Болни чакат по половин ден да им разчетат рентгеновите снимки

Проф. д-р Златица Петрова, изп. директор на Изпълнителната агенция „Медицински одит” (ИАМО): У нас пациентът се възприема като клинична пътека, носеща пари

Силвия Николова - неделя, 27-03-2016 - 19:24

Отлагат операции, докато анестезиологът свърши в съседната хирургия. Стигало се е дотам, че при проверки не можем да установим кой е лекуващият лекар.

Визитка:

Завършила е Медицинския университет в София през 1979 г.

Има три специалности: анестезиология и реанимация, клинична токсикология и здравен мениджмънт

В продължение на 13 години е работила в ИСУЛ като анестезиолог

От 1992 г. до 1994 г. е била заместник-министър на здравеопазването и главен секретар на МЗ

От самото основаване на здравната каса е била последователно директор на дирекция „Медицински дейности” и „Медицински одит”

Преподавател е в Медицинския университет в София

 

 

 

- Проф. Петрова, преди дни обобщихте данните от проверки през миналата година. Колко са постъпилите жалби в Изпълнителната агенция „Медицински одит”?

- За цялата 2015 -а са постъпили 689 жалби. Всяка година те се увеличават, защото хората вече знаят към кого да се обръщат, както и това, че има ефект от одита. Те вече знаят правата си и имат по-голямо доверие на институциите. Жалбите от физически и юридически лица са съответно 51 и 49 процента.

- От какво най-много се жалят хората?

- Най-вече от достъпа и качеството на медицинската помощ, от организационни затруднения, от нарушаване на правата им. През миналата година сме извършили 517 проверки, почти по две на ден в цялата страна. Проверени са 316 лечебни заведения, от тях 173 болници и 143 за извънболнична помощ. Около 60% от жалбите се оказаха достоверни. 33 на сто са свързани със системни нарушения в организацията на лечебния процес. Например пациентът пристига спешното приемно отделение и иска на момента да бъде обслужен. Много често обаче екипът е ангажиран с друг, тогава човекът се жали, че е принуден да чака 3 часа. Хората се оплакват от липсата на специалисти. Имаме случай, в който е направена рентгенова снимка сутринта, но няма кой да я разчете. Точно заради дефицита на кадри такива случаи има немалко и на много места. Например във видинската болница има само двама рентгенолози, но проблемът е системен, тъй като недостиг на специалисти има навсякъде в страната. Забавят се операции, тоест нарушава се своевременността заради липсващ анестезиолог, защото не са изолирани случаите, където той е един за цяло отделение. За да имаме качествена и навременна медицинска помощ, трябва да разполагаме и с достатъчно на брой и добре подготвени професионалисти. Факт е, че у нас те са недостатъчни. Броят на болниците се увеличава, а броят на лекарите – не. Ето защо Националната здравна карта трябва да въведе регламент. Около 20% от случаите са за неизпълнение на стандартите. Прави впечатление, че заради клиничните пътеки в повечето болници не се прави диференциална диагноза. В момента тенденциите са диагнозата да е мултидисциплинарна и същевременно да има индивидуален подход към пациента, а не да се гледа на него само като на определено заболяване. У нас той се възприема като клинична пътека, носеща пари, та дори той да има придружаващи заболявания.

- Но за тях обаче НЗОК не плаща на болниците.

- Да, затова и понякога се получава пациентът да бъде приет с едни оплаквания по една клинична пътека, а впоследствие да се окаже, че е с друго заболяване. Освен че не се прави диференциална диагноза, на болния не се правят и повече изследвания, а се покриват минималните изисквания по клинична пътека. Впрочем, клиничните пътеки са стандарт за качество, а не за заплащане, но при нас те се използват и за заплащане. Въпросните изследвания са посочени от касата като минимални, за да гарантират някакво задължително изследване, но в никакъв случай не са достатъчни. Превръщането на клиничната пътека във форма на заплащане, на базата на основните процедури, води до изкривяване на качеството в цялата система. Положителна стъпка, която ще доведе до по-добро качество, са облекчените възможности за специализации, както и доброто заплащане на специализантите, които направи министър Петър Москов. Преди години след смърт на пациент се правеха т. нар. патоанатомични срещи. На тях освен диагнозата се обсъждаше защо се е стигнало до смърт и възможно ли е било тя да бъде избегната. След такива срещи ние, лекарите, придобивахме повече опит. Някога съществуваха и методически ръководства, но тогава имаше много специалисти, като определени от тях отговаряха за даден район, предоставяха методическа помощ, подпомагаха колеги при сложен случай. Сега специалистите се капсулираха, за да не изпуснат пациентите. Оттук идват и много от проблемите. Стигало се е дотам, че при проверки не можем да установим кой е лекуващият лекар – дали дежурният, който е приел пациента, дали назначеният служебно или хирургът, който го е оперирал.

