Снимка: Бойко Кичуков
Случаят с Коджейков е по-скоро моментна криза

Проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия: Инсулт може да доведе до психично разстройство

Яна Йорданова - сряда, 30-03-2016 - 19:37

Дневните центрове биха помогнали на пациентите да се включат в обществото. Липсва дългосрочна грижа за хора с такива заболявания.

Визитка:

Проф. Вихра Миланова е национален консултант по психиатрия

От 2004 г. досега е ръководител на Катедрата по психиатрия към Медицинския университет в София. Началник е на Клиниката по психиатрия в Александровска болница

Специализирала е във Великобритания, Гърция и Ирландия

Автор и съавтор е на над 130 статии и учебни ръководства

 

 

- Проф. Миланова, кажете за какво говори случаят с Петър Коджейков, който се барикадира в дома си, и може ли изобщо да бъдат предвидени подобни ситуации?

- Не познавам в детайли конкретния случай. Но хора, които действат по подобен начин, дават сигнал, че са в криза. Вече стана ясно, че този човек не е бил агресивен, нито поведението му е подсказвало по някакъв начин, че ще избухне по този начин. Явно нещо друго се е случило - дали прекараният инсулт, за който стана дума в публичното пространство, или е имало други фактори, можем да гадаем. Все пак този мъж е на 69 години. А когато хората изпадат в подобна криза, те са под въздействието на множество фактори - личностни, индивидуални, социални и др. Трудно ми е да кажа дали подобно нещо е можело да се предотврати, особено в конкретния случай. Обикновено, ако има някакви сигнали, ако е забелязано нещо в поведението му, би трябвало да се потърси специализирана помощ.

- Какво може да се направи в подобни ситуации?

- Когато имаме подобно нещо, се търси помощ от органи като МВР. Точно това, което бе направено. Защото в момента, в който службите се намесиха, проблемът не беше толкова медицински.

- А какво трябва да знаят близките в такива критични ситуации? Знаете, че мъжът дори стреля в пода, до краката на дъщеря си.

- Близките трябва да знаят, че ако някой изпадне в криза, явно преживява някаква безизходност, безнадеждност. Това са различни житейски ситуации, които ние не познаваме. За конкретния случай чухме нещо откъслечно, много хора коментираха, че Коджейков е бил тих, обикновен човек, като всички останали. И изведнъж се отключва това състояние. Но подобни ситуации има навсякъде по света. Непрекъснато чуваме за такива истории. Затова ако има някакви белези, е добре профилактично да се търси специализирана помощ.

- Само ден след случката в Стара Загора пък друг мъж се беше барикадирал в дома си и хвърляше през балкона коктейли „Молотов“ и мебели. Защо зачестяват тези случаи?

- Най-вероятно и този мъж е изпаднал в криза. Но тук не можем да говорим за болест, а за психично разстройство. Това се отнася и за Петър Коджейков. Може моментно да има криза, която се дължи на прекаран инсулт или нещо друго, което е отключило такова психично разстройство. Но не можем да му поставим етикет, че е психично болен. Колкото до случилото се в Стара Загора, не съм запозната. Но както казах, това не е нещо необичайно.

- Вчера имаше още един показателен случай - мъж нападна таксиметров шофьор в столицата, като се оказа, че той е лежал няколко пъти в клиниката в Курило. За какви проблеми говори това?

- Причините за това поведение може да са много, зори и злоупотреба с психоактивни вещества.

- В случая се говори точно за това.

- Под влияние на тези психоактивни вещества хората могат да извършат действия, с които да застрашат не само собствения си живот, но и живота на околните. Това води до тежки психози, възбуда, агресия. Има хора, които понасят изключително трудно психоактивните вещества, и това е голям проблем. Не само у нас, но и по света.

- Това обаче не говори ли и за друг проблем - че не се знае какво се случва с болния след излизането му от специализираната клиника. Този мъж е прекратил дори приема на лекарства, загубена е връзката с лекарите.

