Снимки: AXN България

Патрик Хюзингер: Обичам България, особено при минус 16 градуса

Агенция Монитор - неделя, 05-11-2017 - 12:45

В „Забравена“ сме събрани само актьори без его, за да се посветим на историята

Трилър, в който инфарктните обрати се редуват със смазващо добра актьорска игра, а първичния страх да изгубиш отново центъра на живота си е толкова силно пресъздаден, че аха да те удари в диафрагмата през екрана – всичко това е „Забравена“. Сериалът със Стана Катич е първата продукция, в която Sony Pictures Television експолатира почти изцяло български ресурс от технически кадри, екип по логистиката, каскадьори, грим и статисти. Поредицата, която AXN излъчва всяка сряда от 21 ч, е заснета в периода януари-март по трасето София-Перник-Банско, а сред родните имена в каста са Снежана Макавеева и Борислава Стратиева. Сюжетът се върти около агента на ФБР Емили Бърн (Катич), която, хуквайки по следите на сериен убиец в Бостън, изчезва и е обявена от властите за мъртва. Шест години по-късно я намират в хижа в гориста местност без абсолютно никакъв спомен за случилото се с нея. Завръщайки се вкъщи, героинята й намира съпруга си оженен повторно, а синът й едва я разпознава. „Монитор“ успя да се свърже за няколко въпроса време с Патрик Хюзингер, който в „Забравена“ играе Ник Дюран, изпечено ченге и съпруг на Емили.

 

 

- Патрик, как бихте описал героя си?

- Ник е агент от ФБР, човек преживял огромна травма. Той е изгубил съпругата си преди шест години и животът му в началото на сериала се намира в етап, в който е успял някак да събере парчетата така, че да се чувства що годе нормално. Отвън всичко изглежда добре, но отвътре той е само една празна черупка на предишното си аз.

- Трябваше ли да придобиете нови умения, за да придадете повече плътност на персонажа?

- Да, трябваше да се науча на нови неща, но не в смисъла, в който е въпросът ви. Този сериал за мен беше първият, в който снимахме всички десет епизода по едно и също време. Това означава, че на една и съща локация снимаме да кажем сцена от епизод 1, в която жена ми все още е в неизвестност и веднага след това, трябва да заснемем сцена от епизод 5, в която тя вече се е завърнала и ми се случва нещо много травматично, и после в рамките на същия ден трябва да се снима нещо и от епизод 10. Това е сериозно изпитание за всички нас като актьори, не само отстрана на действието, а и в емоционален аспект. Това е като да жонглираш с много топки наведнъж, но същевременно е и забавно, а и държи мускулите във форма.

- Какво ви привлече в историята?

- Първо ме грабна сценария. Обикновено, когато имаме криминален трилър от този тип, не се налага да опознаваш героя си, т.е. да си наясно с личния му живот, какво прави, когато се прибере от работа, какво го мотивира да става всяка сутрин от леглото - освен ако не е филм на Хичкок или някой от филмите за Борн, където имаме сценарий, базиран на героите. Този сценарий беше точно такъв и следващото нещо, което си помислих беше, че в случая е необходим режисьор от най-високо ниво. Когато попитах кой ще режисира и получих отговора - Одед Ръскин, веднага разрових нета, но не намерих нищо от неговите телевизионни програми и затова помолих от кастинг агенцията да ми изпратят сериалът му сниман в Израел – False Flag. Седнах, изгледах всичко за една нощ и рано сутринта се обадих отново в агенцията и им казах: „Ако Ръскин не хареса записа ми – обадете ми се веднага, ще се явя отново, ще направя всичко, за да получа ролята“! Бях убеден в стойността на сценария, но след като видях и на какво е способен режисьора, не можех да си позволя лукса да изпусна тази възможност!

- Имате няколко изключително емоционални сцени. Как се подготвяте за тях?

- Много от актьорите разполагат с набор от заучени методи, с които се готвят за емоционалните сцени. Аз не съм много по методите, но все пак съм си откраднал нещо. Например – с отварянето на очите сутринта, още преди да съм станал от леглото, се настройвам на вълните на необходимата енергия, особено за силно емоционалните сцени, всичко започва да ври и кипи вътре в мен. И после, трябва да я опазя тази енергия, да ѝ подавам по малко, за да я подхранвам, докато не дойде моментът, в който чуя Action! и тогава просто я изливам от себе си. Сложното в случая с Ник е, че травмите, с които се бори са много и най-различни през всичките десет епизода, затова имах нужда от доста подробни разяснения от психологическа гледна точка, трябваше да разбера как това човешко същество минава през всичко това, успява ли да преодолее скръбта си или не.

- Кои са водещите теми за вас в „Забравена“?

