Проф. Николай Овчаров показва на министър Боил Банов (вдясно) откритията на Перперикон.

Боил Банов закри археологическия сезон на Перперикон

Агенция Монитор - вторник, 05-09-2017 - 14:23

Изключително успешен финал на археологическата кампания Перперикон 2017 отбеляза екипът на проф. Николай Овчаров. Уникалните открития в скалния град в Родопите, както и невероятният интерес на стотици хиляди хора от цял свят, идващи специално да го разгледат, накараха министъра на културата Боил Банов да пристигне на Перперикон, за да се запознае с дейността на археолозите и лично да закрие сезона.

Той остана изключително впечатлен от посещението. „Перперикон е изключителен обект. Досега не съм виждал нещо толкова впечатляващо в България. Перперикон е перлата на културния туризъм и другите обекти трябва да взимат пример от него. Разбира се, всичко това се дължи на голямата работа, която са свършили проф. Овчаров и неговият екип“, изтъкна Банов. Министърът увери, че ще се инвестира в обекти, които могат да се социализират. „Ще се инвестира с логика. Тази година

парите за археология са 1 млн. лв. - двойно повече

в сравнение с други години, с тенденция в бъдеще да се увеличават“, обеща той.

Три месеца продължиха напрегнатите археологически проучвания на Перперикон в 18-ата година от началото на мащабните разкопки на великия скален град. В най-горещите дни на лятото копаеха до 80 работници и десетки археолози, реставратори, геодезисти. Но резултатите наистина си заслужават.

През миналата 2016 г. екипът на проф. Николай Овчаров завърши напълно разкриването на Акропола на Перперикон и започна проучванията в Южния квартал на големия град. Там веднага се натъкнаха на най-голямата раннохристиянска базилика в Родопите. Тя се оказа трикорабна с обширен двор (атриум), построена е през втората половина на V век, дълга е 35 метра и широка 14 метра. Абсолютно сигурно е, че още тогава е епископски храм. За това говорят синтронът, както и постаментът на амвона, от който епископите на Перперикон са изнасяли своите пламенни проповеди към новопокръстените тракийски езичници.

През IX век църквата е превърната в еднокорабна базилика. Въпреки това нейната дължина пак остава около 22 метра и със сигурност е изпълнявала функциите на епископска катедрала. Именно тогава, през Х-ХІV в., край култовата сграда се появява обширен некропол. Повечето от гробовете представляват добре оформени от каменни плочи камери, напомнящи саркофази. Открити бяха 34 гроба и в тях са намерени бронзови, сребърни и позлатени накити - наушници, обеци, гривни, апликации. Някои от погребалните съоръжения имат надгробни плочи с кръстове и надписи на гръцки език.

При проучванията от 2017 г. се оказа, че некрополът е с огромни размери и

спокойно може да бъде наречен Град на мъртвите

Гробовете са отвсякъде на църквата и буквално един върху друг. Става дума за погребения на мъже, жени и деца – граждани на средновековния Перперикон. За трите месеца проучвания са разкрити над 100 нови каменни камери, с което броят на погребенията в този Град на мъртвите наближава 150. Открити бяха още десетки бронзови накити и каменни надгробия с издълбани кръстове. Сред тях е особено интересен пръстенът със схематично изображение на сцената „Благовещение“ – моментът, в който ангелът съобщава на Св. Богородица благата вест за предстоящото раждане на Христос.

Тази интензивност на некропола край базиликата позволява да се хвърли светлина върху броя на населението на Перперикон през ХІІ-ХІV в. Край разкритите досега две средновековни църкви в Акропола и Северния квартал също има некрополи със стотици гробове. Като към това се прибавят наличните исторически сведения, че тогава Перперикон е бил голям и богат град с епископска катедра, може да се заключи, че той е имал население от хиляди жители.

Другото голямо откритие на археолозите през 2017 г. е огромният площад в Южния квартал, на който през V в. е била издигната главната базилика. Находките обаче показват, че той е бил създаден още през ІІ-ІІІ в. Както всички съоръжения на Перперикон, площадът е направен направо в скалите, като е избрана най-равната част в Южния квартал, а скалната повърхност е била допълнително заравнена.

Предполага се, че той е играел ролята на форумите в римските градове. Проучванията на площада ще продължат и през следващата година, защото той има наистина огромни размери. Засега археолозите са достигнали до неговия северен край, където има серия от верижни сгради, частично изсечени в скалите. По аналогия с римските форуми трябва да смята, че това са магазини, занаятчийски работилници и обществени сгради.

На площада са намерени монети от ІІІ-VІ в. Особено интересна е рядката бронзова фибула-брошка от ІІІ-ІV в., на която е скулптирана обемна фигурка на паун. Тя е красяла дрехите на някоя знатна дама от елита на Перперикон.

Още от предишни години се знае, че всички площади и дворове на Перперикон са били перфектно отводнявани със

сложни системи от изсечени в скалите канали

които се вливат един в друг и представляват сложна В и К мрежа, на която биха завидели и съвременните хидроинженери. При проучванията на главния площад в Южния квартал отново се открива съвършена мрежа от дренажни канали. С тях по невероятен начин е отводнявана огромната скална повърхност около разкритата раннохристиянска базилика. Буквално цялата скална повърхност на площада е прорязана от различни по големина канали, покрити с плочи, които са отвеждали надолу по склона дъждовната вода.

Но В и К инженерите на Перперикон са се грижели не само за отводняването, но и за доставката на питейна вода в скалния град. Тя е събирана в огромни издялани в скалите цистерни, като най-голямата в Акропола е с обем от 500 000 литра.

Още по-забележителна е втората по големина, издялана в масива цистерна за вода, намираща се в Южния квартал. Нейното окончателно проучване завърши през 2017 г. Тя има размери 5/6 м и е дълбока повече от 4 м. От три страни е прецизно изсечена в скалите, а четвъртата е оформена с прекрасна стена от каменни квадри. Във височина се е развивал великолепен декоративен корниз, оформящ фасадата. Това не е случайно, защото от тази стана е имало чешма-фонтан, а водата се е оттичала чрез сложно проектиран канал на две нива. Долната му част е използвана като преливник за излишната вода в цистерната, а отгоре се изливала водата от чешмата. Каналите са издялани така прецизно, сякаш са правени със съвременен флекс.

Много интересни се оказват някои съоръжения, разкривани буквално през последните дни на проучванията в североизточната част на площада. Става дума за изсечени в скалите олтари от Бронзовата епоха, каквито са проучвани вече в Акропола. Интересно е, че те са заобиколени с каменни огради с форма на окръжност. По всяка вероятност става дума за древни култове, продължени и през Римската епоха.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.