Няма как ръчните наблюдения да бъдат заменени с автоматична апаратура

Цветомир Кънчев, климатолог и инициатор на петицията за спасяването на станцията на Мусала: Научихме, че предстои закриване на още 40 станции

Яна Йорданова - понеделник, 10-10-2016 - 19:00

Има трима подготвени кандидати за наблюдатели

- Г-н Кънчев, кое ви провокира да инициирате петиция за спасяването на станцията на връх Мусала?

- Мотивите ми да инициирам тази подписка са свързани с официалното обяснение на ръководството на НИМХ за закриване или „консервиране“ на станцията на връх Мусала. Това решение ми се стори изключително несериозно. Особено аргумента, че не достигат двама души персонал и че евентуалните кандидат-наблюдатели трябва да притежават значителен опит за планина, което било малко вероятно. Само че от ръководството няма как да бъдат сигурни в това нещо, тъй като дори не са обявили конкурс за метеорологични наблюдатели. Ето защо отправих запитване в социалната мрежа, че се търсят наблюдатели със зимен опит във високата планина, и съответно много скоро на обявата се отзоваха трима души.

- Значи има желаещи?

- Точно така. Има кандидати, и то подготвени. Дори единият от тях е сред най-добрите ни синоптици - Симеон Матев. Той не се нуждае от почти никакво обучение.

- Как тогава си обяснявате подобни аргументи и изобщо изненадващо ли беше за вас това решение за затварянето на станцията?

- Да, за мен беше изненада.

- Питам ви дали е неочаквано, тъй като в публичното пространство бяха разпространени слухове, че това решение се е подготвяло отдавна, тъй като проф. Христомир Брънзов смятал, че такива станции са неефективни. Вие чували ли сте подобно нещо?

- Да, аз също съм чувал за такива слухове, но се надявах да са само в сферата на хипотезата. Не съм очаквал да се стигне до това решение.

- На какво почиват тези слухове?

- Споменавали са ми, че проф. Брънзов смята, че планинските станции са ненужни и искал да ги закрие. Но, както казах, това са само слухове.

- Но проф. Брънзов каза, че решението е временно и че станцията ще е затворена само до пролетта. Мислите ли, че ще е така?

- Така бе заявено, но питам защо изобщо станцията спира работа дори и временно. Особено като се изтъкват такива нелепи аргументи. Необяснимо е. Имайте предвид, че станцията би стартирала работа през пролетта много трудно, ако не се преразгледа сегашното решение. Според ръководството на НИМХ е планирано това да стане през май 2017 година. А тогава метеорологичните условия изобщо не са подходящи за подобно нещо. Във високите части на Рила все още ще има дебела снежна покривка, времето е много динамично, има гръмотевични бури, снежни виелици. Дори ако се наложи някакъв ремонт на самата сграда, това ще стане много трудно в такива условия. Според мен октомври и ноември са много по-благоприятни за възобновяване на работа, отколкото пролетта.

- А колко хора вече подкрепиха петицията, има ли интерес?

- Вече са малко над 8000 души.

- Как си обяснявате, че хората се вълнуват от този проблем, и кажете изобщо какво би коствало само няколко месеца прекратяване на работата на станцията?

- Най-малкото наблюдателницата представлява един доста надежден подслон за туристите, които са тръгнали на поход в планината през зимата. При бързо влошаване на времето тези хора няма да има къде да отседнат. От гледна точка на безопасността работата на тази станция е от изключително значение. Също така значението й за науката е голямо.

- А докъде стигнаха нещата, ваши колеги заявиха, че чакат среща с директора?

- Нямам никаква информация и очаквам с интерес какви ще са решенията след тази среща.

- А лично вие търсили ли сте за разговор проф. Брънзов?

- Не, не съм го търсил лично. Но във форума по метеорология и климатология (stringmeteo.com) още през ноември 2013 г. искахме да се свържем с ръководството на НИМХ, за да ни обясни за спирането в международния обмен на 2/3 от синоптичните станции. Никой обаче не ни отговори. Явно не желаят да контактуват с нас.

- Вярно ли е, че имате информация, че най-вероятно ще бъде прекратена работата и на други станции?

