото с концертите, които направих тогава, имах възможност да се запозная подробно със състава и той с мен, така че днешното ни ново начало всъщност не е толкова ново. Ние се познаваме взаимно и нещата започнаха без катаклизми. Софийската филхармония има собствен дух. От една страна, тя е невероятно толерантен оркестър. От друга изключително лесно реагира на диригентските изисквания. Има оркестри, които колкото и да искат да дадат на диригента, просто не се получава. Имал съм случаи със западни състави, когато с моето качване на сцената настъпва мъртва тишина. В момента, в който спра да дирижирам, за да кажа нещо – отново мъртва тишина. За мен като българин това е прекалено изнервящо: 100 музиканти, вторачени в мен в очакване какво ще кажа. Атмосферата тук е по-свободна, а в същото време това е един от най-дисциплинираните български оркестри. Всеки, който е заставал веднъж пред Софийската филхармония, не случайно иска да го направи отново.

- Политиците обикновено разполагат със 100 дни, докато обявят първите резултати от дейността си, а вие като ръководител на Филхармонията какъв толеранс получихте?

- В България всяка смяна на ръководство се възприема като катаклизъм. И тук имаше хора, които се усещаха некомфортно от това, че се сменя директор по средата на сезона. Може би те са имали известно основание. Аз самият на моменти се чувствам малко неловко да изпълнявам програма, в която не вярвам на 100%. Но след като тя е направена обществено достояние, трябва да се изпълни. На Запад има интересна практика. През септември миналата година бе обявен новият директор на Виенската опера, който ще започне работа...през септември 2020 г. При това в последната година ще работят двамата директори едновременно. За мен едно от най-опасните неща в България е липсата на приемственост. За съжаление не само в музиката е така, а във всички области. Може би ако се научим на по-толерантно отношение към предишния или следващия, нещата у нас ще вървят по-леко. Може би тогава и тази агресия, която наблюдаваме в нашето общество, ще намалее.

- Какви проблеми отчитате към днешна дата – около половин година след застъпването си на ръководния пулт?

- В Софийската филхармония има някои вътрешни проблеми, които всъщност са типични за българското общество. Това, което заварих в края на януари, бе разделение на групи в състава, всяка със свое виждане за много неща. Все още това разделение съществува, за съжаление. Аз се опитвам да туширам каквото мога и се надявам за тази цел да продължа да срещам и ответно разбиране. Определящо обаче е, че Софийската филхармония е в истинския смисъл на думата представителна извадка на българското общество. А то е раздирано от противоречия и конфликти. Ако се замислим, тези конфликти не са резултат от някакво голямо зло, което се е случило, а по-скоро от загубената вяра в доброто. Звучи малко наивно, но е истина.

- Преди вас доста големи имена си тръгнаха огорчени, говореше се за деморализация и хаос в състава. Какви са настроенията сега и как ще спечелите вътрешната опозиция?

- Ако човек се опитва да се хареса на всички, той няма да успее да извърви собствения си път. Аз се старая да работя така, че да се харесам на себе си. Когато вечер успявам да заспя с мисълта, че съм свършил нещо, в което вярвам, тогава всичко е наред. Невинаги става, но моята борба е именно в тази посока – да правя нещата, в които вярвам. Колкото до напусналите – аз съм се постарал част от тези, които са си тръгнали от Софийската филхармония, да ги върна на нейната сцена. Мартин Пантелеев ще дирижира, Любка Биаджони ще дирижира, Емил Табаков също ще дирижира, както и Максим Ешкенази, Йордан Дафов... Вярвам, че когато си станал част от историята на един състав, не можеш да скъсаш с него. Такова скъсване е незаздравяла рана и за съответния човек, и за целия състав.

- Какво очаквате от новия ресорен министър Боил Банов? Какво бихте написали днес в станалия популярен в медийното пространство ваш Въпросник за държавници с намерение да ремонтират културата?

