БГНЕС
Проф. Георги Чобанов, основател на „Стопанския факултет“ на СУ:

Въвеждането на базов доход у нас е възможно чрез социалните помощи

Венцислав Генков - понеделник, 04-12-2017 - 08:00

Биткойнът е опит за нова световна валута, но доколко ще бъде успешен, не може да се прогнозира

- Проф. Чобанов, на много места по света се експериментира с въвеждането на безусловен базов доход. Защо се налага да се дават гарантирани пари на хората?

- Въвеждането на безусловен базов доход за гражданите на една страна е възможно, ако производителността на труда в тази страна достатъчно висока. Един от резултатите на Четвъртата индустриална революция е масовата дигитална роботизация. Дигиталните роботи повишават производителността на труда в степен, която позволява да се плаща базов доход на всеки. Вече има цели фабрики, които са роботизирани от началото до края, без да има нито един човек, който да работи. Нещо повече, роботизират се цели отрасли. Виждаме какво става с банковия сектор – обслужването на клиентите на банката е почти изцяло автоматизирано. Финансовите операции се осъществяват чрез банкомати или компютри. Обслужване става всъщност от роботи, от които при определени условия си взимаме това, което ни трябва. Това са драматични изменения.

- В какво се изразяват те?

- Най-важното е, че роботите са по-добри в много отношения от нас хората, макар че на нас да не ни е много приятно да си го признаем. Те са и много по-морални – не лъжат и крадат, и не се оплакват от работата си. Това променя цялото общество. Измененията са две: невероятно увеличаване на производителността на труда, но и на безработицата. Първото позволява да се въведе т.нар. ”базов доход”. Това означава, че всеки човек, след като се е родил на тази земя, ще бъде осигурен с един минимален социален минимум. Не само за храна и облекло, но и за най-необходимите социални дейности. Този социален минимум и сега го има, но е само за социално слабите хора, а в бъдеще ще бъде за всички. Тогава хората няма да има нужда да работят. Те ще работят по желание, а не по задължение. Тъй като рутинните дейности ще бъдат извършвани от роботи, хората ще имат повече време и възможности се занимават с творчески дейности или с развлечения. Няма да има толкова негативни последици от безработицата. Тя ще бъде преодоляна. Опасността идва от другаде, а именно, че изкуственият интелект може да зароби хората. Всяка технология може да бъде използвана и за добро, и за лошо. Както ножа, който се използва за рязане на хляб, но и на глави.

- Кога световната икономика ще приеме базовия доход?

- Вече се правят опити в страни като Швеция, Финландия и Норвегия. Те са по-напреднали и могат да си го позволят. Дават се пари на хора, които са безработни, но не защото са некадърни, а защото пазарът на труда е динамичен и едни професии просто изчезват. За тези хора са загрижени политици и икономисти, за да може да им се осигури съществуването и на тази база да продължат в ново професионално развитие. Животът стана толкова динамичен, че се налага „учене през целия живот”. Базов доход все още не е въведен, защото Индустрия 4.0 не е в пълната си сила. Той ще бъде въведен, когато производителността на труда достигне определено ниво, за да може да се покрият средствата за въвеждането на базовия доход.

В България може да се започне да се мисли по въпроса. В областта на науката ние сме наясно, но адаптацията е национално обусловена и не може да повтаряме методите на Швеция или Финландия. Възможно е да го осъществим в рамките на социалните помощи, за да не бъдем изненадани. В момента обаче нашата производителност на труда е на едно от последните места в Европейския съюз, което е голям проблем. Затова подехме стратегия за ускорено въвеждане на Индустрия 4.0 в България, подкрепена още от предишния министър на икономиката Теодор Седларски и продължена от министър Емил Караниколов. За да стигнем до въвеждането на базовия доход трябва да извървим пътя бързо, а имаме невероятен потенциал в областта на изкуствения интелект.

България вече е открита към света, всеки един от нас има достъп до интернет. У нас, макар и без много шум в обществото, се разраства движението на стартъпите. Високите технологии навлизат у нас, ние сме част от света и това е начина да се развиваме. Имаме сериозни компании, които са в процеса на производство на високо технологични материали. В България има фирми, които без да се афишират много, работят успешно и продават продукцията си да световните пазари. Това обяснява растежа на българската икономика. Да, вярно с няколко процента, но съм сигурен, че ще се повиши още повече нагоре.

- Виртуалните валути са част от съвременните технологии. Всички говорят за биткойните, невидимите пари, които струват толкова много. Това ли е следващия балон?

