Опаковката-опиум за народа

ВАСИЛ НАНЧЕВ - петък, 19-05-2017 - 17:40

Във времената на антипазарната икономика обичаха да ни поучават с лафа: „Религията опиум за народа”. Още в онези години обаче на фона на полупразните ни магазини всяка лъскава опаковка на чуждоземска стока събираше опашка пред витрините.

Явно от тогава все не успяваме да се отърсим от комплексите и да не налитаме на всичко лъскаво с неразбираеми надписи. Сега избухна скандалът с двойния стандарт на чуждите доставчици на стоки от старите страни - членки от ЕС. В Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия разкрили, че храни от най-известни марки само по опаковка са същите, а иначе съдържанието им е доста по-различно.

Стигна се дотам да се заговори дори за дискриминация на по-бедните „събратя” от общността, като им се пробутват некачествени стоки. В същото време въпросните продукти дори са по-скъпи, отколкото в богатите страни, от където идват. Относно цените обаче не са виновни вносителите, а и местните търговци, но това е друг въпрос.

Четирите страни от Централна Европа, били някога в Австро-Унгария, смятана за по-просветена и демократична, вече вдигнаха шум и открито заявиха, че няма да допуснат да ги третират като втора категория европейци. Сега дойде и нашият ред да го направим и дано да успеем да си свършим работата добре.

От друга страна обаче, не бива да забравяме, че след като ще търсим треските в очите на другите, трябва да видим и гредите в нашите. От някои родни потребителски организации съветват първо да намерим начин да накараме родните производители на всякакви стоки да работят качествено и за вътрешния пазар. Да си припомним как по времето на соца обикновено най-хубавата ни стока, предимно земеделски продукти, заминаваше за същите тези страни, чиито храни ще проверяваме - Германия, Швейцария, Холандия, Италия, Австрия, Франция, защото плащаха в западна валута. Останалото отиваше за руснаците и за вътрешния пазар. Та оттогава на немалко от родните производители им е останал рефлексът у нас да продават главно каквото остане, и то въпреки конкуренцията на евтиния внос от другите страни от ЕС. Иначе обичат да се оплакват от нея и да призовават да предпочитаме българското. За млечните ни продукти например е трудно да се каже колко от тях се правят с наше мляко, че да ги предпочетем, след като и то се внася от други европейски страни в големи количества за суровина от мандрите.

Като споменахме млечните продукти, трябва ли да си припомняме, че рядко сме сигурни дали в бучката сирене, която купуваме, няма палма независимо на каква цена ни я продават или в опаковката с надпис „био” не са ни сложили каквото им падне.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.