В Благоевград пресъздадоха събитията от Балканската война

Български воини, комити и башибозук се гърмяха в квартал „Вароша“

Румен Жерев - четвъртък, 05-10-2017 - 14:36

С уникална историческа възстановка „Зов за свобода“ Благоевград, тогава Горна Джумая, се върна 105 години назад когато на 5 октомври български воини започнаха Балканската освободителна война, а първият освободен български град беше Горна Джумая.За първи път община Благоевград съвместно с Национално дружество „Традиция“ пресъздаде по впечатляващ начин историческите бойни действия и хроники, случили се на територията на днешен Благоевград. Над хиляда благоевградчани и гости на града се стекоха във възрожденския квартал „Вароша“ и видяха на живо как българската войска превзе турския конак без нито един изстрел. Виковете за свобода обаче бяха заглушени от идващият турски аскер,  който успя временно да надделее и си върна конака. Воеводи със своите чети се присъединиха към редовната българска армия и извоюваха победата. Пред публиката, основно деца и млади хора се разигра истинско „сражение”, в което ехтяха залпове от пушки и взривове, падаха мъртви и ранени от двете страни.Краят на боевете ознаменува освобождението на Горна Джумая и даде началото на всенародно веселие.
Във възстановката взеха участие над 100 участника - членове на клуб Национално Дружество „Традиции“ от  цялата страна, артисти от ДТ "Никола Вапцаров", Регионалния исторически музей, , детско-юношеската формация "Пиринска китка", Ансамбъл „Пирин“, както и деца от всички групи на Центъра за личностно и творческо развитие на децата Благоевград.
ХРОНИКА

На 5 октомври 1912 г. Българската армия влиза в започналата формално няколко дни по-рано Балканска война, с което фактически започва активната й фаза. Войната се води между Балканския съюз, т.е. Гърция, Сърбия, Черна Гора и България, от една страна, и Османската империя от друга. Целта на войната е балканските страни да си разпределят османските владения на Балканите, най вече Македония и Тракия.  В чиито земи над 80 % от населението е било чистокръвно българско и това са го знаели т.н. Велики сили.  Войната започва на 26 септември, когато войските на Черна гора нахлуват в Северна Албания. В отговор на 4 октомври 1912 година Османската империя обявява война на Балканския съюз и военните действия започват след няколко часа. Изненадващо и за самите съюзници само за няколко седмици българската войска постига съкрушителни победи срещу турската. Още в края на октомври цяла Одринска Тракия е под български контрол, а турската е изтласкана отвъд линията Чаталджа, само на 40 км от Цариград. В същото време “съюзниците” сърби и гърци овладяват Македония и предявяват претенциите си към тези населени с българи земи. През ноември е сключено примирие с турците, но през януари 1913 година, след преврат в Турция войната е подновена. До мирен договор се стига чак през май, а по силата му Османската империя отстъпва на съюзниците всички земи западно от линията Мидия - Енос. Едва сега Фердинанд вижда, че е измамен от сърби, гърци, че и от румънци, които ги няма в съюзния договор.


ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ПИРИНСКО


На 5 октомври 1912 година, в 5 часа на разсъмване, над Рилското дере при село Бараково проехтяват първите 5 оръдейни залпа на трета бригада на 7 Рилска дивизия, командвана от генерал Георги Тодоров. 3100-те български воини от от лявата колона на бригадата са ръководени от генерал-майор Спас Георгиев. Те безпрепятствено преминават моста на река Рилска, която до този миг е очертавала границата между Турция и България. В 16 часа следобед, същия ден първият освободен град е Горна Джумая. Преобладаващото мюсюлманско население на града вече се е изнесло предвидливо с керваните каруци по пътя за Сяр и Солун през Кресненското дефиле, като преди това са продали набързо имотите си на комшиите християни. Българите посрещат своите синове и бащи в униформи в двора на църквата  “Въведение на Пресвета Богородица”. За войниците няма време за празнуване, още същия ден бригадата потегля за Крупник – посоката е Сяр и Солун.
Същият ден средната колона на 7 Рилска  освобождава Царево село, днешното Делчево в република Македония, после Берово и Кочани. На 14 октомври след като преодоляват в битка с турците Кресненския пролом нашата войска нанася ново поражение на турския Струмски корпус. Пътят към Сяр и Солун е открит. Тогава идва заповедта за спиране на настъплението от страна сръбския генерал Степанович, командващ 2 съюзна армия, под чието командване е 7 Рилска дивизия. Три дни по-късно, на 18 октомври заместник главнокомандващият българската армия генерал Савов отменя заповедта на сръбския си колега и заповядва на дивизията да настъпи към Солун. После се оказва, че това закъснение от 3 дни е фатално. На 22-23 октомври българите преодоляват Рупелския пролом, а на 27 вече се намират на 12 км от Солун при село Айватово. Но другите ни “съюзници”, гърците, вече са се договорили с коменданта на Солун Тахсин паша срещу 60 000 златни лири и завземат града под носа на нашите. Даже, осигуряват транспорт с кораби на няколко хилядната турска войска, която дни след това се включва в боевете срещу българите при Одрин. Въпреки, че към 7 Рилска дивизия се присъединява и Родопския отряд на генерал Ковачев, който заедно с четите на Христо Чернопеев, Яворов и Йонко Вапцаров освобождават Банско, Неврокоп и Кавала – закъснението от 3 дни коства на българската армия завземането на Солун. После Родопският отряд се насочва на изток и освобождава Ксанти и Гюмюрджина.
 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.