- Да, получих заповед на директора на НИМХ, в която се споменава, че е планирано редуциране на половината климатични станции. Ние имаме 80, което означава, че 40 станции постепенно ще бъдат закрити по различни причини. Нямам информация какви са причините за това, за колко време ще стане. Но който прочете тази заповед, остава с такова впечатление. Затова е редно да ни бъде дадено някакво обяснение.

- Да разбирам, че случващото се в момента не е прецедент?

- Точно така.

- Как си обяснявате факта, че станцията работи от 1932 година и досега не е затваряна при други обстоятелства? Едва сега ли някой разбра, че няма подготвени кадри?

- И аз това питам. Също така според мен още след като са разбрали за инцидента с метеорологичния наблюдател Огнян Филимонов, ръководството би трябвало веднага да обяви конкурс, но не го е направило. По този начин се губи време, а зимата наближава. Така че и аз си задавам тези въпроси.

- Възможно ли е наистина да се използват автоматизирани станции, доколко са ефективни?

- Няма как човешките ръчни наблюдения да бъдат заменени с каквато и да било автоматична апаратура. Това е заради тежките зимни условия на върха. Имаме съвсем пресен пример - постройката до наблюдателницата, която е екологична обсерватория, също има полярна автоматична станция, която доста често блокира при ураганните ветрове и гръмотевичните бури на върха. И имайте предвид, че в тази станция също има постоянно човек, който се грижи за апаратурата. Въпреки това станцията блокира. По всички други планински обсерватории по света положението е същото - има автоматични станции, но и хора, които правят ръчни измервания. Така че те са приоритетни, а автоматичните - успоредни. А и познавайки тромавата административна система, ако случайно блокира тази станция и там няма никой, ще загубим данни с дни и месеци.

- А проф. Брънзов беше ли уведомен, че всъщност има желаещи за наблюдатели?

- Лично не. Това беше написано във Фейсбук, както и във форума по метеорология и климатология в stringmeteo.com. Надявам се сега да научи чрез вас. Става дума за млади и подготвени хора. Те без проблеми биха се изкачвали до върха в зимни условия.

- Какво ще предприемете оттук насетне, какво очаквате от петицията, която е адресирана до всички възможни институции?

- В петък внесохме петицията на хартиен носител до съответните институции. По този начин сигнализирахме за проблема и показахме колко много хора са против закриването на станцията и против тези нелепи оправдания. Надяваме се да се реагира по съответния начин. Това е по силите ми, което мога да направя. Няма значение дали станцията ще бъде отворена през април или май. Щом сега се оправдават, че кандидат-наблюдателите не са подготвени за зимните условия, какво остава през април или май, когато условията са още по-неподходящи. Трябва да се реагира веднага. Затова и чрез вас съобщаваме, че има трима подготвени кандидати. Ако ръководството на БАН е заинтересовано, могат да се свържат с тези хора.

- А когато се търсят такива кадри, поставя ли се и проблемът със заплащането, което е съвсем ниско?

- Не мога да ви кажа. Но според мен хората, които работят на върха, не само на Мусала, не го правят заради парите, а заради мястото. Това са хора с голяма любов към планината.

- Като споменахте чуждия опит, има ли някъде по света подобен случай?

- Не съм чувал. Навсякъде планинските станции се модернизират, условията се подобряват. Подобно нещо не съм срещал никъде.

- А от какво се нуждае станцията на Мусала, която всъщност е най-високата в Югоизточна Европа?

- Ами доколкото съм влизал вътре, смятам, че наистина има нужда от подобрение. В годишния отчет на НИМХ-БАН за 2015 година пише, че има проблеми с мълниезащитата на самата сграда. Не знам дали това е решено. По отношение на интериора - наблюдателите сами поддържат сградата, правят ремонти с лични средства. Пресен пример е от това лято с наблюдателите на Мургаш. Чудя се защо не се търси друго решение, защо не се уведомяват за тези проблеми съответните институции. Или може би се уведомяват, но институциите нехаят. Много въпроси има без отговори. Липсата на адекватни основания в решението за затварянето на станцията го прави несериозно и неубедително.

 

Визитка:

 

Роден е през 1983 г.

 

Завършил е право в УНСС. Магистър по климатология и хидрология в СУ „Св. Климент Охридски“

 

Провежда собствени научни изследвания в областта на климата

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.