Ваня Кастрева, началник на Регионалното управление по образование - София:

Директори искат електронен прием в първи клас

Мила Мишева - сряда, 28-06-2017 - 20:00

Налага се да закриваме паралелки, които са важни за икономиката на града, Родителите държат на интензивно изучаване на друг чужд език

 

- Г-жо Кастрева, макар че тази година за първи път балът за прием в гимназия след седми клас е в точки, все пак можете ли да направите сравнение с миналата кампания? Вдигна ли се летвата?

- Резултатите са съизмерими и всички най-желани училища отново се радват на учениците с най-висок бал. Трудно може да се прави съпоставка. Максималните 500 точки се равняват на миналогодишния бал 36. Както и през 2016 г., най-добрите училища с най-високи балове са СМГ, следвана от Немската гимназия, и др. За първа година на пето място сред училищата с най-висок бал се явява Технологичното училище към Техническия университет. Това е професионално училище, което за първи път е в топ 5. Досега те имаха самостоятелен прием, от тази година обаче са в пряка конкуренция и са равнопоставени с всички останали учебни заведения.

- Как си обяснявате интереса към това училище?

- С изключителната актуалност, качеството на обучението и важността на професионалното образование, което дава това училище. Учениците му получават професионални умения, търсени навсякъде по света. Това е изключително добър знак и се надявам, че ще се превърне в тенденция, с която погледът към професионалните училища да бъде различен. Запазва се тенденцията напред в класацията да бъдат и други професионални училища. Миналата година на 10-о място по бал беше Националната търговско-банкова гимназия, а тази година отново наблюдаваме такова присъствие на училищата в сферата на икономиката. След първо класиране НТБГ е в първите 20, а Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия, заедно с другата Национална финансова гимназия са също сред водещите училища. Но определено появата в топ 5 на училище, което е в сферата на технологиите, е от ключова важност за развитието на отношението към професионалните гимназии.

- Какво бихте посъветвали учениците, които не са приети на първо желание. До каква разлика в точките от минималния бал могат да се надяват, че имат шанс да бъдат класирани на по-предна позиция?

- Няма как да бъде предвидено, защото оттук нататък това зависи от обстоятелството дали всички ученици ще се запишат. Ако това се случи, няма да има придвижване напред и съответно всеки ще остане в позицията, в която е приет. Но София е богата с възможностите, които дава на своите ученици. Така например ако има ученик, класиран в едно от предпочитаните училища в София, но то не е най-желаното от него, а в същото време той има възможност да продължи образованието си в учебно заведение към Министерството на културата или пък в частно, той може да избере втория вариант. Така ще даде възможност на чакащите ученици да се предвижат напред в своите желания. Има и много кандидати от други градове, при които прави впечатление, че са кандидатствали само за определени училища. И ако тяхното желание не е изпълнено, те могат да предпочетат да останат да учат в родния си град. Така че възможностите са от различно естество. Имаме много паралелки, в които максималният бал на учениците е много по-висок от минималния. Това е свързано с желанията на учениците. Разликата понякога може да бъде 100 - 200 точки.

- Английските гимназии не са в челната петица. Има ли според вас отлив от интереса към английския език?

- В никакъв случай не бих казала, че има отлив. На първите четири позиции са СМГ, 91-ва НЕГ, 73-то СУ и 164-та ГПИЕ. В случая говорим за изключително разумен избор на родителите. Когато едно добре мотивирано дете с отношение към знанието е изучавало английски език от първи до седми клас, е много добре за неговото бъдещо развитие да смени езика, защото в осми клас има шанса държавата да инвестира в интензивното обучение на друг чужд език. И по този начин със завършване на средното си образование учениците ще имат възможност да имат два равнопоставени като ниво чужди езика. И именно такива избори предопределят изключително високите балове, с които са приети ученици в първите четири училища. Има и ученици, които предпочитат да продължават изучаването на чуждия език, който са учили в начален и прогимназиален етап. Интересът към различния език обаче намира израз в подредбата на желанията на учениците. Най-желаната паралелка е комбинацията от испански и английски в Испанската гимназия, но на второ място се подрежда английски и испански. Така че интересът към английския език не е по-малък, но индексирането в интензивното изучаване на друг чужд език е добър избор на родителите и техните деца.

