Дейвид по време на обучение в СОУ за европейски езици „Св Константин-Кирил Философ” в Русе.
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Скалиста пустиня, красиви артефакти и многоцветни риби и корали

Великден в Египет

МАРИЯ КАДИЙСКА - събота, 23-04-2016 - 10:00

В мистичната страна на фараоните празнуват пролетта с шарени яйца и козунак

Пътешествието в Египет е изключително преживяване по много причини. Колкото и да е чел и гледал човек за древната история на страната, на живо дъхът спира пред красотата и величието на артефактите. Магията от миналото на страната обаче свършва, когато погледнеш съвременната беднотия и мизерия на болшинството от египетския народ. И все пак тази страна задължително трябва да се види и почуства, защото е люлка на древна цивилизация, сякаш дошла от Космоса, а не творение на човешки същества.

В многомилионната северноафриканска страна с преобладаващо мюсюлманско население един от националните празници води началото си от Древността - това е пролетният фестивал, който винаги е в понеделника след православния Великден. Нарича се Шам ел Несим и се празнува от хиляди години, на него египтяните отбелязват събуждането на природата. Представете си каква е изненадата на един източноправославен християнин, който рано сутринта в понеделник след Христовото Възнесение е посрещнат в ресторанта на хотела с шарени яйца и вкусен козунак, гарнирани с разкошни цветя. Още преди да се разбере каква е причината за това, очите инстинктивно започват да търсят печено агне. Домакините любезно обясняват, че третото основно блюдо за празника на пролетта и цветята е риба, и показват платата с пушени риби. Шам ел Несим е национален празник, подвижен, защото се съобразява с християнския календар и по-точно с датите на православния Великден. Коптите християни са около 10% от населението на страната, но това не е техен празник, а хилядолетен пролетен фестивал в Египет, празнуван и до днес от всички. Наистина приятна изненада за всеки турист, изповядващ източноправославна религия.

Един от най-посещаваните курорти – Хургада, се намира на брега на Червено море и е нагледен пример как

 

парче от пустинята може да се отвоюва

за построяването на съвременен град

От едната му страна са плажовете, а от другата, буквално отвъд околовръстното шосе – пясъчните дюни. Като всеки курортен град с международна слава, в Хургада има красиви луксозни хотели с всички удобства за почивка. Тъй като все пак е пустиня, в тях няма разкошни зелени градини, но цветя и палми не липсват. Има всякакъв вид храна и вкусни арабски сладкиши, а аниматорите и домакините се грижат за спокойната почивка и забавлението на гостите. Плажната ивица е пясъчна, водата - чиста, солена и спокойна, а разноцветните корали и риби в Червено море – прекрасни. Не само водолазите могат да им се любуват, за неизкушените от гмуркането има подводни корабчета, които се потапят в морските дълбини и разкриват зашеметяващи гледки. Крайбрежната улица разкрива гледка към множество акостирали луксозни яхти, а от другата страна на морето се кипрят луксозни жилищни комплекси с доста скъпи, но изкупени от заможни чужденци апартаменти. В града има молове и дискотека, пазари, десетки заведения и стотици магазини, много от които с надписи на руски език.

Голяма част от местното население знае езика на Пушкин и Путин, тъй като болшинството от туристите са руснаци, а мнозина имат и жилища в курорта. Най-оживена и красива е главната улица в града, пълна с кафенета, където предлагат екзотични чайове и ароматни наргилета, а всевъзможните магазини също работят до среднощ. Щом се свечери и стане хладно, улиците се изпълват с хора – семейства с малки деца, младежи и туристи. Встрани от главната улица обаче започват тесни и прашни улички, по които се разхождат или седят бедни, но усмихнати и спокойни хора.

Десетки забулени жени с малки деца

на ръцете си настойчиво просят

 

милостиня от чужденците.

