Общуването с много хора в социалните мрежи е за сметка на качеството

Маргарита Бакрачева, психолог: Ревността ескалира, когато човек се чувства неуспял

Яна Йорданова - понеделник, 06-03-2017 - 19:00

Понякога причината е и връзката с майката в миналото

- Доц. Бакрачева, след трагедията в Казанлък кажете как може битов скандал да прерасне в убийство и самоубийство? Вече имаме няколко подобни случая?

- Причината е, че напрежението сред хората с всеки изминал ден ескалира все повече. Заради това дори един на пръв поглед невинен битов спор може да прерасне в нещо сериозно и трупаната с време агресия да доведе до фатален край. Става дума за усещането на несигурност, което изпитват много хора, за липсата на устои. Ежедневният стрес и напрежението карат хората да се чувстват неудовлетворени и да смятат, че живеят ден за ден.

- Сред версиите е ревност. Доколко тя може да е причина за едно убийство?

- Когато става дума за ревност, тя ескалира, когато човек не се чувства реализиран в живота. Това е нещо като стратегия за загърбване на другите проблеми. Но ревността е изразена в различна степен при отделните хора и когато става дума за проблемни ситуации, човек се чувства отхвърлени неразбран.

  • - За кои хора е характерна?

- Често това са хора с по-висока степен на невротичност, по-ниска степен на самоконтрол. В някои случаи е пряко свързана и с модела, даден от родителите и връзката с майката.

  • - Има ли все пак симптоми, които да ти подскажат, че човекът до теб е способен на подобно нещо?

- За съжаление, не винаги можем да предвидим кога агресията може да ескалира до такава степен, че да се стигне до фатални последици. Колкото до симптомите, в някои случаи става дума просто за обща неудовлетвореност, които в един момент рефлектират върху най-близките. Те са и хората, които виждат всъщност как човекът до тях се променя, кога се чувства подтиснат. Обикновено се наблюдава хронична неудовлетвореност, агресия към околните. Тя може да прерасне и в автоагресия и човек да е склонен да се самонарани.

- Вече има няколко подобни случая, за какво е сигнал това?

- Това е сигнал, че хората вече живеят на предела на силите си. Освен битови семейни сцени, ежедневно вече наблюдаваме случаи на насилие в училище, на пътя. Става дума за феномен, отговор на натрупаното с годините, заради липсата на несигурност. Това е сигнал, че е време да се потърси някаква мярка.

- Каква обаче, има ли рецепта?

- Разбира се, става дума за дългосрочни мерки, но единственото, което може да има ефект, е хората да се чувстват по-сигурни, да знаят, че нещата, които правят днес, имат смисъл утре. Да знаят, че имат избор. Когато не вярваш, че нещата могат да се случат, започваш да губиш увереност, смяташ, че няма смисъл да инвестираш нито в образование, нито в други дейности.

- Можем ли при самоубийствата да говорим за някаква сезонност? Обвързани ли са или всичко е индивидуално?

- Разбира се. Това е свързано с депресиите, пролетната умора. Наблюдават се пикове. Те са свързани с хормоналното ниво по време на преходните сезони. Когато обаче има разширено убийство или самоубийство, става дума за нещо по-различно.

- Какво можем да предприемем сега, за да избегнем депресия или пролетна умора? При някои хора продължава по-дълго.

- На първо място трябва да знаем, че това е нещо нормално, през което преминаваме всяка една година. Трябва за известно време да си поемем въздух и да презаредим батериите. Не бива да се притесняваме, стига симптомите да не продължават повече от три седмици. А и нека имаме предвид, че идва сезон с повече слънце, можем да прекарваме повече време с приятели и да не се опитваме да надскочим себе си, за да бъдем напълно работоспособни. Както имаме нужда от адаптация след една по-дълга отпуска, така имаме нужда от адаптация и при смяна на сезоните. Затова трябва да сме по-благосклонни към себе си и да се заредим с енергия, да се отдадем на любимите си занимания.

- Кои симптоми трябва да са сигнал, че трябва да потърсим лекар?

- Когато това състояние продължи повече от три седмици и човек няма желание да стане от леглото, не вижда смисъл в нищо. Изпитват апатия.

- Как ще коментирате обаче агресията сред младите хора, особено след трагедията в 52-о училище? Друго дете пък се обеси след игра на улицата. Защо се случва това?

- Младите хора не осъзнават последствията от техните действия. Особено когато става дума за физическа агресия. Но вече не са малко случаите и на вербалната агресия, на онлайн тормоз. Така че подрастващите действат по-първично. Много е важно какви са моделите, които наблюдават, по какъв начин е формирана в тях нагласата да не преминават границите, но и когато станат свидетели на такива прояви, не да бъдат участници, а да вземат отношение. Формирането на възпитанието, готовността да се намесиш, когато видиш, че нещо не е в рамките на нормалното, може да доведе до намаляване на случаите на агресията.

- Наскоро родители изразиха притеснение от появата на видеоигри, които провокират агресия сред децата и дори подтикват към самоубийство. Къде е мястото на социалните мрежи?

- Ако проследим изследванията, които се правят за влиянието на игрите и агресията, има две полярни мнения. Традиционното е, че агресията поражда агресия. Напоследък започва да се популяризира и другата тенденция, че наблюдаваните агресивни модели остават във виртуалния свят и децата започват да формират правилно отношение и разграничават кое е във виртуалното пространство и кое в истинския живот. Може би истината, както се казва, е някъде на средата. Разбира се, трябва да има контрол над виртуалните форми на насилие. Но това, което не бива да забравяме, е, че моделите, които оказват директно влияние върху нас, са ситуациите, на които сме свидетели в реалността. Случващото се на улицата, в блока, в квартала са нещата, които най-много да провокират следването на агресивни модели.

- Не ни ли правят обаче по-самотни социалните мрежи?

- Много ми се иска и у нас да има представително изследване по въпроса. Проучване от миналата година в Австралия показа, че един от факторите, заради които подрастващите се чувстват зле, е, че според тях връстниците им се забавляват по-добре. Всъщност те остават с това убеждение заради „Фейсбук“. Безспорно общуването с много хора в социалните мрежи е за сметка на качеството от едно общуване лице в лице. Ако нещата не са добре синхронизирани и не се пренесат частично и в реалния свят, това има своето негативно отражение. През последното десетилетие се говори за зависимост, тъй като много голяма част от ежедневието ни прекарваме във виртуалните мрежи. Те имат и положителни черти, но трябва да се изгради правилно отношение и да не бъдат използвани като заместител на реалните контакти.

- А какво им липсва на младите хора, кои са проблемите, които споделят?

- Това са нещата, свързани с психо-социалното развитие, статуса в групата на връстниците, любовните проблеми - все неща, характерни за възрастта. Но по този начин подрастващите се учат да устояват позициите си, да намерят своето място. Проблемът при тях са прекалено многото избори, които трябва да направят. Те са свързани с това къде да учат, живеят, което е най-голямото предизвикателство не само за тях, но и за родителите.

 

Визитка:

Доц. Маргарита Бакрачева е завършила Първа английска езикова гимназия в София през 1994 г.

През 1999 г. завършва магистратура по „Социална педагогика“, а през 2003 г. защитава дисертация за докторска степен на тема „Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст“

През 2005 г. става н.с. I ст. в Института по психология при БАН. През 2006 г. получава наградата на БАН за млад учен "Марин Дринов". Член e на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, Съюза на учените, EFPA, Асоциация за психично здраве и дружеството на психолозите в България

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.