Д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в Спешната медицинска помощ:

Невъзможно е до всеки лекар да има полицай

Яна Йорданова - вторник, 31-10-2017 - 08:00

На агресията не бива да се отговаря с агресия * В страната все още има отделения, в които няма дори паникбутони

- Д-р Кателиева, поредният случай на агресия срещу медик отвори много въпроси. Как си обяснявате подобно поведение от страна на пациенти и защо отново се стигна до това?

- За съжаление, агресията вече е проблем за цялото общество. Това не е характерно само за нашата страна. У нас обаче все още няма точен анализ защо ни нападат дори преди да сме направили каквото и да било за състоянието на пациента. За мен причината се корени както в обществото, така и в пациентите, но и в самите нас като лекари. Ние обаче правим всичко по силите си в създалата се ситуация. Знаете, че кадрите не са достатъчни, за да обслужват огромния брой спешни повиквания. Не се преценява и рискът за нашите екипи, но ние няма как да повлияем на тези фактори. Пациентите пък от своя страна продължават да имат големи очаквания спрямо нас. Не говоря за тези, които са под влияние на различни наркотични вещества, алкохол или заболявания, които водят до психомоторна възбуда. Обикновено за тях сме подготвени. Тук имам предвид пациенти, които са недоволни от обслужването. Смятам, че никой не говори с хората за проблемите, ни им задават въпроса защо се държат по този начин с нас. Не бива да разчитаме само на превенция, не може до всеки един екип да се движи полицай. Това го няма никъде никъде по света, не е редно да го има и у нас. Това, че агресорите ще бъдат осъдени, също няма да помогне. Според мен трябва да се потърси помощ от медиатори, за да се реши конфликтът между нас и пациентите. Нека вземем предвид последния случай на агресия в „Пирогов“. Ако пациентът настина се е самоубил, след като е нанесъл побой над медицинската сестра, имаме сериозен проблем. Тук става дума за човек с агресивно поведение, който системата не е успяла да излекува. Не забравяйте, че тази агресия можеше да е насочена и към други хора.

- Казахте, че обикновено сте подготвени как да се справяте с пациенти под влияние на наркотични вещества или алкохол, но виждате, че в случая не е точно така. Пострадалата сестра е в тежко състояние. Къде е пропускът?

- В „Пирогов“ твърдяха, че са увеличили броя на полицаите. Въпросът е защо не са били в отделението, където има агресивен пациент. Сега отново се чуват обещания за паникбутони. В колко спешни отделения обаче има паникбутони в джобовете на персонала? Няма как с нас непрекъснато да се движи полицай. Като че ли всичко се прави кампанийно, когато станем свидетели на поредния случай. Какво се случи с обещаното видеонаблюдение? Въпросите са много, затова казах, че трябва да се търси специализираната помощ на психолози и медиатори, за да се разбере кои са причините за това агресивно поведение. В никакъв случай на агресията не може да се отговори с агресия.

- Как ще коментирате обаче идеята да преминавате специално обучение за самозащита?

- В никакъв случай не съм съгласна. Няма как да бъдем обучавани, защото повечето сме на възраст 45-50 години. Няма как да реагираме. А и на агресия не се отговаря с агресия. Все пак трябва да имаме някаква защита, например да ни се осигурят паникбутони. След като е възможно във всяко такси да има такива, защо не може да има във всяка линейка или пък в джоба на всяка медицинска сестра. Това се говори отдавна, но според мен не е въведено никъде. Дори в страната има спешни отделения, в които изобщо няма паникбутони. Там колегите нямат никаква защита срещу агресорите. Говореше се и че ще имаме радиостанции и джипиес устройства, но няма такива. Тези радиостанции са практика в Румъния, Турция, Гърция, но у нас не се използват.

- Вие работите дълги години в системата. Кажете, наистина ли толкова зачестиха случаите на агресия напоследък, или и преди ги е имало, но не се е давало гласност?

- За съжаление, тези случаи зачестиха през последните години. В системата съм от 1995 година. В началото, когато бях млад и неопитен лекар, съм работила дори в много по-отдалечени филиали. Посещавала съм адреси в гетата, но едва преди две години имаше случай на саморазправа с мен. Масово колеги в страната разказват, че агресията е зачестила през последните години. Обясненията са две. Първо, самото общество стана агресивно. Вече масово се посяга не само на лекари, но и на учители, на полицаи. Хората се бият на пътя заради отнето предимство. Второ, защото има проблеми в здравеопазването. В момента върху спешната помощ има огромен натиск от пациенти, които не са спешни състояния, защото няма къде да отидат. Те или не са здравно осигурени, или не могат да намерят личния си лекар. Затова хората нямат избор и търсят нас. През последните години нарасна и проблемът с наркотичните зависимости и употребата на алкохол, което води до агресивно поведение. Но това не означава, че трябва да работим с бронежилетки и полицаи. Затова обществото ни трябва да намери причините и да потърси помощта на специалисти. Необходимо е да се говори с пациентите кои случаи са спешни и кои не, за да знаят кога да търсят помощта на колегите. И когато не я получават толкова бързо, колкото им се иска, да се замислят дали имат нужда от нея. Много често спешна помощ се търси за състояния с давност от 1-2 седмици.

- Преди време заявихте, че няма как спешна помощ да гарантира навременно пристигане при пациентите заради остарелите линейки. Кога най-сетне ще бъде решен този проблем?

- В момента се изготвя проект за финансиране от 160 млн. лева, които трябва да бъдат предназначени за модернизацията на спешна помощ. Знаете обаче, че министърът на здравеопазването ген. проф.Николай Петров подаде оставка и аз няма как да знам какви нагласи спрямо спешната помощ ще има следващият му колега. А и бих искала да изтъкна, че за малкото време, което министър Петров беше на този пост, успя да подготви пренаписването и общественото обсъждане на стандарта по спешна медицина и той бе приет в петък. Това е изключително важно за нас, защото без него няма как да стартират процесите на модернизация. Трябва да се знае какви са изискванията за оборудване на отделенията, за квалификацията на персонала, иначе няма как да очакваме да ни се отпускат европейски средства. Така че това беше нещо наистина положително. Но за да потръгнат нещата, трябва да има диалог между нас и пациентите. Би трябвало обаче и да се дава малко повече публичност и на случаите, в които спасяваме човешки животи. Затова разчитаме на помощта на вас, представителите на медиите.

- Често говорите за квалификацията на спешните медици, кажете какво липсва в тази посока?

- Преди една година Министерският съвет прие постановление, с което се създаде такъв Национален център за обучение и квалификация. Преди една седмица бе назначен и директор, но не е ясно кога ще стартира работата си този център и с какъв персонал ще разполага. Идеята е много добра, в него може да се обучават екипи от извънболнична и болнична помощ за прилагането на триажа, обучението за медицинския контрол, което е заложено в стандарта. Освен това този център може да бъде и медиаторът между нас и пациентите. Може да разяснява на хората кое състояние е спешно и кое не, кога трябва да проявят търпение. Може да се въведе и т.нар. диспечерска консултация и гражданите да се обучават как да оказват спешна долекарска помощ, за да се поддържат жизнените функции на пациентите до пристигането на екипите. По света спасяването на човешкия живот не е кауза на спешните медици, а на всички, които са свидетели на случващото.

 

Визитка:

Родена е през 1968 година в София

Завършила е Медицинския университет във Варна

Има магистратура по психология във Великотърновския университет и магистратура във Варненския медицински университет по здравен мениджмънт

Работи с Центъра за спешна помощ във Варна

Председател на Националната асоциация на работещите в спешна помощ

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.