НБКМ
Доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“:

Проблемите в библиотеката са трупани с десетилетия

Ирина Гигова - четвъртък, 05-10-2017 - 20:00

Още в момента на откриването на сградата през 1953 г. хранилищата вече са били недостатъчни * От началото на 2018 г. читателската карта ще включва и застраховка срещу инциденти

- Доц. Александрова, скорошният одит в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ извади пред очите на обществото тревожни факти. Как се възприемат те „отвътре“?

- Одитът започна в началото на септември миналата година и продължи до този юни, но той обхваща периода от 1 януари 2014 до 30 юни 2016 г. Работихме много интензивно и аз приемам констатациите му от най-положителната страна, като възможност да се формулират проблемите и като загриженост от страна на държавата за опазване на книжовно-документалното наследство. Това е основният аспект в набелязаните ключови проблеми, засягащи дейността на библиотеката – съхраняването на националното книжно богатство е отговорност, за която трябва да се говори и да се предприемат адекватни мерки. Другият аспект е състоянието на сградния ни фонд. От откриването на сградата през 1953 г. са извършвани само текущи ремонтни дейности, основен ремонт не е правен. Това до голяма степен определя и цялата хронологията на проблемите в системата на НБКМ. Те не са от периода, който е одитиран сега – давността им е много по-назад във времето.

- Съгласна ли сте с извода на одитния доклад, че културното наследство в библиотеката е в риск?

- По отношение състоянието на фонда на библиотеката, който надхвърля 8 млн. документа, има повод за тревога, но ние полагаме немалко усилия да се решават проблемите поетапно. Те са наслагвани с десетилетия и, разбира се, няма как да се решат с магическа пръчка, но за година екипът ни предприе реални действия за опазване на този фонд. Закупената неотдавна камера за аноксия – единствената в Източна Европа, интензивно се използва и с нея вече са обработени повече от 100 000 документа. И няма никаква причина да спрем тази дейност, която е прекрасна възможност да оздравим голяма част от документите си, да извършваме текуща превенция на специалните колекции от редки и ценни ръкописи и т.н.

- Председателят на Сметната палата Цветан Цветков заяви в тв ефир, че сградният фонд на НБКМ е остарял и непригоден. Наистина ли е в толкова окаяно състояние?

- Много пъти сме говорили за състоянието на сградата на националната библиотека, но бих искала да подчертая това, което вече е свършено за времето под мое ръководство, тоест от края на май 2016 г. до сега. Направен е основен ремонт на онази част от покрива, която пропадна през февруари; монтирани са снегозадъращи скоби по покривите, които бяха сериозен проблем предвид самата архитектура на сградата; текущи ремонти са направени на всички оберлихти в читалня №4 и в централното фоайе; укрепени са пространствата в хранилището за музикални издания; имаше ремонт и в реставрационния център. Започнахме подмяна на дограмите в библиотеката, подобрена е вътрешната среда в работните помещения, инсталират се климатици...

- Малцина знаят, че хранилищата в централната сграда, предвидени по проект, всъщност никога не са били построени...

- Когато се строи сграда, предназначена точно за библиотека, обикновено се започва с изграждането на хранилища. Строителството на новата сграда на Народната библиотека започва през 1939 г. и самият факт, че е продължило толкова дълго и не е извършено в пълен размер, както е било заложено по проекта на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов, говори, че в процеса е имало някакви проблеми. Още от момента на откриването през 1953 г. хранилищата вече са били недостатъчни. Няма как от тогава до днес проблемът с фондохранилищата и с условията за съхраняване на книгите и документите да не нарасне лавинообразно.

- Как може да се реши проблемът с недостига на място?