На 300 км югозападно от Хургада се намира град Луксор – на източния бряг на величествената река Нил. Градът е известен от около 3200 г. пр.Хр. и в Древността се е наричал Тива. Бил е столица на Египет по време на 11-ата фараонска династия. На западния бряг на Нил се намира Долината на фараоните. Там в гробници, вкопани в скалите в пустинята, са погребани десетки фараони. Това станало, след като пирамидите в Гиза, които се намират близо до днешната столица Кайро, били ограбени от крадци още в Древността. За да не бъдат осквернявани телата на владетелите и да не се нарушава вечният им покой, техните приближени тръгнали с лодки по Нил и след около 700 км на юг се спрели на Тива като място, където ще бъдат гробниците на фараоните. И днес в Луксор има два града – на източния бряг на Нил е градът на живите, а на западния бряг – Градът на мъртвите. Луксор е красиво и вълнуващо място, историята на древната египетска цивилизация блика от всички страни. На 2 км от града, близо до селото Ел-Карнак, се намира най-голямото древно религиозно място на нашата планета –

храмът „Карнак”

Разположен е върху площ от над 800 декара по бреговете на Нил и е втората най-популярна забележителност в страната след пирамидите в Гиза. Огромният музей на открито е бил храмов комплекс – съвкупност от храмове, параклиси, пилони и други сгради. Строителството му започнало през XVI пр.Хр. и продължило по времето на 30 фараони. Най-голямата зона в комплекса е тази, в която се кланяли фараоните – шедьовър на архитектурата в Тива, а и до днес, състоящ се от 134 колони, високи по 10 м, разположени в редици върху 5000 кв. м. Всички стенописи разкриват, че на това място са се провеждали най-свещените египетски ритуали в Древността. На един от площадите в храмовия комплекс има статуя на свещения за египтяните бръмбар – скарабей, издялана от розов гранит. Там туристите задължително извършват ритуал – обикалят статуята 7 пъти и си пожелават нещо наум.

Храмът в Карнак е вълнуваща прелюдия към Долината на мъртвите фараони в западното крайбрежие на Нил. Тя е дълга ивица пустинна земя, заключена между скали, в които са вкопани гробниците на владетелите. Само малка част са отворени за туристи. Още на входа екскурзоводите предупреждават, че вътре е забранено да се говори с цел опазване на древните стенописи от вредни вещества, затова беседите са отвън. Снимането вътре е абсолютно забранено. Човек остава без дъх от изяществото и красотата на надписите с йероглифи – отблизо те представляват издълбани в жълтите скали надписи и рисунки, които отгоре са изрисувани с красиви цветни бои. Гробниците са продълговати, широки и високи пещери, в чийто край се намира саркофагът на владетеля. Най-забележителна, но не и най-голяма от тях е гробницата на детето фараон Тутанкамон, единствената, която е открита неразграбена. Причината за това е, че на метри от нея по-късно била изградена гробницата на друг фараон и при изкопните работи бил затрупан входът на тази на Тутанкамон, разказват египтолозите екскурзоводи. Гробницата на Тутанкамон е със специална съвременна вентилация, която я съхранява, и затова за влизането в нея се плаща допълнителна такса.

Пътуването в Долината на фараоните става със специални влакчета, тъй като разстоянията са големи.

Една от атракциите е и храмът на единствената жена фараон, управлявала Египет - Хатшепсут. Погребалният храм на тази владетелка е сред най-добре проектираните в Египет – многобройни обширни тераси се съединяват със скали в подножието на хълм. Хатшепсут била дъщеря на фараона Тутмос I и била омъжена за неин полубрат и наследник на трона. Той обаче починал и тя узурпирала трона, провъзгласила се за фараон, пренебрегвайки доведения си син Тутмос III. След смъртта й той наредил да се опустоши храмът й и досега се виждат заличени образи по стените му. Чак през XIX век той бил открит при археологически разкопки, но в руини. Полско-английски екип е реконструирал основната част от храма, но без сфинксовете и алеите, водещи към него.

