Галя Георгиева, член на ВСС и председател на Комисията по дисциплинарни производства:

Най-често наказваме магистратите за забавени дела

МАРИЯ КАДИЙСКА - понеделник, 05-10-2015 - 18:31

Отстранихме Светлозар Костов, защото наруши Етичния кодекс. Всеки десети с дисциплинарка е отстранен от системата.

Визитка:

Галя Георгиева е член на Висшия съдебен съвет и председател на Комисията по дисциплинарни производства
Кариерата й започва като младши съдия през 1984 г. в Окръжен съд-Пловдив. По-късно правораздава и в Районния съд
През 2006 г. става съдия в Апелативния съд в Пловдив
За член на ВСС е избрана през 2012 г. от квотата на съдиите

- Г-жо Георгиева, как ще коментирате решението на ВСС за увеличение на магистратските заплати и писмото на финансовия министър Владислав Горанов, в което ви казва да го преразгледате?


- Увеличението на заплатите има няколко аспекта. Първо, ВСС не е нарушил Закона за съдебната власт. Напротив – спазил го е, макар и с известно закъснение. Съгласно закона най-ниската магистратска заплата – говорим за най-ниското ниво – младши съдии и прокурори, е в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера, съгласно статистиката на НСИ. И второ – увеличението на заплатите е антикорупционна мярка. Обществото трябва да знае, че магистратите не могат да упражняват никаква друга дейност или професия и в този смисъл разчитат изцяло на заплатите си. Не намирам място за спорове и коментари. Съдебната власт е независима и би следвало тази независимост да обхваща и бюджета. Увеличението на възнагражденията на магистратите е гаранция за успеха на реформата.


- Какво свърши досега ръководената от вас комисия във ВСС? Има ли много прегрешили магистрати?


- До момента не е имало друг Висш съдебен съвет, извършил толкова обемна дисциплинарна дейност. Този състав на ВСС е образувал 106 дисциплинарни производства, което е почти два пъти повече от започнатите от предходния. Изключително сме прецизни в подхода си при проверките и аргументиране при внасянето им за гласуване на заседание на Висшия съдебен съвет. Смятам, че като членове на съвета трябва да проявяваме строгост и изключителна взискателност към работата на магистратите. Дължим това не само на обществото, но и на голямата част от съдиите, прокурорите и следователите, които са потърпевши от негативното отношение към съдебната система.


- За какво най-често се наказват магистратите?


- Прегледът на дисциплинарната практика сочи, че най-често разглежданите казуси – повече от три пъти, са свързани със системно неспазване от магистрати на сроковете, предвидени в процесуалните закони за разглеждане и решаване на делата и преписките. На следващо място - за действия или бездействия, които неоправдано забавят производството или съставляват друго неизпълнение на служебните му задължения. Не е малък делът на дисциплинарните производства, образувани за нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати или за действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Актуален пример е приключилото преди седмица дисциплинарно производство срещу административния ръководител на Специализираната прокуратура Светлозар Костов, който бе освободен от ръководния пост за нарушение на кодекса.


- Какви наказания най-често се налагат от вашата комисия?


- В повечето случаи на магистратите се налагат наказания „забележка”, „порицание” или „намаляване на основното трудово възнаграждение” с от 10 до 25%. На фона на общия брой наложени наказания следва да се отбележи, че в 10% от случаите на магистратите е налагано най-тежкото наказание – „дисциплинарно освобождаване от длъжност”. За периода от 3 октомври 2012 г. до 24 септември 2015 г. настоящият състав на ВСС е образувал 106 дисциплинарни производства, като 5 от тях са обединени с други дела. От тях 36 дисциплинарни производства са образувани за нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Дисциплинарно бяха уволнени 8 магистрати, включително и един от изборните членове на съвета, което не е правено никога досега. За сходен период от време предходният състав на ВСС е образувал 63 дисциплинарни производства.


- Какво се случи с проверката за нарушения в Софийския градски съд?


