Бягане назад в образованието

Мила Мишева - вторник, 04-04-2017 - 17:32

„Ако мислиш за година напред – посей ориз. Ако мислиш за 10 години напред – засади дърво. Ако мислиш за 100 години напред – образовай населението!“ Тази мисъл на Конфуций задава посоката, в която трябва да върви едно общество, което се цели в прогреса...

Да, то трябва да върви напред! Системата на висшето образование у нас, обаче поглежда и прибягва назад, към пропуснатите ползи на своята „по-малка сестричка“, а именно – системата на средното образование. Дванадесетокласниците излизат с диплома от гимназия, влизат в университет, след което започват да си доучват по материала от училище. И това се случва в едно от най-елитните ни висши училища – Техническия университет в София – храма на инженерните науки и ковачницата на най-добрите кадри в тази област. Принципа на догонването на пропуснати знания обаче не се прилага само там. Във Великотърновския университет пък студенти наваксват знанията си по български език и литература. Чувала съм оплаквания и от Софийския университет, че курсистите нямат достатъчно добра подготовка от училище.

И няма как да не изникнат два въпроса. Първо - какво са правили тези студенти, когато са били в класните стаи, и второ - как са преминали през ситото, за да бъдат приети в университет. Отговорите са някъде там, разпилени в годините - между реформите, за които се говорят високопарни слова, но ефектът е доста мъглив, между частните уроци, които се вихрят със страшна сила в иначе държавното ни образование, между делегираните бюджети, които направиха учениците – бройка, след която върви определена сума, между принципа на финансиране на висшето образование, където парите отново следват студента...И така нататък и така нататък... Образованието не може да бъде сведено до принципа на бизнеса и търговията! А такива нюанси правят все по-тъмна сивкавата ни образователна система, в която студентите си доучват уроците от учебниците. После пък работодателите се жалват колко неквалифицирани били кадрите идващи от университета...Дипломите се обезценяват, защото доверието в тях се губи. Късче хартия, което помпа гордостта на мама и тате, че детето е завършило висше, а младият човек живее в илюзията, че е постигнал нещо, защото в CV-то си може да напише, че има тапия от еди-кой си университет. И така, докато животът не го шамароса и приземи. Кому са нужни тези мечешки услуги в образованието? Летвата в университетите пада толкова ниско, че който не е пожелал да стане студент, той не е записал да следва. И пак всичко опира до пари. Защото, за да оцелеят на висшите училища, им трябват студенти с полагаемата субсидия. Пък нищо, че не са доучвали в клас. Но нищо де. По-добре късно, отколкото никога. Все пак има светлинка в тунела и тя е в Закона за висше образование, според който парите на университетите ще зависят все повече от качеството на обучението, а не от бройката студенти. Дано видим плодовете на тази реформа и дано не започне да буксува и да се бави, за да не се окажем пак в ситуация на догонване.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.