Близо до Луксор се намират и Колосите на Мемнон. Те са две масивни каменни статуи на фараона Аменхотеп III, единствените останки от погребалния му храм. Двете статуи близнаци представят Аменхотеп III в седнало положение, с ръце, положени на коленете, и поглед, насочен на изток, към реката и изгряващото слънце. Колосите на Мемнон са разположени на нивото на река Нил и са били изложени на постоянната разрушителна сила на прииждащата вода. Гръцкият историк и географ Страбон разказва за земетресение през 27 г. пр.н.е., което поваля и уврежда десния колос. Според легенда вследствие на това увреждане тази статуя на разсъмване започва да издава звуци като пеене или човешка реч. 
Легендата за "Пеещите Колоси", вярването, че притежават пророческа сила, ги превръща в обект на непрестанни посещения, в това число и от някои римски императори. Император Септимий през 199 г. заповядва реставрацията. Днес феноменът на "Пеещите Колоси" се обяснява с разширяването на материала кварцит под въздействие на първите слънчеви лъчи.
Емблемата на Египет – пирамидите в гр. Гиза, са група древноегипетски пирамидални гробници, които се намират на пустинно плато край Гиза, на около 20 км югозападно от днешната столица Кайро, на западния бряг на Нил. Трите най-големи пирамиди – Хеопсовата, на Хефрен и на Микерин, са заобиколени от няколко по-малки, както и монументалната статуя, известна като Големия сфинкс. Пирамидите били гробници на фараони, но заради местоположението им на платото били лесно забележими и затова са разграбени още в Древността. Това наложило гробниците на следващите фараони да бъдат вкопани в скали далече на юг. Пирамидите в Гиза може да се разглеждат само отвън, влизането вътре е забранено. Хеопсовата е най-старата и най-голямата. Въпреки че не са намерени никакви останки на фараон в нея, археолозите предполагат, че е била на втория фараон от 4-тата династия Хуфу, познат с гръцкото си име Хеопс, който управлявал Египет около 2500 г. пр.н.е.

Подвижните артефакти от Древен Египет се намират в музея в Кайро, където човек забравя за времето и попада в най-голямото в света хранилище на предмети на древноегипетското изкуство. Неговата колекция наброява около 120 000 експоната от всички исторически периоди на Древен Египет. Сградата на музея е разположена в центъра на града, на площад „Тахрир”.  

Казват, че Египет не може да се разгледа за едно посещение, и може би е вярно. Пътуването по Нил с круизен кораб е вълнуващо приключение. Гледките по широката река са възхитителни. От Древността до днес най-населени са районите около реката, която напоява земята и я тори така, че тя ражда по 5 реколти в годината – прекрасно жито, плодове и зеленчуци. Никога няма да забравя вкуса на ябълките от най-южния град в Египет – Асуан, също на брега на Нил. В Древността местните хора забелязали, че слънцето тук най-продължително време не прави сянка, и очертали на това място северния тропически паралел, който с модерни средства е установен малко по на юг. А изкуството за изработка на папируси е запазено и до днес и демонстрацията му е наистина много интересна. Специалисти показват всички етапи от обработката на растението папирус, което вирее в долината на Нил - нарязването на тънки ленти, разстилането на равна повърхност по определен начин и затискането с преса, а след това и изсушаването на получения лист. Цената на оригиналните папируси, изработени от автентични лентички от растението, върху които има изящни рисунки на митологични сюжети, е баснословна. Те са изложени в специални галерии, където снимането е абсолютно забранено – може само да се разглежда и купува. Евтините варианти на изрисувани папируси, направени от други растения, се продават на ниски цени и по улиците.

Сафарито в пустинята е отделно приключение, в което има толкова екзотика и адреналин – пътуване с джипове, управляване на бъгита, яздене на камили, печене на хляб върху запалени сухи камилски изпражнения, вечеря и магнетични дервишки танци под звездите.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.