Благотворителност ли?!

Силвия Николова - неделя, 08-10-2017 - 17:22

Да печелиш за благотворителност е благородно. Да печелиш от нея е мерзко.

Още по-гнусно е, когато с чуждата бедност и нужда се лъжат дарители, които дават от сърце и с надеждата, че са облекчили поне мъничко участта на някой, който няма с какво да нахрани децата си, който няма пари за лечение, който мръзне, защото няма средства да си купи дърва за огрев.

От Старозагорската митрополия алармират, че измамници се представят за нейни служители, за да завлекат всеки, който се върже на въдицата им.

Чест обект на такива машинации е отец Иван и приютът му в Нови хан. Преди години мошеници късаха фалшиви квитанции на Българския червен кръст и уж събираха средства за каквото се сетите.

Тези престъпни прояви не са патент само за нашата страна. Такива самозвани измамници шетат навсякъде. Това обаче съвсем не бива да ни утешава, защото българинът като цяло не е особено щедър дарител. Вина затова той няма. Животът, доходите, несигурността – все фактори, които не позволяват на средностатистическия ни сънародник да развърже щедро кесията си особено за хора, които не познава.

Фактите показват, че България е на 127-о място в света по дарителство. Данните са от Световния дарителски индекс на КАФ 2017 (CAF World Giving Index 2017) – авторитетното проучване, което измерва щедростта в 139 държави. Дарителският индекс е среден процент от три аспекта на дарителското поведение – помощ на непознат, даряване на пари и доброволчество. За България показателите са: помощ на непознат – 34%, даряване на пари – 17%, добровfлчество – 5 на сто. Той продължава да спада.

Оказва се, че даряването на пари е достигнало връх от 27% през 2014 г. След големите наводнения. За миналата година е спаднал на 13 на сто.

След като през 2015 г. делът на хората, които съобщават, че са помогнали на непознат, достигна връх от 42%, (когато България беше в центъра на мигрантската криза), вече е спаднал до 34 процента. Това е най-ниското ниво по този показател, измервано и през 2011 г. По участие с доброволен труд ние сме на предпоследно място в света, като след нас е само Армения.

Затова е и твърде болезнено на фона чуждата мизерия да научиш, че измамник се домогва до парчето хляб на гладния.

Тъжна класация идва да покаже още нещо, а именно, че нашенецът повече говори, отколкото върши нещо за нуждаещия си, за страдащия. Примери за това много. Спомнете си само как се ползва дарителството за личен PR преди Коледа и Великден с всичките му медийни огласявания.

Действително, има и големи спомоществуватели, които даряват в истинския смисъл на думата. Именно, даряват без медиен шум – така, както повелява Христос: „ А ти, кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната“ (Мат. 6:3).

Измамници на дребно всякога ще има. Те са обект на определи институции.

Важното е да имаме култура на даряването, да даваме така, както учи Христос. Другото, огласеното, е търговия с благотворителност.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.