- Така е и това не се отнася само за хората, които злоупотребяват с психоактивни вещества. Няма грижа, която да осигурява продължителното лечение и наблюдение на психично болните. Това е факт, но този проблем е от години. Няма приемственост дори от болнично в извънболнично лечение.

- Можем ли да кажем, че психиатричната помощ си остана най-нереформираният сектор в здравеопазването през всички тези години?

- Психиатричната помощ е част от общата медицинска помощ. Затова смятам, че когато става дума за цялостна реформа, също трябва да бъде включена в нея. Има много неща, които могат да се променят. Главно във връзка с навременната и дългосрочната помощ.

- А как да се реши проблемът с недостига на кадри? Наскоро дори стана ясно, че някои клиники наемат бивши пациенти за санитари, защото нямат служители. Това е свързано с ниското заплащане.

- Не съм чувала за това. Че липсват кадри, наистина е така и това е ясно на всеки. Но това е нещо, което е проблем изобщо в здравеопазването. Но не съм чула, че клиники наемат бивши пациенти. Ако има такова нещо и има подходящи служби, е добре тези хора да са ангажирани. Но не знам дали наистина работят с болни.

- След случая с Коджейков отново бе поставен въпросът за притежанието на оръжие от такива хора. Какви трябва да са мерките в тази посока?

- Нужни са много строги правила, които да се изпълняват. Ако тези хора имат право да притежават оръжие, то трябва да има сериозен контрол, периодично да има прегледи. Контролът не бива да се прекратява, след като се получи разрешително за притежаване на оръжие. Иначе другите ограничения вече са дискриминационни.

- Има ли наистина сезонност при появата на тези заболявания? Вярно ли е, че ескалират през пролетта и есента?

- За някои от психичните разстройства може да се обострят наистина при преходните сезони - пролет и есен. Има и такива, свързани с афектите, с емоциите. По нашите географски ширини е така. За другите прояви ми е трудно да кажа, защото у нас не разполагаме и с прецизна статистика. Затова е добре, че средствата за масова информация дават гласност за много такива случаи. Затова казвам, че агресивното и самоагресивното поведение не е типично само за хора с психични заболявания. Напротив, те не извършват повече престъпления, отколкото тези, които не са болни. Дори мога да кажа, че хората с психични заболявания много повече стават обект на престъпления, отколкото здравите.

- Толерантни ли сме към психично болните тогава, има ли стигма все още?

- Стигма има и тя е свързана дори с късното диагностициране на заболяванията, със забавеното лечение и не на последно място - с напредване на заболяването. В психиатрията в последните 50-60 години има много голям прогрес, но като цяло размерът и тежестта на психичните заболявания се подценяват. И обикновено когато стане инцидент, тогава започва да се говори за тези хора.

- От години се говори за изграждането на дневни центрове. Те биха ли помогнали на тези хора?

- Да, това е един от начините, които биха помогнали на тези хора да се адаптират или поне да влязат по-лесно в обществото. Това е част от дългосрочната помощ, която за момента липсва. Това е свързано с много неща, не само с пари, с наличието на кадри, това е система от услуги, която трябва да бъде изградена.

- Също така периодично се повдига и въпросът за регистър на психично болните.

- Но той не е панацея. Регистърът няма да промени нито отношението към хората, нито грижата за тях. Един списък не означава, че проблемите ще се разрешат. В някои направления би могъл да помогне, но ако няма система, помагаща в обслужването, няма да има голям ефект. Както казах, психиатрията е направила много голям прогрес, но тук изоставаме спрямо потребностите на населението.

- Въпреки че стоите малко встрани, но като човек от системата какво е мнението ви за случващото се в здравеопазването, за протестите? Сигурно имате своето мнение все пак?

- Да, ние наистина не сме свързани с касата и общопрактикуващите лекари са доста далеч от нашата специалност. Но хората имат големи очаквания. Ние също, още повече, че често и ние, медицинските работници, се озоваваме на страната на пациентите. Така че трябва да се направят подобрения, които да са в полза на хората. Тук не става дума само за реформи.

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.