Цветан Василев: Да си напазаруваш лобисти (VII глава от книгата "Българския Мадоф")

Агенция Монитор - четвъртък, 09-11-2017 - 18:37


 

В поредица от статии Агенция "Монитор" ще представи резюмета от шокиращите разкрития на в. "Телеграф" за задкулисието в страната, което фалира КТБ и ограби хората и държавата. Текстовете са от книги, които вече бяха публикувани или предстоят да бъдат публикувани от най-тиражния вестник в страната - "Българския Мадоф", "Хищникът от "Капитал" и "Газовия барон". Заради огромния читателски интерес, публикуваме най-любопитните части от книгите, в случая от книгата за разграбването от Цветан Василев и компания на КТБ.

 

16 ноември 2009 г. След година нечовешки тормоз в затвора умира руски адвокат, разкрил мащабна корупционна схема в родината си - Сергей Магнитски. Човекът, в памет на когото впоследствие ще бъде кръстен безпрецедентен по същността си чужд закон - американският глобален акт „Магнитски“, издъхва според последващи публикации след месеци на насилие и липса на животоспасяващо лечение и медикаменти. Показателно е, че в миговете, в които той поема, давейки се в конвулсии, последните си глътки въздух, българският Мадоф е на крилете на славата си и не скъпи нито пари, нито време, за да демонстрира благосъстоянието си.

През 2009 г. Цветан Василев, който години по-късно ще се прави на дисидент в същинска гавра с паметта на Магнитски и духа на кръстения на него закон, едва насмогва на валидирането на пощенски марки, награждаването с почетни значки на вузове, в които преподавател е съпругата му, и коктейли, организирани, за да се отпразнува обявяването за „най-добра публична компания“ на вече действащата на пълни обороти като финансова пирамида КТБ. Иронията е, че тази титла й е дадена не от друг, а от „Дневник“ - един от флагманите на издателската група „Икономедиа“ на разградския енергиен бос Иво Прокопиев, който иначе в следващите месеци и няколко години ще се изживява като критик на Цветан Василев. Както вече стана ясно – временно и за заблуда на публиката.

Приет в първоначалния си вариант през 2012 г., когато българският Мадоф пазарува със замах с източените стотици милиони от КТБ „златните кокошки“ в бизнес империята си, и редактиран в края на 2016 г., когато Василев вече се крие в Сърбия от възмездието за престъпленията си, глобалният акт „Магнитски“ има за цел да санкционира чуждестранни лица, уличени в корупция и погазване на човешките права на хора, разобличаващи корупция. Документът дава правомощия на президента на САЩ да замразява имуществото им – ако имат такова, на територията на страната, както и да им отказва достъп до нея след произнасяне и по предложение на специална комисия към US Конгреса. Духът на закона е ясен, а обективно погледнато българският Мадоф до голяма степен покрива профила на идеалния кандидат за санкциониране. Човекът, предаден на съд за над 100 престъпления в България и с разследване за пране на пари в Люксембург, замразено там само защото у нас върви сходно досъдебно производство, обаче решава да се изкара жертва. И през август 2017 г. подава жалба по глобалния акт „Магнитски“. Твърдейки, че е станал мишена на погазване на човешките му права и на „корпоративен рейд“ - т.е. на целенасочена кампания за отнемане на имуществото му, тъй като – видите ли – дал подкрепата си на политически антикорупционен проект.

За препатилите български граждани, от чиито джобове реално идват милиардите, дадени от Фонда за гарантиране на влоговете, за да покрие гарантираните депозити на ужилените вложители в КТБ, напъните на българския Мадоф да се изкара борец срещу корупцията са също толкова нагло смехотворни, колкото биха били опитите на хванат на местопрестъплението крадец да хвърли вината си върху случаен минувач. Но докато на територията не само на България, но и на Европа зулумите на Цветан Василев са пределно и до болка познати, то не така стоят нещата през Океана, чиято общественост тепърва ще се запознава с казуса. И банкерът беглец разчита именно на това, за да си изгради образа на мъченик дисидент. За целта следва внимателно изпипана рецепта, включваща вече доказала се пред ментора му Костов адвокатска кантора – JWI, и говорител – ексгубернатор, дипломат и настоящ лобист – Бил Ричардсън.

„Действаме заедно с Бил Ричардсън и неговата фондация по причини, които ние считаме за хуманитарни и справедливи в този случая. Пари, лобиране, ние не се занимаваме с такива неща“, ще заяви в интервю за българската BiT – една от телевизиите на хранилката на Цветан Василев, зам.-шефът на JWI Джоузеф Огъстин. Всеки истински брак по сметка - а този безспорно е такъв, обаче струва пари. За да сме още по-точни – поне 5 милиона долара. При това – отново идващи от ограбеното от КТБ.

Точно тази внушителна сума e отишла според разследване на в. „Труд“ за подсигуряване на подкрепата и лобистките контакти и умения на бившия губернатор на Ню Мексико Бил Ричардсън, чиято фондация Richardson Center for Global Engagement формално внася и ще защитава пред Конгреса иска на Василев.