- Любовта и доверието. Можете ли да обичате себе си? Колко далече бихте отишли за тези, които обичате? Какво сте готови да направите за любимите си хора? Мислите ли, че ще вземете правилните решения в сложна ситуация, правилните решения от морална гледна точка, дори ако действията ви са грешни към момента? Това са въпросите, с които всички герои се сблъскват периодично в първите десет епизода на сериала.

- Смятате ли, че това са универсални теми, които ще докоснат международната аудитория?

- Определено! Сигурен съм, че това, което ще достигне до всеки един човек, независимо от неговата народност е тази част от историята, която е тясно свързана със семейството. Всеки има член от семейството си, когото обича или е обичал в някакъв момент, за когото е изпитвал страх или се е измъчвал. Знаем какво е да обичаме родителите си, знаем какво е да обичаме децата си, съпрузите си, партньорите си. И според мен ще бъде лесно за аудиторията да си зададе въпроса - ако аз попадна в подобна ситуация, дали бих стигнал толкова далеч, колкото тези герои? Дали бих пожертвал собствената си сигурност, за да опазя тези, които обичам?

Хюзингер и Стана Катич в кадър от “Забравена“.

- Как си изкарахте по време на снимките в България?

- Обичам България! Винаги съм предпочитал да снимам на студено, отколкото на топло, а когато пристигнахме беше около -16 градуса и беше изключително красиво! Имам и член от семейството от България, женен за пряк мой роднина, и доста съм слушал за тази страна, отдавна имах желание да я посетя и това беше първият път за мен. Другата приятна изненада беше екипът от българска страна, с който работихме – изключителни професионалисти, съсредоточени и отдадени на работата си, нещо което безкрайно уважавам. Кълна се в Бог, нямам търпение да се върна и да работя в България отново!

- Защо предпочитате да снимате в ледена епоха, а не в полутропически режим?

- От една страна, защото аз съм от Флорида, където нямаме сняг, но по-важното в случая е, че по някаква причина обичам да се усамотявам в хотелската стая, да се изолирам, да хибернирам, да се съсредоточавам. Когато навън е горещо и всичко ври и кипи от живот, е много по-лесно да се поддадеш на изкушенията и да се впуснеш в купона. Нещо като писателя в колибата в гората – оставаш сам с работата си и това е единственото, което има значение в момента, единственото, което съществува. Харесвам тази атмосфера, харесвам този манталитет.

- Играли сте доста в театъра. Кое ви харесва повече – да вдишате праха на сцената или снимачния сет?

- Това са две различни неща и затова ми харесват и двете. Когато снимаме, едно от преимуществата за мен е фактът, че на лентата можеш да запечаташ мисъл, не е нужно да я обличаш в думи, един добър близък план е достатъчен. Докато на сцената това не може да се случи, няма как зрителите да станат, да дойдат до теб и да те погледнат в очите, за да разберат какво мислиш в този момент. На сцената можеш да разкриеш мислите си, като ги разкажеш с подходящата интонация. Харесвам възможността, която камерата притежава - да улавя тънките нюанси на мисълта. От друга страна, когато снимаш, контактът с публиката липсва, ние не се виждаме, не взаимодействаме, а театърът притежава тази велика сила – аз съм пред вас, ние сме в едно и също помещение, аз имам да ви разкажа една история и не мога да спра, когато поискам, да прекъсна сцената и да си изляза, трябва да продължавам без да спирам.

- Как беше работата с колегите ви?

- Бях обграден с деликатни, талантливи, отдадени на работата си актьори, които всеки ден дават по нещо повече от себе си. Понякога в телевизията хората са доволни да си вземат чека накрая, да правят това, което е написано на листа и да не поглеждат встрани, но всички в тази продукция са заинтересовани нещата да се случват по най-добрия начин, да надграждат, всеки нов ден да са по-добри от изминалия, всеки инвестира и дава от себе си, раздава се до край. И нещо друго, което Одед Ръскин умее и прави – той събира актьори със здраво или направо липсващо его, които са щастливи да се посветят на историята и да я поставят преди личните си интереси.

- Опишете любимата си сцена, която сте заснели до сега?

- Те са няколко, но ако трябва да се спра на една тя е между мен и Кара Теобалд, която играе втората ми съпруга Алис. Току-що съм ѝ изневерил и се завръщам у дома, промъквам се в леглото, а тя усеща всичко, както повечето партньори правят в такива моменти – те просто знаят. Лежим гръб в гръб, разговаряме съвсем тихо и водим един от онези диалози, с които обикновено започва разрива между двама души. Аз съм разкъсван от вина, а тя започва да осъзнава, че със завръщането си, Емили вече е протегнала ръка, за да издърпа карта от самата основа на нейната къща от карти и как всичко, което е изградила с търпение, любов и отдаденост ще се срути само за миг...

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.