Пациенти за бой

Силвия Николова - понеделник, 25-09-2017 - 18:17

Насилието над медици взема връх. За има-няма пет години 400 случая на бити, нагрубявани, унижавани лекари, медицински сестри и фелдшери – хората, без които нашето здраве и често пъти живот са на косъм. За същото това време има само 14 присъди, от които 3 са ефективните.

Българският медик е бит за щяло и нещяло. Него го нагрубява, псува и му налита всяка отрепка на две ракии. Нападат го цели семейства и родове за щяло и нещяло. Например него като нищо ще го пребият, и го правят, защото непълнолетното момиче е докарано в напреднала рискова бременност, но никога преди кризата то не е заведено на акушер-гинеколог, за се проследи състоянието на бъдещата майка и бебето.

Докторът може да бъде пребит и го правят и защото линейката се е забавила при сърдечно болен и не е успяла да стигне със скоростта на вълшебното килимче през калните окопи в гетото до изпотрепалите се в пиянска свада брат'чеди.

Докторът може да бъде пребит и го правят и защото си е позволил да каже как да се лекува болестта. Защото, нали се сещате, нашенецът разбира от всичко – като се започне от футбол и държавно управление, та се стигне до изкуството на медицината.

На фона на тази обстановка не е за учудване, че българските медици напускат страната при първа възможност, завинаги. Защото едва ли има друга държава в Европейския съюз, в която можещите, знаещите и образованите да не бъдат ценени. Но в същото време всеки непрокопсаник с неясно образование или откровено сричащ негодник, понатрупал пари от неясни далавери, ще диктува положението на тези, които са нива над него.

Затова не бива да корим българския медик, когато той избира Терминал 2 пред центъра за спешна медицинска помощ. Такава е ситуацията – ако не се спасиш, ще те пребият, нищо че призванието и дипломата ти повеляват да си човекът, който трябва да спасява човешки животи.

От години се говори за неблагоприятното положение на лекарите, медицинските сестри и фелдшерите. Върху тази тема се упражняват дори политици преди избори.

Фактите обаче показват, че по въпроса беше направено нищожно малко. Как иначе да си обясним само 3 ефективни присъди за насилие над лекари?!

Трябва ли да стигнем до положението на Хърватия, където също си позволяват да бият медиците, там дори вече има двама умъртвени от побои лекари!

Трябва ли да стигнем до положението да бъде въведен черен списък на агресивните пациенти, какъвто предлага Българският лекарски съюз, до които доктор да не припарва на домашни посещения?

Трябва ли ние, които не бием, не псуваме и не ругаем нашите лекари, да стоим безучастни, когато някоя отрепка им налита?

Докато мислещата, образованата и почтената част от обществото, в това число и работникът, изхранващ децата си със своя честен труд, станем нетърпими към насилието над медици, няма да помогнат нито кампании, нито кръгли маси, нито обществени дискусии. Това съвсем не означава, че трябва да тръгнем с вили и колове срещу побойниците. Това означава да позвъним на полицията, да известим, когато станем свидетели на насилие срещу лекари. Защото биячите днес посягат на нашите лекари, утре ще посегнат и на нашите деца.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.