Българският Мадоф и ексгубернаторът всъщност се познават отдавна, но от друго НПО, в което Ричардсън дълги години е играл важна роля - Атлантическия съвет на САЩ. Влиятелна международна лобистка организация, предоставяща възможност на нейни членове да градят връзки с високопоставени публични личности от различни държави срещу тарифи, даващи достъп до форумите й. Така в периода 2010-2011 г., когато българският Мадоф вече прави опити да превърне икономическата си власт в политическа такава и дори започва в тесни кръгове да лансира кандидатурата си за премиер, стартира с превеждането на по няколкостотин хиляди долара на организацията. Първите трансфери са през 2010 г., когато на два пъти – от сметките на фирмата на Цветан Василев „Бромак“, през която държи мажоритарния дял в КТБ, са платени общо 350 000 долара. През 2011 г. банкерът беглец плаща още 100 000 долара, за да присъства на ежегодната пролетна вечеря, организирана от Атлантическия съвет, а през ноември същата година участва в Черноморски енергиен и икономически форум в Истанбул заедно с Ричардсън и проваления кандидат за президент на олигархията и тогавашен енергиен министър Трайчо Трайков. През следващата – 2012 г., следват нови преводи. Още по-солидни от тези. В рамките на 12 месеца бъдещият беглец от правосъдието у нас ще направи общо три дарения – едното лично, второто - от името на „Бромак“, а третото - от самата КТБ. Само дарението, направено от лично негово име, е в размер на четвърт милион долара. Въпросната година участва в три вечери, организирани от Атлантическия съвет, и потвърждава намерението си в следващите пет години да прави ежегодни „дарения“ в полза на лобистката организация в размер на половин милион щатски долара годишно, или 2,5 млн. долара за петилетка. Договорите, по които Атлантическият съвет се явява бенефициент на даренията, са сключени с КТБ и „Бромак“. През 2013 г. една от ключовите фирми в пералнята на Василев - „Фина С“, превежда на организацията 1 000 600 долара „подарък по споразумение“. Дружеството получава сумата от друга от компаниите бушони – ИПС, която има парите от продажбата на облигации на компания, теглила кредит за точно тази сума от КТБ. Така веригата се затваря, за да разкрие гротесковата истина, че кампанията, подета от Василев в САЩ по изкарването му за „мъченик“ заради това, че е даден на съд за източването на КТБ, реално е финансирана с парите, откраднати от него от вложителите в същата тази фалирана от българския Мадоф банка.

И докато подобна наглост твърде вероятно си е световен прецедент, то това далеч не е първият случай на отявлен конфликт на интереси, в който е замесено името на лобиста, наел се да брани интересите на Василев пред Конгреса – Бил Ричардсън. Бивш посланик на САЩ в ООН, бивш губернатор, бивш секретар по енергетиката и дори бивш (неуспял) кандидат за президент на Демократическата партия в края на 2008 г. той е предложен от новоизбрания тогава US държавен глава Барак Обама за секретар по търговията. Няколко дни по-късно, докато още не са заглъхнали празненствата по посрещането на 2009 г., Ричардсън оттегля номинацията си заради федерално разследване за корупция. То е по подозрения, че калифорнийска компания е спечелила обществена поръчка в Ню Мексико, тъй като е спонсорирала различни каузи на защитника на Василев, докато е бил губернатор на щата. Разследването в крайна сметка спира без резултат, но лепва сигнално клеймо върху него. Тъй да се каже – има причина да е все бивш. През 2012 г. избухва и нов скандал, в който е въвлечено името на Ричардсън. По време на съдебен процес бивш служител на финансова компания свидетелства, че фирмата му е дарила 100 000 долара за кампанията на Ричардсън срещу ангажимент да бъде наета от ръководството на щата Ню Мексико за суапова сделка.

Разбира се, едва ли тези пробойни в имиджа на ексгубернатора са причината именно на неговите услуги да се спре Василев. Ричардсън наистина има много контакти, а също и бекграунд в изпълнението на щекотливи поръчения. С какъв успех е друг въпрос. Но фактите са си факти, а те сочат, че е имал важна роля, макар завършила с погром, в опитите за потушаването на скандала с Моника Люински през 1997 г. По това време той е посланик на САЩ в ООН и по предложение на тогавашния шеф на администрацията на Белия дом Джон Подеста предлага на Люински работа. Тя отказва, а малко по-късно прави разкритията си за аферата с тогавашния президент Бил Клинтън пред медиите.

В България Ричардсън е познат по други две направления. Той гостува у нас преди две години по покана на Атлантическия клуб, а малко по-късно в страната ни е създаден клон на Атлантическия съвет от лица, присъстващи в стенограмите от АРГО-гейт. Като Велизар Шаламанов например. US лобистът е и пряко свързан с милиардера спекулант Джордж Сорос и в политическото си битие дори е получавал дарение от него в размер на 50 000 долара.

Пак водещи пряко към задругата на задкулисието „български следи“ има и при адвокатската кантора, наета от Цветан Василев, за да подготви иска му по глобалния акт „Магнитски“. JWI, с които българският Мадоф е сключил 6-месечен договор срещу 50 000 долара хонорар и поемане на всички допълнителни разноски – в това число и полет до Белград в първа класа, са обслужвали два пъти през годините кабинета на ментора на Василев – Иван Костов. Тандемът на Jefferson Waterman International с Командира лъсва от договорите, депозирани от нюйоркската кантора пред американското министерство на правосъдието по закона FARA. Той задължава всяка американска компания, работеща за чуждо юридическо или физическо лице, да декларира детайлите по договореностите си с него. В архивите има 3 контракта, сключени от JWI с лица от България, като последният е именно с Василев. Предните два пък са с кабинета „Костов“ и са съответно от 1998 и 1999 г. По тях са платени колосални суми за „стратегически съвети и пиар услуги“, като на шестмесечие от страната ни са превеждани по 150 000 долара. Както е видно, Огъстин е прав в интервюто си - нито JWI, нито Ричардсън се занимават с пари. Всъщност се занимават с много пари.

Не остава също така и място за съмнения кой, по какъв начин и на каква цена е участвал в свръзката между българския Мадоф и новоизпечените му защитници.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.