- На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Освен хранилищата в сградата на националната библиотека има и 3 изнесени хранилища - в с. Гуцал, с. Богданлия и в кв. „Изгрев“. В Гуцал се пазят 110 000 тома чуждестранна периодика и ориенталски архив, в Богданлия – 219 000 документа (180 000 книги, 8000 служебни издания, 28 000 списания и вестници и 3000 други), а в „Изгрев“ – 1 635 700 библиотечни документа (130 000 тома чуждестранна периодика, 45 800 тома дисертации и хабилитационни трудове, архив на периодични издания). Хранилищата покриват представите за една голяма обществена библиотека дори само с това, което се съдържа в тях, но трябва да се полагат и допълнителни усилия. През август например за втора поредна година се извърши обезпрашаване на фондовете със стандартни и иновативни екологични средства, за да се осигури оптимална среда за съхранение. В „Изгрев“, където се работи много интензивно, не само бе осъществена превенция по отношение на колекцията, а бяха систематизирани и подредени всички дисертационни трудове. Започнахме и поетапно подвързване на периодиката, което през последните 15 години не е правено. Както казах, работи и камерата за аноксия.

- И все пак кои са проблемните места, където може да стане „пробив“? Имали ли сте случаи на книги, документи, увредени при природни бедствия или други критични обстоятелства?

- На този етап няма документи, засегнати при бедствия, но така или иначе съществува потенциална опасност, защото хартията е крехък материал, който, подложен на някаква интервенция, във всеки момент може да бъде унищожен. Ето защо трябва и да предвиждаме заплахите. Има документи, които просто в хода на времето се увреждат. Именно затова разполагаме с реставрационен център, който текущо работи върху тях. Периодично колегите прецизират и отделят онези от документите, които се нуждаят от реставрация – те се обработват и могат да бъдат спасени. Няма унищожени.

- Какво се прави за сигурността на ползвателите на книжната съкровищница? Имахте идея стойността на читателската карта да включва и застраховка срещу инциденти.

- Най-вероятно от началото на 2018 г. те вече ще бъдат застраховани, но по-важно е да не се стига до такива инциденти. Точно във връзка с това, както казах, са подменени всички плоскости, покриващи оберлихтите в читалня №4 и централното фоайе – те бяха проблемни зони и създаваха условия за инциденти, както се получи през февруари. С подкрепата на Министерството на културата и със собствени средства ежедневно извършваме подобрения в сградата на библиотеката, за да се създадат благоприятни условия за работа както за потребителите, така и за служителите. Наскоро спечелихме проект през Агенцията за хора с увреждания, с който оптимизираме условията на труд за служители с различна степен на трудоустрояване, които получават специални бюра, столове, компютърна техника.

- Шефът на Сметната палата алармира, че хроничното недофинансиране е сред причините за проблемите в библиотеката. Ще се борите ли за по-голям бюджет за догодина?

- Разговори за по-голям бюджет вървят непрекъснато (сега е около 3 млн. лв.), но къде в държавата ни няма хронично недофинансиране?! Това се отнася за всички сфери в нашия живот. Полагат се усилия тези проблеми да се решават. Намираме подкрепа и разбиране от страна на МК. Знаем, че от Българската библиотечно-информационна асоциация е внесено искане за увеличаване на стандарта за издръжка на националната и регионалните библиотеки и се надявам да има положителна развръзка.

- Намирате ли спонсори от средите на национално отговорния бизнес и сред по-заможните ценители на знанието?

- Има дарители – тази добра наша традиция е съхранена и намира своите проявления и по отношение на националната библиотека. Както знаете, сънародниците ни не са богати и, общо взето, тези дарения не възлизат на някакви колосални цифри. Но все пак българинът е склонен да дарява. За набиране на сумата от 50 000 лв., необходима за апарата за аноксия, се включиха дори ученици от НПМГ. Купуването и инсталирането на системата стана с помощта на много добра DMS кампания, присъединиха се хора от всички сфери на живота у нас, както и българи в чужбина. Тази дарителска акция до голяма степен отключи отношението към нас, отвори вратите на библиотеката и тя стана по-разпознаваема и популярна в обществото. Имаме съмишленици, които ни подкрепят и по друг начин: много доброволци се включват в подреждането на фондовете, в обезпрашаването им – това също е неоценима помощ за нас.

 

ВИЗИТКА:

* Красимира Александрова е родена в Шумен

* Завършила е българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“

* Специализирала е мениджмънт на културата в НБУ

* Тя е доктор по библиография и доцент в УниБИТ

* Преди да стане хабилитиран преподавател, е натрупала над 20 години стаж като библиотекар

* От 26 май 2016 г. е директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ след спечелен конкурс


 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.