- Повече ли са закритите паралелки след първото класиране в сравнение с миналата година?

- Миналата година сме закрили 18 профилирани паралелки, а тази година са 13. 14 професионални паралелки не са реализирали прием през 2016 година след първо класиране, а тази са 11. Числата показват, че те са по-малко предвид едно важно обстоятелство. За нас е важно да обхванем всички ученици, които са завършили основното си образование след 7-и клас.


 

- Можете ли дадете примери за закрити паралелки?

- За мое съжаление не са реализирани професионални паралелки, които са важни за развитието на икономиката в града ни, като например „Подемна транспортна техника – монтиране на пътни и транспортни средства“ в Професионалната гимназия по подемна и строителна техника. За поредна година не можем да реализираме и паралелката „Електрообзавеждане на подемна и асансьорна техника“.

Две много хубави специалности, комбинирани в една паралелка, също не намериха своето място сред паралелките, които продължават да осъществяват прием - „Машинни съоръжения за заваряване“. Закрита е и специалността „Художествени изделия от метал“.

Отново Професионалната гимназия по железопътен транспорт не успя да реализира прием на специалности като „Търговска експлоатация на железопътния транспорт“, „Осигурителни и комуникационни системи в железопътната инфраструктура“. Закриваме и паралелки като „Цветарство“ и „Производство на мебели“. За първи път беше обявен прием и в паралелката „Физическа охрана на обекти“, като МВР заяви необходимост от такива кадри. Въпреки това и тя не можа да продължи участието си в класирането.

- Прокуратурата внесе протест срещу допълнителните три критерия за прием в първи клас. Справедливо ли е да има такива критерии и какво би се случило, ако съдът излезе с решение за отмяната им преди началото на учебната година?

- Трудно е да се отговори на този въпрос, защото касае защита на правата на децата. За мен е важно последващото решение да даде шанс за справедливост, а не да създаде още по-голямо напрежение в системата. Затова каквото и да бъде решението на компетентната институция, ние ще търсим възможности то да бъде изпълнено, но същевременно да бъдат удовлетворени и желанията на родителите, които по една или друга причина са били ощетени. Всичко е въпрос на добро координиране и на взаимни отстъпки и от двете страни.

- Има ли възможност за отмяна на класирането?

- Мисля, че няма такава възможност. Това би създало изключително голямо напрежение, защото да тръгнеш в първи клас с огорчение, е още по-травмиращо за децата, които не носят вина за чужди грешки.

- Какво според вас е решението за приема в първи клас в София, който от години създава сериозни проблеми?

- София е много специфична по отношение на организацията на дейностите за прием в първи клас, защото градът ни расте. Трябва да създадем такива условия, че да бъдем справедливи към всички деца и техните родители. Няма идеално решение. Силно се надявам след добрата комуникация между Министерството на образованието и науката, Регионалното управление по образование в София и Столичната община Столичният общински съвет да приеме още по-оптимизирани, измерими и реалистични критерии за прием в първи клас. Директори на училища много настояват да преминем към вариант на електронна обработка на документи, класиране и прием, за да бъдем гъвкави и всеки приет критерий да е реално изпълним. Също така е важно интересът на децата да бъде защитен предвид това, че водещ е принципът на близкото училище. Трябва обаче категорично да бъде решено дали говорим за близост на училището до местоживеенето, или до местоработата. Не би трябвало тези два принципа да се смесват.

 

Визитка:

Ваня Кастрева е родена на 5 януари 1960 г. в София

Завършва история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”

Работила е като редактор на документална литература в издателство „Младеж”, както и като учител по история в 119-о училище „Акад. Михаил Арнаудов”. От 1998 до 2006 г. е директор на 2-ро училище „Акад. Емилиян Станев”

От 13 юни 2006 г. е началник на Регионалния инспекторат по образование в София
На 13 август 2014 г. беше назначена за служебен зам.-министър на образованието, а през ноември 2014 г. става зам.-министър на образованието във втория кабинет „Борисов“

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.