Чакащите за трансплантация се поддържат на хемодиализа
Yam=ndex

950 чакат за бъбречна трансплантация

Силвия Николова - четвъртък, 29-09-2016 - 23:08

950 души чакат в листата за бъбречни трансплантации в България, но реално би трябвало да бъдат минимум 4 000 -5 000, съобщи проф. д-р Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиниката по нефрология и трансплантация към  Александровска болница. Късното диагностициране е причината за инициирането на първия у нас обучителен проект за лекарите в диализните центрове. Медиците ще бъде обучавани по отношение на бъбречните трансплантации, предимствата за пациентите, противопоказаните за трансплантация здравословни състояния, информирането на пациентите за възможността да бъдат трансплантирани и къде да търсят помощ.

Данните показват, че хората с  хроничните бъбречни заболявания в България са близо 13% от населението, т.е. всеки осми човек у нас. Около 3700 българи са на хемодиализа, а бъбречно трансплантираните са 550. В Хърватия на диализа са 1000 души, а трансплантираните са 1400. Според проф. Паскалев анализът на тези цифри сочи, че в Хърватия пациентите се насочват към трансплантация преди да развият тежки хронични бъбречни заболявания. Причината е, че бъбречната трансплантация осигурява по-добро качество на живот за пациента и е 5 пъти по-изгодна финансово.

            „Трансплантация направена преди диализа е качествено по-добра. Ние имаме много трансплантирани, които не са били на диализа и те се чувстват много по-добре“, каза проф. Паскалев. Според него бъбречно болните трябва да бъдат включвани в листата на чакащите за трансплатнация на по-ранен етап от заболяването си, а не когато стигнат до диализа.

 Председателят на Българското урологично дружество доц. д-р Марин Георгиев съобщи, че в Александровска болница са изготвили идеен проект за закупуването на апаратура, с която да бъде въведена  за пръв път в България роботизираната хирургия при бъбречните трансплантации. Болницата ще кандидатства за финансиране пред Министерството на образованието и науката.  Доц. Георгиев обясни, че робот-асистираната трансплантация дава възможност за 15-кратно увеличение на образа и триизмерно изображение. С нея се правят прецизни и точни движения на инструментите във всички посоки, филтрират се неточните движения и тремора на ръцете. Миниинвазивните операции намаляват риска от усложнения и дават възможност за по-бързо възстановяване на пациента и скъсен болничен престой. На този етап данните сочат, че благодарение на роботизираната хирургия  се постига и по-голяма продължителност на живота на трансплантирания, уточни специалистът.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.