Цветан Василев: Дисидент в петзвезден комфорт (VII глава от книгата "Българския Мадоф")

Агенция Монитор - събота, 11-11-2017 - 17:27

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстоят да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал" и "Газовия барон". Заради огромния читателски интерес, публикуваме най-любопитните части от книгите, в случая от книгата за разграбването от Цветан Василев и компания на КТБ.

 

„Срам за Сърбия е три години да крие престъпник, разследван за криминални прояви. Какво става с Цветан Василев, който вече три години е търсен от Интерпол и разследван в България за един милиард, но е пазен в нашата държава?“ Това ще възкликне през август 2017 г. бившият премиер на западната ни съседка и лидер на политическата формация „Нова партия“ Зоран Живкович.

Думите му ще прокънтят в белградския парламент в момент, в който в поръчкови интервюта в България, а и зад граница, същият този Цветан Василев ще обяснява колко бил репресиран и как изобщо не е престъпник. Изказването на Живкович просто допълва картината на огромната бездна между образа, който опитва да си гради Българския Мадоф и реалността. А тя е, че докато десетки хиляди ужилени вложители искат възмездие за ограбените си пари, а адвокатите и лобистите му в САЩ, платени със същите тези плячкосани пачки, внасят иск по глобалния акт „Магнитски“, изкарвайки го дисидент, самият Василев тъне в охолен петзвезден живот в Белград. Достатъчно спокоен, за да гради тъмните си схеми за вторичен грабеж и подриване на държавата. И подсигурен, както вече стана ясно, от същите тези откраднати от КТБ пари.

Тук далеч не става въпрос само за баровските хотелски апартаменти за по 3000 евро на вечер, на чиито удобства се радват банкерът беглец, а вече и обвинената му в пране на пари съпруга. А за огромен чадър, разпъван върху него от съветници на доскорошния президент на Сърбия Томислав Николич, благодарение на който в продължение на три години съдебните власти в западната ни съседка тупат топката по делото за екстрадицията на България Мадоф. Чадър, опънат отново срещу пачки, но и срещу стъкло. По-конкретно стъклени бутилки за ракия.

За непросветените – вече бившият президент на страната Николич има нетрадиционно хоби. Вари ракия. Преди няколко години сръбски медии издават, че е намерил и завод, който да му прави колекционерски бутилки. Както може да се очаква, става въпрос за фабриката в Парачин, закупена от Цветан Василев отново с пари от КТБ. За да сме по-точни - според резюмето на обвинителния акт на прокуратурата срещу Българския Мадоф и ортаците му, във въпросния завод са потънали 100 млн. евро от фалирания трезор. Както ще подчертаят и държавните обвинители – при отпускането на колосалните суми дори не е имало визия как точно ще бъдат върнати. За сметка на това обаче явно е имало ясна концепция как Василев да се подмаже на бъдещия си покровител. Чрез влагането на 30 000 евро за закупуване на линия за произвеждането на бутикова серия бутилки, на които са гравирани инициалите на Томислав Николич, и по-важно - чрез тлъсти спонсорства за фондацията на съпругата на доскорошния президент Драгица. Това, впрочем, е добре изпитана схема, позната на Василев от фондацията на половинката на ментора му Костов Елена. В случая с г.-жа Николич според белградските медии в нейната организация са потънали над 10 млн. евро дарения, част от които лепта, дадена и от Василев. Непрозрачно финансиране, заради което спецполицаи и данъчни нахлуват през пролетта на 2017 г. - по времето, когато президентският мандат на съпруга й вече приключва, в офисите на фондацията. Впрочем, случайно или по-скоро не облаците над главата на Българския Мадоф започват да се сгъстяват и в Сърбия именно след като Николич сдава властта.

Всъщност опасните връзки между Василев и Николич датират от поне петилетка. И стартират с мераците на първия да закупи банка в Сърбия, анонсирани на местна почва през 2012 г. За целта обаче властите в страната поставят условие – да направи солидна инвестиция в страната като закупи фабриката за стъкло в Парачин. Българския Мадоф така и не постига желаната си цел да придобие дялово участие в сръбски трезор, но закупува фабриката и „инвестира“ в нея вече споменатата колосална сума. На откриването на построените с част от парите мощности в началото на 2014 г. присъства лично Николич, чието благоразположение вече е било получено чрез спонсорирането на фондацията на съпругата му, а според обвинителния акт на прокуратурата – и чрез „плащане по сметки на офшорни компании, подадени от сръбска страна“.

Няколко години по-късно, вестник „Данас“ ще дорисува картината, като през лятото на 2017 г. ще разкрие, че Василев всъщност е купил фабриката в Парачин, за да пере пари и за целта е изградил „организирана, добре измислена измама“. Така в счетоводните книги били писани колосални разходи за едни неща, а парите са отивали за други. Например в графа „реновиране на ресторанта“ към фабриката са записани пари, които според вестника са отишли за „ремонт на вила от 300 квадрата“. „Данас“ не уточнява точно къде се намира вилата, но квадратурата на имота се доближава най-много до тази на палата на Женевското езеро, закупен през ноември 2012 г. на името на Антоанета Василева за фрапиращите 20 млн. евро. Както сръбският „Данас“ отбелязва, сумите, отишли за ремонта на въпросната вила от 300 квадрата, също са от КТБ, тъй като Василев е финансирал покупката на фабриката за стъкло отново с кредити, теглени от трезора.

Както може да се очаква, балонът Парачин закономерно се пука след избухването на аферата „КТБ”, като броени месеци след това лъсва, че фабриката дължи милиони за синьо гориво и ток на „Сърбия газ” и Сръбската електрическа компания и е заплашена от спиране, а работещите в нея 825 работници рискуват да останат на улицата. След масови протести и намесата на правителството дълговете са разсрочени, начертан е план за погасяване на борчовете и се появяват дори информации, че заводът в Парачин е продаден. Дори и след това обаче ръководството на фабриката обаче продължава да работи в комбина с Василев и през пролетта на 2017 г. се оказва, че Българския Мадоф се пробва да приложи и в съседна Сърбия вече изпитания в България арсенал от номера. Новосъздадена фирма предявява претенции, че „Стаклара“, както наричат в западната ни съседка завода в Парачин, й дължи 47,3 млн. евро и иска от съда да стартира производство по несъстоятелност. Дружеството, твърдящо, че е кредитор на фабриката, се казва „Вексилум Балкан“ и е регистрирано в Чачак през февруари 2017 г. Все факти, които светят като сигнални лампи и за работниците, и за синдикатите, защитаващи правата им, и за разследващите. Първите твърдят, че зад внезапно поискания фалит стои именно Василев, който се пробвал по този начин отново да наложи контрола си върху завода почти без пари и по-важното – без дълговете му. Синдикатите, подкрепени и от политически дейци, обявяват, че документите за въпросните дългове, въз основа на които е поискана несъстоятелността, са фалшифицирани. А прокуратурата стартира разследване за умишлено тласкане на „Стаклара“ към несъстоятелност срещу организирана престъпна група, включваща 6 души, сред тях и самият Василев. Така страните, чиито прокуратури разследват Василев за извършени от него престъпления, набъбват на 3.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.