Повярвал в Бог, след като брат му излязъл от кома

Джизъса хукна по манастири

Агенция Монитор - понеделник, 20-02-2017 - 15:36

Разкайва се за татусите, иска да ги маха

Бившият национал Благой Георгиев споделя, че всеки момент прекарва време с Бога и затова се усамотява в подходяща обител. „Когато се прибирам в България, винаги ходя или в Кокалянския, или в Рилския манастир. Това не е просто пречистване, но и общуване с прекрасни приятели - свещеника, патриарха, владиката. Изповядвам се. Живея в манастира както всички останали. Аз съм много грешен човек.

Мнозина се шегуват - за всяка грешка има прошка. И аз така се успокоявах навремето. Но ако след причастието излезеш от манастира и повториш същата грешка - това е двоен грях. Старая се да не повтарям грешките си", разказва играчът на руския „Оренбург“.

Футболистът, популярен с прякорите Благо Джизъса и Колизеума, се разкая и за твърде многото татуировки, които си е направил.

"В правенето им няма никаква логика. Ако можех да се върна назад с 20 години, когато бях едно 15-годишно момче, никога не бих си направил татуировка. Това е греховно дело и сега го разбирам. Тялото е дадено на човека от Бога чисто и така трябва да си остане. Рисунките върху него са мръсотия", твърди към днешна дата съпругът на танцьорката Есмер пред руското издание „Спорт день за днём". Той има върху себе си написано и името на сина им Елай. Пред медията нашенецът споделя, че бързо се адаптирал към отбора и че веднъж сънувал, че е Красимир Балъков. Георгиев разказва и за нерадото си детство в Суходол, където нямало асфалт по улиците и живеел в бедност – понякога семейството му се хранели с хляб и вода.

Бившият играч на „Слбавия“ споделя още, че е търсил консултация как да махне татусите от себе си, но след като е разбрал, че ще му останат белези, е решил да ги запази като свидетелство на младежката си глупост. Той е известен като силно религиозен човек и е изградил няколко параклиса в двора си в Горна баня, като при всяка възможност посещава църква или манастир, както сам споделя. Попитан дали е преживявал чудо, Благо отвръща със следната история: “Досега не съм разказвал за това. Бях малък. Брат ми падна лошо и си удари главата. Лекарите не бяха обнадеждени. Тогава аз за първи път видях как се моли човек – майка ми. Дълго. Всички шептяха. Скоро брат ми излезе от комата и започна да се възстановява. Може би това е моментът, когато се обърнах към вярата“.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.