Портрет на Джон Роналд Роуел Толкин
Pinterest
Досиета Х

Ангелите на Толкин

КРИСТИ КРАСИМИРОВА - събота, 15-07-2017 - 21:01

Строфа от сборник с религиозни поеми изпраща писателя в Средната земя, любимата му Идит става елфска принцеса

Подобно на своя герой Фродо, Толкин получава от съдбата особен подарък, от който няма право да се откаже. И до ден днешен вървят спорове за това какво по-точно е притежавал бащата на съвременния жанр фентъзи – писателски талант или магическо проникновение. Целунат от ангелите, той създава един приказен свят, в който сам заживява.

Никой приживе не го знае с фамилията му. За близките роднини е Роналд, за приятелите си – Джон Роналд. В Оксфордския университет, където отначало учи, а по-късно преподава, е известен с прозвището Толърс. А когато става литературна знаменитост, по американски маниер се обзавежда с инициалите Дж. Р. Р. Т. Поклонниците на творчеството му пък предпочитат да го наричат Професора.

Ражда се на 3 януари 1892 г. в Блумфонтейн, Южна Африка, в семейството на англичаните Артър Руел Толкин и Мейбъл Съфилд. На три години остава сирак, след като баща му получава инсулт. Майката е принудена да се премести с него и братчето му в селцето Сеърхол, близо до Бирмингам. Тя учи децата на латински, гръцки, френски и немски. А също така те се занимават с уроци по музика, рисуване и калиграфия. Малкият Роналд е приет в училището „Кинг Едуард“, където акцентът е върху езиците и хуманитарните науки. Джон Роналд Роуел Толкин остава кръгъл сирак на 12 г. Това не му пречи да е блестящ ученик. Остър интерес у него предизвикват корените на произход на езиците. Цялата си стипендия Роналд харчи за книги по филология. Докато  стига до идеята да създаде свой собствен език. Кой да знае, че след време тази негова мечта ще се сбъдне и той ще се окаже създател на цяла колекция от езици – куеня, синдарин, западняшки, телерин, илкорин, хуздул, ентски, валарин, аварин, дориатрин, нуменорски, нандорин, черния език. Разбира се, трябва да им измисли и място, където да бъдат практикувани.

Светът на Толкин, в който ще пътешестват хиляди хора, е предопределен от три съдбоносни срещи. Първата е с Идит Мери Брат, с която се запознава в евтин пансион, където живеят с брат му под опеката на Франсис Ксавиер Морган, свещеник в Бирмингамската оратория. Идит също е кръгъл сирак, но и тя като Джон Роналд Роуел Толкин мечтае за добро образование, за кариера на преподавател и дори да е концертираща пианистка. Звуците на пианото галят ушите на Толкин. Той е на 16, а Идит – на 19. На нея й е писано да стане първата и единствена жена на Роналд Толкин. „Нейните коси бяха черни, кожата – светла, очите – ясни, тя пееше и танцуваше“, спомня си Роналд. И докато му пеела и танцувала, в мислите му се появила бъдещата му героиня Лутиен Тинувиел. Така измисленият му свят започнал да се заселва и с жители.

Приказната любов на Берен и Лутиен.

 

Втората знакова среща е с картината на Йозеф Мадленер „Планински дух“. Образът на белобрадия старец така впечатлява Толкин, че си го представя като вълшебника Гандалф.

Третата стъпка към създаването на света на Толкин е сборникът с англосаксонски религиозни поеми „Христос“ на Кюневулф, и по-точно следния текст: Eala Earendel engia beorhtast ofer middangeard monnum sended, което в превод означава: "Привет на теб, Еарендил, най-светъл ангел – изпратен на хората в Средната земя".

Картината на Йозеф Мадленер „Горски дух”, вдъхновила Толкин за образа на магьосника Гандалф.

 

Още в училище заедно с трима свои приятели Толкин организира „Чаен клуб“. Членовете на този клуб пият чай и дискутират на литературни теми. На сбирките на „бароуистите“ Роналд за пръв път започва да излага откъси от поетическите си опуси, в които фигурират странни персонажи - елфи и горски духове. Традициите са продължени и в Оксфорд. Толкин често размишлява над темата за изгубените предания на Англия. Кой друг, ако не той да ги възстанови?

През 1916 г., малко след сватбата си с Идит, Толкин заминава на фронта. Участва в кървавата битка при р. Сома, но мислите му са другаде. Заболява тежко от тиф. В лазарета разказва вълнуващи истории от Валинор - вълшебното задморско владение на валарите. Идит, която се грижи за него, започва да ги записва.

През 1918 г. Толкин се завръща в Оксфорд, където започва да работи в качеството на съставител на речник. След седем години става преподавател по англосаксонски.

Загубил двама от най-верните си приятели по време на войната, Толкин организира нов неформален литературен кръг „Инклинги“. Сред членовете на клуба е Клайв Луис, бъдещ създател на „Космическата трилогия“ и главен опонент на Професора в диспутите. „Митовете лъжат“, твърди той. Толкин му опонира: „Ние всички сме сътворени от Бога и затова неизбежно, макар и с грешки, митовете ни позволяват да видим изконните истини.“ Болшинството от членовете на клуба обожават митотворчеството и посрещат с възторг „Хобит“, „Силмарилион“ и първите глави на „Властелинът на пръстените“. Но авторът им дори и не мисли да ги издава. За появата им на бял свят помага случайността – студентка на Толкин прочита ръкописа на „Хобит“ и го предлага на издателство, с което има връзка. А книгата е приета толкова възторжено от публиката, че издателите настояват да има и продължение, което непременно да е свързано с хобитите.

Могъщият пръстен.

 

17 години са необходими за създаването на „Властелинът на пръстените“. Първата част е издадена през 1954 г., а след нея и останалите две. Следват преводите им на 30 езика. През 1970 г. в Оксфордския речник е включена думата „хобит“. През 1972 г. Толкин получава почетна докторска степен от Оксфорд и титлата „Командор на Ордена на Британската империя” от самата кралица. По неговите книги се пишат различни изследвания, тълкувания, свободни съчинения, фенове от цял свят се събират в клубове.

Джон и Идит живели в мир и хармония 55 години.

Джон Р. Р. Толкин умира на 2 септември 1973 г. на 81-годишна възраст. Тялото му е положено до това на любимата му Идит, която си е отишла две години по-рано. Двамата живели в мир и хармония 55 години. По настояване на Толкин до името на жена му е добавено и името на принцеса Лутиен. След смъртта му синът им Кристофър изписва срещу името на баща си „Берен”. В памет на баща си той подготвя за публикация и недовършения труд на живота на Толкин - „Силмарилион“.

По настояване на Толкин върху надгробната плоча на съпругата му е изписано и името на принцеса Лутиен.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.