Стамен Янев, изпълнителен директор на Българската агенция по инвестиции (БАИ):

Подготвяме промени в закона, за да привличаме чужди инвеститори

Венцислав Генков - четвъртък, 30-11-2017 - 08:00

Технологичното производство трябва да се повиши у нас, а рутинните процедури да са в чужбина * През последната година имаме сериозни инвестиции от Великобритания заради Brexit

- Г-н Янев, с колко се увеличават парите за насърчителни мерки за привличане на инвеститори през следващата година?

 

- С приблизително 30 на сто, ще продължим да ползваме тези пари по начина, определен със законова рамка към настоящия момент – да заплащаме осигуровки на новонаети лица, обучения за квалификация и преквалификация на работниците, да подобряваме публична инфраструктура около инвестиционни проекти. Разглеждаме и възможността да осигурим допълнителни насърчителни мерки за поощряване на научно-развойната дейност, които обсъждаме с министър Емил Караниколов, за да може бизнесът, образованието и науката да бъдат заедно.

 

- Подготвяте промени в закона с цел привличане на чужди инвеститори?

 

- Да, подготвихме план, по които през 2018 г. заедно с Министерството на икономиката ще се опитаме да подобрим средата за привличане на инвеститори. Една от основните ни позиции от няколко години насам е възможността БАИ да предоставя по-гъвкави пакети за насърчителни мерки, които да отговорят на изискванията на инвеститорите. Споделих идеята за промяна да се дадат повече възможности на компаниите, които имат научно-развойна дейност и да се стимулира повече такъв тип икономическа активност. Необходими са повече иновации в България, за да стане лидер в тази сфера на Балканите.

 

- До къде стигна развитието на проекта за подобряване на инфраструктурата на индустриалната зона в Божурище?

 

- По темата усилено се работи, има няколко стартирани обществени поръчки. Ръководството на „Национална компания индустриални зони” е подала заявление в БАИ, така че индустриалната зона до София да се превърне в сериозен инвестиционен проект, да получи категория на национален обект от регионалното министерство и покрай сертифицирането на проекта да се получат допълнителни средства за изграждането на публичната инфраструктура. Целта е изграждането на основен булевард от София, както и разширение на първия диаметър на софийското метро или осигуряване на жп връзка. Разчетите са за сериозна сума, която според мен може да бъде осигурена и от бюджета, както и от някакъв тип европейско финансиране. Когато имаме добра среда за правене на бизнес, изградени са всички връзки, това дава спокойствие на инвеститора.

 

- Какви реализирани инвестиции ще бъдат открити до края на годината?

 

- Днес ще се открие поредното разширяване на „Ролпласт” в Костинброд, една сериозна инвестиция, която ще даде възможност за производството на подобрени продукти от гамата на компанията. Стойността на инвестицията е 10,8 млн. лв, а откритите нови работни места са 90. Преди няколко седмици бяхме на откриването на сериозна инвестиция на Osram в Пловдив, свързана с високотехнологичен сегмент. Това е втората по големина производствена база на компанията и първата, която се прави в Източна Европа. Пример за успех е поредното разширяване на Lufthansa, което ни дава усещане за гордост, че имаме традиции в сферата на поддръжката на самолети.

 

- Каква е статистиката на проектите, които БАИ е подпомогнала през годината?

 

- Към третото тримесечие на годината проектите са 23 на обща стойност 300 млн. лв. с потенциал за над 5000 нови работни места. Имаме 190 заявени проекта за 800 млн. лв. с възможност да разкрият 3000 работни места. Само преди няколко дни голяма компания, която работи в района на София, подаде пореден проект за разширяване в сферата на ИТ услугите.

 

- Какво прави агенцията по повод българското председателство на ЕС?

 

- Догодина ще съберем всички шефове на агенции за инвестиции от ЕС заедно с тези от Западните Балкани, за да си поговорим по какъв начин държавата може да стимулира, развива и подпомага иновациите. Събитието вече е част от календара и ще бъде на 5 март, като част от серия от мероприятия за насърчаване на предприемачеството при малките и средните фирми.

 

- Кои държави са най-големите инвеститори у нас за 2017 г.?

 

- Средствата, които постъпват от Холандия, продължават да са на високи нива. Следва да отчетем, че в голяма степен това не е чист холандски бизнес, а даден тип бизнес, който се опитва да структурира по определен начин своето присъствие в България. За нас не е важно откъде ще минат капиталите, важното е да ги има. Хубавото е, че Германия остава една от държавите, която има сериозен интерес у нас. Имаме повече инвестиции от Австрия, които в последните години поизостанаха. През последната година имаме сериозни инвестиции от Великобритания, вероятно свързани с излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Размерът на инвестициите от Великобритания само за 2016 г. са в размер на близо 92 млн. евро, като се подрежда на 5-о място сред чуждите държави, направили инвестиции в България.

 

- Има ли ръст на чуждестранните инвеститори да получат гражданство чрез инвестиции?

 

- Знаете, че последната фаза на програмата „Гражданство през инвестиция” завършва в президентството. На този етап виждаме много активна дейност от тяхна страна да се приключат дългогодишни преписки. При нас бяха възобновени доста стари процедури и целта беше да потвърдим още веднъж, че инвестицията е осъществена от съответното лице, за да може да си получи гражданството. Обработените преписки по Закона за българското гражданство по искане на администрацията на президента са 13 на брой. Издадените удостоверения за направените инвестиции от чужденци по закона са 105 броя за 116 млн. лв. Определено има голямо раздвижване в тази посока.

 

- Възможно ли в един момент част от българския бизнес да се премести в Македония?

 

- Въпросът се поставя по-скоро от анализатори във връзка с развитието на българския бизнес и как виждат възможността да изнесат част от своя бизнес в съседката ни. Ние трябва да интегрираме Западните Балкани към България и към Европейския съюз. Ако следваме логиката на западните държави, които са основателите на съюза, през интеграцията в икономически план може да видим своето бъдещо развитие. Не следва да го разглеждаме като бягство на инвестиции от България, а като още един пазар, които ще бъде част от производствения пазар на българските компании. Ако те имат повече производство, винаги биха могли не да изнесат, а част от производствения процес да се случва там, а друг у нас. Аз го виждам като възможност все по-технологичното производство да се повиши като процент, а по-рутинни и стандартни процедури да изнасят към близки страни.

 

- Привърженик ли сте хората да бъдат заменени от роботи?

 

- Ние все още не можем да си представим бъдещето, защото високите технологии се развиват повече от агресивно и бързо. Вероятно все по-активно ще се електронизира и роботизира производството. Но това, което може да свърши човек, е незаменимо. Вече трябва да обърнем по-сериозно внимание на образователната система, за да може тя да отговори по най-добрия начин на идващото бъдеще и вече настояще.

 

Визитка:

Оглавява агенцията за инвестиции от януари 2015 г.

Работил е в големи международни консултантски компании, сред които и българските подразделения на някои от четирите най-големи одиторски фирми в света

Специализирал европейско и английско право в ASSER College Europe в Холандия, University of Cambridge, University College London в Англия, European University Institute във Флоренция, Италия

Магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски“

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.