- Аз вярвам в доброто. Убеден съм в неговия професионализъм. Това, което смятам да правя, е да се опитвам да го информирам за проблемите и възможностите за развитие. Защото човек взема правилни решения, когато е добре информиран. Свидетел съм на доста грешни решения на министри в миналото, взети поради липсата на вярна информация. Ние продължаваме да страдаме заради няколко такива решения от 90-те: обединяването на филхармониите с оперите извън столицата, закриването на Плевенската опера, премахването на откритата сцена към Плевенската филхармония, зачеркването на филхармоничния статут на съставите на Пловдив, Русе, Бургас и Варна... Така че доколкото ми е по силите, ще давам мнението си – министърът не е длъжен да го приеме, но ще знам, че е наясно и с тази гледна точка...

- Може ли високото изкуство да носи и пари в касите?

- Това е тежка тема. Когато изкуството трябва да изкарва само парите си, то се превръща в някаква степен в индустрия. Но не това е смисълът му. За мен делегираният бюджет, в който бяхме вкарани през 2011 г., има някои позитиви и много негативи. Позитивите са, че даде възможност на отделните институти да формират сами своята политика, да пренасочват средства от един фонд в друг според нуждите. Даде възможност да печелим повече пари, ако намерим начин. И тук е разковничето – защото идва лошата част: според мен смисълът на културните институти е да формират вкуса на обществото. А работейки по делегиран бюджет, ние се водим по вкуса на обществото, защото имаме нужда от публика в залата, за да получим своята субсидия. Само че как можем едновременно да формираме този вкус и да се водим по него?! Държавата следва да реши трябва ли изкуството да бъде комерсиално, или да работи за следващите поколения, за културата на обществото.

- И да реши кое от двете да подпомага...

- В Австрия например преди години бяха създадени два модела, две понятия: Е-музик и У-музик (т.е. сериозна и за забавление). На втората й бе дадена възможност да се издържа в голяма степен и бе дотирана в по-малка степен. Тя създаде своите комерсиални канали да се развива и на нейна база в страната вече има огромен туристически поток, който се забавлява с произведенията на Йохан Щраус и дори Моцарт. Другата музика не забавлява, но подтиква публиката да се развива. В тази сфера е ролята и на институти като нашия. И тук е сблъсъкът с делегирания бюджет, който ни кара да пълним залата. Държавата трябва да прецени какво изкуство иска да има – само едното или и двете, какъв процент иска да има от двете... Решението на въпроса започва от парламента, но първо трябва да видим повече депутати в концертната зала.

- Навремето големият Емил Чакъров бе казал, че ако диригентът жестикулира без да чува музика, ще падне мъртъв във второ действие на операта от психо-физическо изтощение. Какво освен музиката ви поддържа във форма, зарежда ви и ви вдъхновява?

- Не познавам някой, който може да изпълни всички тези движения без музика, която да го зарежда обратно. Ако се замислим, огромна част от диригентите живеят много дълго. И причината вероятно е в това, че едновременно извършват физически и интелектуален труд, а в същото време музиката ги зарежда духовно. Тоест те получават всичко и у тях има баланс. Що се отнася до мен, освен музиката обичам и да пиша. Пиша разкази, но ги пазя за приятели, не желая това да бъде публична моя дейност. Така се успокоявам и забравям всички проблеми.

 

ВИЗИТКА:

* Найден Тодоров е тромпетист, пианист, композитор и диригент

* Роден е на 8 април 1974 г. в Пловдив

* Завършил е Виенския музикален университет като възпитаник на големия диригент проф. Урош Лайовиц

* От 2005 г. до началото на тази е директор на Държавна опера – Русе

* От януари 2017 е директор на Софийската филхармония след спечелен конкурс

* Съвсем скоро ще застане на пулта за концерт австрийска музика във Великобритания, през юли ще дирижира Софийската филхармония на фестивали във Варна и Правец, през лятото му предстоят поредица концерти в Германия

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.