Проф. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН:

С откритията в Черно море сме на път да променим историята

Елена Анастасова - сряда, 20-09-2017 - 18:07

Българите са плавали много по-рано, отколкото се смяташе досега * Глобалното затопляне не се дължи на хората, а на слънчевата активност

- Проф. Вагалински, наистина ли пренаписахте историята след експедицията и откритите находки в Черно море?

 

- Е, още не сме пренаписали историята, но сме готови да го направим. Имаме нови факти, които касаят корабостроенето в миналото. Намерихме много добре запазени кораби, които дават много детайлна представа за конструкцията на плавателните съдове от Античността и от периода на Средновековието, и то от 10-и - 11-и век. Имаме и много интересна находка от 14-и в. на западноевропейски кораб.

 

- С какво вашите открития ще преобърнат историята на корабоплаването?

 

- В това отношение говорим за коригиране на някои моменти. Да речем, за историята на корабоплаването е ясно, че имаме факти за съществуването на българско корабоплаване в края на 8-и - 9-и век – времето на Първата българска държава. Тези факти показват, че българите са плавали много по-рано, отколкото досега се смяташе и както е написано в учебниците. Охранявали са морето, а не са били затворени във вътрешността. Българската държава се е възползвала от морето. 

 

- Какво друго разкри вашата експедиция за Черно море?

 

- За самото Черно море като водоем имаме интересни резултати как се е променяло през последните 20 000 години и как са реагирали тогавашните хора на тези промени. Това е свързано и с история на хората, които са живели по крайбрежието.

Имаме данни как се е променяло Черно море и какви са промените като краен резултат. През този дълъг период е имало вдигане и понижаване на нивото на водата вследствие на глобални климатични промени. Но в крайна сметка можем да твърдим, че ако сравним сегашното крайбрежие и другото отпреди 15 000 -

20 000 години - през ледниковия период, можем да кажем, че сега крайбрежието е „изядено“ с около 60 километра. Това е крайният резултат, но това е един много дълъг процес.

 

- От вашите изследвания може ли да се направи прогноза дали заливането на сушата ще продължи в дългосрочен план?

 

- Климатичните промени не са така лесни за прогнозиране, но в момента сме в едно глобално затопляне и то категорично не се дължи на хората, както масово се твърди, а се дължи на глобални процеси – като слънчевата активност и процесите в недрата на земята. Ако продължат да се топят ледниците, морското равнище ще продължи да се вдига и моретата и океаните ще продължат да заливат сушата. Но е възможно в един момент да настъпи и застудяване и морето да се отдръпне. Не бива чак толкова да се фокусираме, но е добре, като имаме данни за това какво се е случило в миналото, да се замислим по-рано за превенция с оглед покачване на морското равнище, което е приоритет на общините и държавата.

 

- Открихте ли наистина кораба на Одисей?

 

- Имаше такива изказвания в по-шеговит тон. Корабът, който открихме, е много добре запазен и датира от 5-и век пр.Хр., той прилича много на кораб, изобразен върху рисувани гръцки вази от същото време. Друг е въпросът дали тези рисунки отразяват вярно една епоха – говорим за Троянската война. Имаме точни паралели като рисунки от вази, но това не означава, че корабът на Одисей е бил точно с такава конструкция, защото е плавал доста по-рано - в края второто хилядолетие пр.Хр.

 

- По време на експедицията сте проучвали и потопеното селище до устието на река Ропотамо, какви тайни са скрити там?

 

- Да, правихме проучвания през юни там. Селището е доста интересно, има следи от различни периоди на обитаване, освен това е много удобно място за обучение на студенти и перспективно. Носи ценна информация, най-ранните следи от живот на това място са от бронзовата епоха. Под водата открихме керамични съдове от по-ново време, глинени лампи, интересна котва и брадва.

 

- Как е потънало това селище - случил се е природен катаклизъм, или морето е заляло сушата след рязко затопляне?

 

- Не мога да кажа точно как е потънало това селище. Има данни, че брегът е подронен от морето, вероятно са били активирани свлачищни процеси. Брегът е рухнал и заедно с него и селището. Намира се на около 500 метра навътре в морето и на дълбочина само 4 метра, затова е и много удобно за обучение на студенти. Вероятно е имало пристанищна стоянка, където са били товарени корабите.

 

- Намерихте ли кораб със злато, скъпоценни камъни или други съкровища?

 

– Не, такъв кораб не сме открили, но и не търсим такъв. Информацията, която събираме, е нашето съкровище. Ако изскочи кораб със съкровище, е добре дошъл, но ние не сме търсачи на съкровища. Нашата изследователска дейност не е фокусирана основно върху корабокрушения. Задачата ни е да видим как се е развивало Черно море и как се е променяло. Как са отговаряли хората по крайбрежието на тези промени и ако попаднем на корабокрушение, разбира се, го изследваме. Търсенето на златни товари не е наука, науката има далеч по-пространни задачи. Другото не дава информация за живота на хората. Нашата цел е да възстановим историята на хората в древни времена. За съжаление много хора смятат в днешна България, че археологът е човек, който намира ценни предмети. В очите на повечето хора това е злато, което се занася в музея. Индиана Джоунс не е археолог, а иманяр. Археолозите не се занимават с това. Археологията е сложна наука, която се занимава със събиране на информация, която се извлича трудно, методично и системно.

 

- Имало ли е оживено корабоплаване в Черно море в древността и Средновековието?

 

- Определено да! Затова има и толкова потънали кораби. Морето е връзка, а не преграда. Хората са плавали много отдавна, друг е въпросът дали ще намерим останки от още по-древни кораби. Засега най-старият, който открихме, е от 5-и в. пр.Хр. Но вярвам, че е възможно да открием и кораби, плавали 1000 години по-рано.

- Имахте ли критични ситуации по време на експедицията в морето?

 

- За щастие не е имало заплаха. Мерките за сигурност на хората са най-важните. Това е изнесено на преден план, издигнато е в култ и много строго се следи. Това не означава, че сме били като в затвор, дори напротив - когато някой не направи нещо както е по изискванията, веднага му се напомня изключително възпитано с много вежлив тон. Всеки си знае мястото, спазва изискванията за работно облекло и за безопасност - това се следи стриктно. Имахме проблеми единствено от време на време с изследователската техника, която е доста сложна. Но в екипа има изключителни специалисти, които реагираха незабавно и се справяха много бързо. Мога да кажа, че в екипа бяха най-добрите в света, а и ние не им отстъпвахме. Те затова са много доволни и искат да продължим съвместно работа и в бъдеще.  

Визитка:

Доц. д-р Людмил Вагалински е директор на Националния археологически институт с музей към БАН от 2010 г.

Постъпва в БАН през 1989-а година, след като защитава дисертация и е преминал през различни научни степени. Завършил е история със специализация по археология в СУ „Кл. Охридски“, а след това е завършил и второ висше в Софийския университет по специалност реторика

Има специализации в Мюнхен и Берлин. Научните му интереси са главно в античната археология, а сред най-любопитните му изследвания е темата за гладиаторските игри и спорта в Римска Тракия

Работи задълбочено по темата за римската лимес (граница) и темата за варварите в Римската империя

Ръководител е на археологическите проучвания в Деултум край Бургас, който е най-старият римски град в България и на гръко-македонския и римски град Хераклея Синтика край Рупите, Петричко

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.