- Спорно е, по темата ще чуете различни мнения. Не мога да ви отговоря дали това е балон или начин за добра печалба. Този феномен се получи заради остарялата финансова система. Тя е допотопна, още от времето на Втората световна война, когато САЩ наложиха долара като основна валута. Всичките проблеми, които следват от това непрекъснато висят над световната икономика като Дамоклев меч. За осъществяване на стопанските дейности в съвременния глобализиращ се свят е най-добре да има една независима, не национално базирана обща валута, както например дълго време е било златото. Общата валута води до просперитет на търговията, защото за търговецът най-сигурно е да не обменя валута. Стремежът на икономистите към обща валута е много отдавна, но моментът назрява, заради многото остри реакции от Китай, от страните от БРИКС, които нямат сигурност за огромните средства, които са акумулирали. Биткойнът е опит за нова световна валута, но доколко ще бъде успешен, трудно може да се прогнозира. Има подозрения за възможни злоупотреби с виртуалните пари. Тук вече става въпрос на контрол, защото валутата е един обществен договор. Хартия с определена стойност, която сме договорили, че има тази стойност. И ако ние загубим доверието си в парите, те просто изчезват. Трябва да се създаде една обща валута, стабилна и призната от всички, в която да имаме доверие. Виртуалните пари, което е едно от решенията, трябва да бъдат направени така, че никой да не може да бърка в тях, те да са над всички. Но това е в рамките на мечтите, защото както казахме с всяка технология, а парите са такава, може да бъде злоупотребено.

- Споменахте Китай и огромните средства, които имат. Възможно ли е България да привлече този огромен производствен и финансов излишък като стане част от „Модерния път на коприната”?

- Много се надявам, защото „Модерния път на коприната” вече мина покрай България.Той вече е трасиран и договорен от гръцкото пристанище Пирея, през Скопие-Белград-Будапеща, без София. Сега остава да догонваме и е добре, че нашият премиер Бойко Борисов се усети, че ни прекарват много грозно нашите братя от Европейския съюз. Борисов реагира добре като предложи следващата среща на 16+1 да бъде в България. Между другото Китай предложи на всички страни от Централна и Източна Европа да участват в Модерния път на коприната. Повечето от тях вече сключиха договори с Китай за изграждане на големи инфраструктурни проекти. Хърватия предложи всичките и пристанища на Адриатическо море да бъдат включени в Модерния път на коприната. Нашето правителство дълго време мълча. На срещата на 16+1 в Будапеща премиерът Борисов направи лъвски скок в правилната посока, като предложи следващата среща на 16+1 да бъде в България. Реакцията на Брюксел по темата не закъсня. В една от западните медии се появи заглавие: „Борисов скочи във вагона с бандата (на Виктор Орбан)”, а като надзаглавие: „На срещата в Будапеща Китай засилва хвата си на Централна Европа и на Балканите”. Брюксел не гледа с добро око на присъствието на Китай в нашия регион. Големите държави нямат интерес „пътят на коприната” да минава през нас, през Пирея или Бургас, а през Хамбург или Ротердам. А това е най-малкото нечестно. Китай е готов да работи с всички и не изключва никой. Имаме шанс целият регион да подобри състоянието си.

- Какво да предложим на Китай?

До следващата среща остава малко време, тя е само след година през есента. Тогава в България ще дойде китайският премиер Ли Къцян, на когото, ако имаме сериозни намерения да бъде включени в Модерния път на коприната, трябва да предложим за сключване конкретни договори за изграждане инфраструктурни обекти като високоскоростни железопътни линии и логистични центрове. Може например да му бъде предложено пристанищата на Бургас и Варна да бъдат включени в Модерния път на коприната. Да предложим изграждането на инфраструктурата за супер бързи влакове, например София-Бургас и по-нататък София-Белград, а оттам към Будапеща. София може да стане голям логистичен център, ако освен до Бургас и Белград бъдат изградени високоскоростни железопътни линии до Истанбул, Солун, Скопие и Видин. Изграждането на модерна инфраструктура с логистични центрове ще привлече чужди инвестиции, които ще преобразят България и Балканите.

ВИЗИТКА:

Проф. Георги Чобанов, икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Чете лекции по статистика, иконометрия, принципи на икономическия анализ, институционална икономика. Научните му интереси са в областта на равновесието на стопанската система, разпределението на доходите, бедността, социалната и икономическата политика и др.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.