- Имам преки впечатления от ситуацията в Софийския градски съд, защото като председател на Комисията по дисциплинарните производства при Висшия съдебен съвет аз ръководех и временната комисия за проверка там. Тази комисия се състоеше от всички съдии от професионалната и от парламентарната квота – членове на ВСС. Беше мое предложението за създаване на такава комисия и в този й състав. Проверката в Софийския градски съд бе във връзка със съдържащите се твърдения в постъпили във ВСС писма и декларация за нарушения в дейността на административното ръководство, липса на управленски капацитет и организационни проблеми във всички отделения на съда. Резултатите от извършената проверка са отразени в доклад, който бе приет с решение на ВСС. Изводът на Временната комисия е, че административното ръководство на СГС не е успяло да се справи в пълен обем със задълженията си и да осъществи ефективно и пълноценно управление на работата на най-големия и най-значим предвид тежестта и вида на делата орган на съдебната власт в държавата на окръжно ниво, какъвто е СГС. Във връзка с тези констатации на Временната комисия по предложение на председателя на Върховния касационен съд са образувани три дисциплинарни производства срещу предишното ръководство на СГС (Владимира Янева, Богдана Желявска, Петя Крънчева). Към настоящия момент производствата не са приключени.


- Само в ръководството на Софийския градски съд ли беше проблемът според вас?


- Като последица от осъществения контрол в Софийския градски съд се наложиха проверки на работата на конкретни съдии като съдия Румяна Ченалова и др. Резултатът от тях е видим – членове на ВСС излязоха с две предложения и министърът на правосъдието също направи едно предложение за образуване на дисциплинарно производство. Всички те са обединени в едно дисциплинарно производство, което приключи пред дисциплинарния състав и предстои да бъде докладвано решението на Висшия съдебен съвет. Статистиката за нашата дейност показва, че ВСС в този му състав отблизо следи работата на магистратите и осъществява своите функции във връзка с дисциплинарната отговорност на магистратите в рамките на Закона за съдебната власт много стриктно.


- Защо обществото не вярва в българската Темида?


- В последните години обществото е настройвано непрекъснато против магистратите и съдебната власт. Като че ли всички се опитват да оправдаят несполуките си с работата на съдебната система, което е признак на голяма некомпетентност и непознаване на същността на работата на съдиите, прокурорите и следователите. Правят се опити да се сравнява българската съдебна система с тези от други съседни държави, но в негативен план. В българската съдебна система работят около 4100 магистрати и пропуските на 100 от тях не определят облика на останалите, нито на системата като цяло. Съдебната система не е нито малко непослушно дете, на което политиците да размахват пръст, нито необходим виновник за всички техни неудачи в управлението на държавата. В нея работят юристи и съдебни служители, които не са случайно подбрани, а отговарят на високи изисквания за професионализъм и морал.


- Какъв очаквате да бъде следващият доклад на ЕК?


- Вярвам, че и представителите на ЕК ще оценят по достойнство българската съдебна система и усилията на настоящия ВСС за положителни промени. Ще констатират най-после напредък и изпълнение на препоръките от доклада на ЕК от януари 2015 г.


- Неотдавна извършихте проверка на дейността на военните съдилища. Какво показа тя?


- Знаете, че съществуването на военните съдилища е регламентирано в конституцията. В правомощията на ВСС е само да определи броя на военните съдилища. Натовареността драстично е намаляла в тези органи на съдебната власт, което доведе до нашето решение да закрием военните съдилища в Плевен и Варна. В последните години Българската армия беше редуцирана като числен състав и нейното драстично намаление е една от причините за това натовареността на военните магистрати да бъде толкова ниска. Промяната на подсъдността на престъпленията, извършени от полицаи и служители на МВР, е друга причина за това работата на военните съдилища да намалее. Темата за натовареността е предмет на задълбочена работа и изследване на ресорната комисия на съвета. За момента в страната има три военни съдилища в София, Пловдив и Сливен и един военно-апелативен съд в София. Моето лично мнение като член на ВСС е, че военен съд трябва да има там, където има „жива армия”, защото хората извършват престъпления и такъв подход е логичен.


- Какво е мнението ви за специализираните прокуратури и съд? Ефектив-на ли е тяхната работа?


- Тези структури бяха създадени през 2011 г. За мен те бяха политическо решение на управляващите, наложено под натиска на Европа. Преди създаването им наказателните отделения на съответните окръжни съдилища успешно разглеждаха същите тези дела, касаещи престъпленията на организирани престъпни групи и приключваха по-бързо. Имам известни резерви за необходимостта от такива структури . Мисля, че все пак трябва да им се даде поне 5-годишен „изпитателен срок” за преценка на ефективността от работата им. Разбира се, трябва да се отчита спецификата на делата, които разглеждат тези съдилища с оглед броя на подсъдимите, свидетелите, обема на доказателствения материал. Ако обаче тези структури не покажат очакваната ефективност, моето лично мнение е, че отговорност трябва да поемат тези, които ги създадоха с изменението на ЗСВ.