До две години ще станат ясни нагласите към книжовните норми

Доц. д-р Руска Станчева, Институт за Български език при БАН: Езикът е като знамето и герба

Яна Йорданова - четвъртък, 20-04-2017 - 19:00

Симптоматично е, че кирилицата се наложи като графичен код в чата, Младите хора не са неграмотни

- Доц. Станчева, започвате изследване на нагласите на българите към книжовния език като цяло и в частност към определени книжовни норми. Кое ви провокира да направите това и каква всъщност е целта на такова проучване?

- Най-напред искам да заявя, че изследването е строго научно и е финансирано от Фонда за научни изследвания в конкурса за фундаментални научни изследвания, проведен в края на 2016 г. В него участваме учени от три научни институции: езиковеди от Института за български език на БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“, както и социолози от Института за икономически изследвания на БАН. В рамките на две години предстои да проучим нагласите към книжовния език като важен аспект от езиковата политика. Интересува ни преди всичко мястото на съвременния български книжовен език в рамката на националната идентичност.

- Правено ли е подобно проучване и преди?

- Не, досега не е правено такова проучване. Колегите от СУ през 2009 г. са правили проучване на отношението към определени явления от устната реч с оглед обаче на редица регионални особености и диалектни влияния. Целите на това проучване са били други. От друга страна обаче, настоящото изследване в известен смисъл надгражда предишното и събраната от него информация, както и данните и анализите, които ние ще направим, ще дадат възможност да се направи един по-цялостен езиков портрет на българите. Нещо, което без съмнение е необходимо както за пряката ни работа на учени езиковеди, така и с оглед на дейностите в редица други обществени сфери – образование, медии, реклама и пр.

 

- Преди време заявихте, че изследването няма за цел промени в книжовните норми. Какви тенденции все пак наблюдавате в езика през последните години?

- Да, категорично искам да подчертая, че изследването не цели непременно предприемането на промени в правилата на книжовния език, действащи в момента. Извършването на каквито и да било промени в правилата на книжовния език в писмената му форма е доста отговорна и комплексна дейност и ние като професионалисти добре знаем това. Подобни решения зависят от редица фактори и обществените нагласи към книжовния език са само един от тях, макар и много важен.

Покрай цялостното отношение към книжовния език ние ще изследваме и определени граматични норми, които повсеместно се пренебрегват в устната реч, и то на образованите българи. Ще анализираме какви са причините за това. Ще изследваме и какво е отношението към онези, които не спазват правилата. Планирали сме до месеци да проведем представително социологическо изследване, за да съберем данни и после да ги анализираме внимателно, за да получим адекватна обратна връзка.

- Как се променя отношението на съвременния българин към езика и доколко вече е характерен за нас изразът „език свещен на моите деди“?

- Предстои да разберем. Книжовният език не е просто инструмент за общуване. Той акумулира в себе си много функции. Една от най-високо стоящите в тази йерархия е да бъде средство за национална идентификация наред със знамето и герба. Да ни кара да се усещаме горди и достойни наследници на богато минало, но също и хора с национални ценности, способни да градят своето бъдеще в общия ни европейски дом. Изследването обаче все още е на начален етап в момента. Така че очакваме българите от различни социални групи и населени места да кажат своята дума по въпросите на книжовния език.

- Ще изследвате и чата. Кажете как влияят съвременните технологии на развитието на езика, променя ли се той в това отношение?

- Да, очакваме да видим какво е езиковото поведение на чатещите българи. Кои правила са склонни да пренебрегват при тази бърза комуникация. Но и как се отнасят към онези, които нарушават книжовните правила в чата съзнателно или не. Дали възприемат отклоненията като елемент от езиковата игра, или става въпрос за определени развойни процеси в езика.

Чатът е сцена, на която си дават среща говореният език, но изразен графично по правилата за трансформиране на звуковете в букви, а и допълнен с други графични образи – емотикони, стикери и др., за изразяване на настроение, отношение и т.н. В този смисъл езиковото поведение в чата е важно и то е обект на изследване в редица езици.

 

- Изненада ли ви, че младите хора предпочитат да пишат в чата на кирилица вместо на латиница?

- Чатът не е област, която подлежи на регламентиране, защото е неофициална комуникация. В този смисъл е симптоматично, че кирилицата определено се наложи като предпочитан графичен код и в чата. Това също е проява на определена езикова нагласа и ние ще я анализираме.

- Периодично в публичното пространство се поражда дискусия дали трябва да отпадне пълният член. Има ли все още място в езика ни тази норма и пренебрегват ли я младите хора?

- Да, тази дискусия е преди всичко в рамките на професионалната езиковедска общност. Отношението към правилото за писане на пълен член е едно от нещата, които сме си набелязали да изследваме. Ще видим какви ще са нагласите към него. Бързам обаче да подчертая, че какъвто и бъде резултатът, той няма да доведе автоматично до промяна на това правило, което има дълга традиция в книжовния ни език. Наясно сме, че правилото се оказва трудно за спазване от пишещите и резултатите от националните външни оценявания от години дават данни за това.

Може да се окаже обаче, че хората държат на това правило, че независимо от езиковото си поведение те искат то да се запази по една или друга причина. И ние трябва да изясним как стоят нещата, има ли доказателства за конфликт между мнение и поведение и какви са причините за това.

- Кажете неграмотни ли са наистина младите хора, или това по-скоро се наложи като клише? Непрекъснато излизат проучвания, които показват, че учениците ни са в дъното на тези класации.

- Ще се постараем да разберем чрез резултатите от изследването спазването на кои книжовни правила оформя облика на грамотния българин. Вие вероятно имате предвид по-скоро класации, които измерват функционалната грамотност, т.е. способността да се борави с информация в общ аспект, а не грамотността като умение да пишем и да говорим правилно. Далеч съм от мнението, че младите хора са неграмотни, и го казвам съвсем отговорно като човек, който дълги години е преподавал и продължава да преподава. Мисля също, че българското образование с новия Закон за предучилищното и училищното образование предприема конкретни стъпки по отношение на подобряването на функционалната грамотност – не само четивна, но и математическа, както и в областта на естествените науки. И тези усилия не бива да се подценяват, а да се подкрепят.

- Имаме ли нужда от промяна в правилата?

- Както подчертах в началото, предприемането на промяна в действащите книжовни правила е резултат от извършването на сериозни научни анализи. А проучването на нагласите е важен, но само един от аспектите в цялостния процес на кодификация на книжовните норми. Дали има нужда от промяна и на какво точно, очакваме да чуем мнението на хората. А дали ще тръгнем към промени и какви конкретно да са те, е още много-много рано да се обсъжда.

 

Визитка:

Доц. д-р Руска Станчева е родена в Пловдив

Завършила е славянска филология в СУ "Св. Кл. Охридски"

Работи в Института за български език на БАН в Секцията за съвременен български език

Преподавала е дълги години в НБУ

Занимава се с проблемите на съвременния български книжовен език и езиковата политика. Член на екипите, разработвали "Обратен речник на българския език", "Официален правописен речник", "Речник на глаголите на българския книжовен език"

Ръководи проектите "Нормативна граматика на българския език" и "Изследване на нагласите към българския книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му", финансиран от Фонд "Научни изследвания"

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.