Емил Нешев, директор на Планинската спасителна служба (ПСС) към БЧК:

Най-опасна е подценената планина

Яна Йорданова - понеделник, 25-09-2017 - 20:00

Туристите грешат, като пият алкохол при измръзване, ефектът на сгряване е краткотраен * Зачестяват фалшивите сигнали, така вдигаме акции напразно

- Г-н Нешев, само преди ден екипи на ПСС помогнаха на изгубен в Троянския Балкан турист. Кажете, зачестяват ли случаите на изгубени в планината?

- Не бих могъл да направя такова заключение, по-скоро става дума за една постоянна величина.

- Оказа се, че мъжът е бил леко облечен и без телефон, неподготвени ли са по принцип хората, когато предприемат походи в планината, особено сега, когато температурите започнаха да се понижават?

- Анализът, който правим след всеки подобен инцидент, показва, че почти всеки подобен случай е заради подценяване на условията в планините и надценяване на собствените възможности. От тази гледна точка доста често се срещат инциденти, заради подценяване на екипировката, неподходящо облекло. Има такъв проблем като цяло. И това не важи само за туристите в планините, а и за състезанията по планинско бягане.

- На какво се дължи това според вас?

- Точно на подценяване на условията във високите части. Всички знаят, че в планината времето може да се влоши много бързо, особено в този междинен период, когато минаваме от лято към зима. Климатичните промени се случват много бързо - изведнъж може да се натрупат облаци, да падне мъгла и в комбинация със силен вятър времето придобива съвсем различен характер. От друга страна, тези, които ходят в планината, се изкачват с по-лека екипировка. Смятат, че така ще са по-бързи. Но това невинаги е в техен интерес. При едно влошаване на времето, ако нямаш надеждна екипировка, на практика само късметът може да те избави от по-неприятни последици.

- Какво тогава трябва да имат предвид любителите на планините?

- Винаги да преценяват къде да отидат в зависимост от времето в района. Трябва да помислят дали има опасност от резки промени, бури, застудявания. Задължително е да са добре запознати с маршрута, който предприемат, както и да имат набелязан такъв за бърза евакуация. Все пак да предвидят екипировката, с която излизат, а телефоните им да са добре заредени. Да не забравят и за планинската застраховка. ПСС разработи едно безплатно приложение, с което много бързо можеш да укажеш местоположението си. От там много лесно можем да подобрим връзката си с пострадалите и максимално бързо да се стигне до тях, да им се даде съвет по телефон, за да се справят със ситуацията. Трябва да се прецени и съставът на групата, ако има повече хора, за да няма различни по подготвеност хора.

- Срещате ли такива групи, които предприемат походи в планината без водачи?

- Разбира се, има такива.

- Често ли се случва това?

- Не мога да кажа, защото не всяка група бедства в планината. По-скоро те разчитат на собствените си сили и възможности. Нещата по принцип се объркват, когато вземаме неправилни решения.

- Колко спасителни операции сте провели от началото на годината?

- Все още няма статистика, но са много. До момента са около стотина.

- Кои планини са най-опасни през есента?

- Всяка подценена планина е опасна, независимо колко е голяма. Инциденти може да се случат навсякъде. Така че бих казал, че подценената планина е най-опасна.

- Какво трябва да има предвид един турист при измръзване, ако температурите се понижат?

- Всъщност изобщо не бива да допускаме да стигаме до състояние на измръзване. Когато видим какви са условията в планината, трябва да преценим дали сме достатъчно подготвени, за да продължим напред. Ако видим, че нямаме такава възможност, по-добре да се върнем. Нека е ясно, че алкохолът не помага в такива случаи, въпреки че доста хора в планините използват алкохол и смятат, че това ще ги сгрее. Само че ефектът на сгряване е доста краткотраен, след което проблемът с общото преохлаждане се задълбочава. Така че това не е добра идея.

- Продължават ли хората да не правят застраховки, или има промяна?

- Няма статистика, такава информация могат да дадат предимно застрахователите. Нашите наблюдения са от хората, на които оказваме помощ. Бих казал, че положението е 50:50, но бих казал, че планинската застраховка не е популярна и би трябвало да се работи в тази посока. Това е въпрос на застрахователна култура на българите. В цял свят застрахователната култура на хората е много висока и такива проблеми няма.

- Как може да се популяризира това и дори учениците да са по-подготвени при преход в планините?

- Ние провеждаме обучения на деца, по време на които им обясняваме как трябва да действат в планините, какъв е безопасният начин за прекарване на времето там. Така че това е част от профилактичната ни дейност. Така че пътят е чрез обучение.

- А има ли интерес от страна на младите хора?

- Има. Освен всичко друго, доста фирми предлагат т.нар. зелени училища, които са насочени точно в тази област, и се справят много добре. Младите хора обичат преходите в планината. Основен проблем е как да ги научим да не бъркат разходката с туризма, тъй като това създава много големи проблеми. Много често хората си мислят, че отиват на Витоша, както се разхождат в Южния парк. А всъщност в планината е доста по-различно.

- Как гледате на тенденцията сред младежите за селфита от такива места дори през нощта?

- Много се засили т.нар. нощен туризъм в планините. Ако всичко се прави по правилата и планинските спасители бъдат информирани, че има хора в планината през нощта, не би трябвало да има проблем. Така те ще могат да получат съвет, да ги следим дали са се прибрали. Но когато всичко се прави на своя глава и това предполага злополуки, разбира се, че не одобряваме подобно поведение.

- Кои са най-притеснителните случаи, с които сте се сблъсквали напоследък, опасни тенденции?

- Всичко, което споменах, е притеснително - хората подценяват изкачването на планината. Те просто отиват на разходка, загърбвайки ясните правила, затова се стига да такива ситуации.

- Колко доброволци има към ПСС?

- ПСС има в състава си над 500 планински спасители в цялата страна, разпределени в 32 отряда. Те би трябвало да обхващат основните планински масиви. От тези планински спасители само 44-ма са щатни, всички останали са доброволци. Това е огромна армия от доброволци, които понякога загърбват личния си живот, за да помогнат на изпаднали в беда. За съжаление от време на време забелязваме случаи, в които се подава фалшива информация, правят се акции за неща, за които не би трябвало да се прави. Това доста компрометира работата на доброволците и по този начин те могат да загубят мотивация. Всеки, който посещава планините, трябва да е наясно с такива неща. Не е много човешко да търсиш помощ, едва ли не за да може спасителите да ти носят раницата, защото е много тежка.

- Това са фалшиви сигнали ли?

- Да, бих ги определил точно така.

- Колко такива сигнала имате?

- Нямаме статистика, но непрекъснато се срещат такива случаи, което е много грозно

- А как може да се стимулира доброволчеството?

- Това е свързано със законодателни промени. От много години се очаква да влезе в сила законът за доброволчеството, но това все не става поради различни причини. Това е единият от начините. Също така е важно признанието на обществото, то е незаменимо. Това е най-голямата награда. Никой не отива в планината да помага за заплата.

 

ВИЗИТКА:

Роден е на 18 май 1964 година

Над 20 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК

Началник на Учебния център на Планинската спасителна служба при БЧК

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.