- Колко са наложените санкции и на колко възлизат за миналата година?

- Издали сме 318 наказателни постановления. Сумите са различни между 1000 и 8000 лв. на лечебно заведение, общо възлизат на близо 600 000 лева. Близо половината от санкционираните обжалват, но ние печелим 60% от делата. Несъбраните суми са около 80 000 лв., но грижа за тях ще има НАП. Някои от регламентираните суми нямат никакъв ефект. Например за нарушаване на качеството санкцията е от 100 до 600 лв. за физическо лице. Смятате ли, че един доктор не може да плати 600 лева?! Нашата цел е не да събираме пари, а да проверяваме непрекъснато, за да не се допускат негативни практики. Интересно е, че от 56 искания на прокуратурата за извършване на проверки или предоставяне на резултатите от извършени вече от нас проверки, през миналата година броят е нараснал три пъти. Преписките вече са 156, ние представяме преписки от около 800 страници. Пропуск е, че ние нямаме обратна връзка от съдилищата за приключилите дела. Съдебните институции не ни уведомяват.

- Напоследък доста се обсъжда въпросът за медицинските стандарти, някои от тях дори са атакувани в съда. Има ли практика ИАМО при установяване на отклонение от даден стандарт, например ако той е остарял, да инициира подобряването му?

- Както е известно, агенцията няма законодателна инициатива. Ние само можем да предлагаме на министъра на здравеопазването, тъй като той има тази инициатива. Такава практика има. При установяване на различни проблеми при нашите проверки ние можем да му внесем предложение, както вече сме правили. Преди седмица имахме среща с неговия екип за обсъждане на нормативната база. Когато сме установили проблеми при прилагането на наредби и закони, обикновено на базата на наш анализ, ние отправяме съответните предложения за тяхната промяна. Това се отнася и за един или друг стандарт, ако той е остарял, неприложим или създава проблем в прилагането му, което се отразява върху организацията и качеството на медицинската помощ. Имаме предложения за законодателни промени в Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване и някои наредби. Включително искаме и промени в Наредба 14, която се отнася до дейността на ИАМО. От септември м.г. са ни вменени много нови задължения, като например да проверяваме нивата на компетентност и изпълнението и условията, при които са сключени договорите на Националната здравноосигурителна каса с лечебните заведения съобразно здравната карта. Възможно е да предложим, ако се налага, и промени в регламента за сключване на договори с касата, т. нар. селективно договаряне. Всичко, което ние предлагаме на министъра, е на базата на опита ни като експерти в областта на контрола и медицинския одит, от една страна, и от друга - опитът ни от съдебната практика, който за пет години е много голям. 

- Познават ли медицинските одитори подходите и резултатите на интегративната медицина?  

- В Закона за здравето няма записано понятие „интегративна медицина”. Там е записано „нетрадиционни или алтернативни методи за лечение”. Ние проверяваме и контролираме и тази дейност. Това, за което питате, се отнася към нетрадиционните методи. Ние имаме право да ги проверяваме и ги проверяваме, защото в нетрадиционната медицина също има правила. Подобно на наредба 49, отнасяща се до създаването и управлението на лечебните заведения, така предстои да се създаде и такава за доболничната помощ, диагностично-консултативните и медицинските центрове било за традиционна или нетрадиционна медицина. Този документ ще бъде факт до месец. 

- Познават ли медицинските одитори здравните резултати от лечението в Центъра за интегративна медицина в София, който нашумя в последните години?

- Много трудно се оценяват резултатите от лечението в здравеопазването и в медицината, както традиционна, така и нетрадиционна. Обикновено ползваме понятията „оздравял с подобрение”, „неоздравял”, отчита се ранна и късна оценка на състоянието и т.н. Много зависи и от човека – едни хора се чувстват физически и психически добре, но това не означава, че болестта е изчезнала. Например при диабет трябва да се следи нивото на кръвната захар, да се прави превенция на усложненията и тя да се поддържа в определени рамки. Обективен критерий след счупване на ръка може да бъде възстановяване на обема на движенията и липсата на болка, която се оценява по скали. Но болката е по-скоро субективно усещане, при различните хора тя има различен праг, докато обемът на движение е обективен. Това важи и за нетрадиционните методи – да се провери нивото на кръвната захар на диабетика, ако се лекува диабетик, преди и след лечението например. Когато има жалба и сигнал, изискващи проверки, ние проверяваме досиетата на пациентите. Разбира се, че проверяваме и резултатите от лечението.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.