Валентин Ганев и Илиана Коджабашева като Лаймън и Леа: силен и щастлив си, когато надмогнеш страха.
Снимки Росина Пенчева
Режисьорът Николай Ламбрев отново поставя на първата ни сцена

Валентин Ганев изкачи Голготата на връх Морган

Ирина Гигова - понеделник, 16-04-2018 - 16:12

Една от последните пиеси на Артър Милър блести в афиша на Народния

Какво е човекът? Его и една-две молитви. Големият актьор Валентин Ганев е разпънат между двата полюса на съществуването, между робуването на себичността и желанието да е добър. В своите хаотични спомени между смъртта и възможното спасение, в прословутия „хотел между тоя и оня свят“, героят му е пиян, разгонен, тресящ се под напора на емоциите, загърбил страха и чувството за вина – всъщност той е всякакъв и всичко, какъвто е и самият му щастливо объркан живот. Такъв, всепомитащ, е Валентин Ганев в ролята на Лаймън Фелт в трагикомедията „Спускане от връх Морган“ (1991), една от последните пиеси на Артър Милър и може би най-хубавата, в която и самият драматург е теглил чертата за равносметка след толкова много жени, прекосили пътя му, а сред тях и митичната Мерилин Монро... Творба със силен екзистенциален патос, който режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски знае как да форсира. Отдавна

неговият експресивен театър липсваше

на столичните сцени, но чакането си е струвало, за да блесне този силен текст в цялото си смешно и мрачно великолепие. Мястото е камерната зала на Народния театър „Иван Вазов“.

Лаймън Фелт има две паралелни семейства, две наравно доволни съпруги (в ролите Параскева Джукелова и Илиана Коджабашева), които разбират една за друга едва край болничното му легло, след като той е катастрофирал тежко с поршето си. Опит за самоубийство ли е било нощното спускане по заледеното нанадолнище, или поредно изпитване на границите на допустимото, висша форма на щастието да си свободен, дори ако трябва да се разбиеш? А може би просто нуждата от любов е тая, която го/ни пришпорва в тъмнината? Лаймън на Валентин Ганев цял живот е ритал срещу закона на лицемерието, но, за съжаление, той ръководи света, както казва адвокатът му (Йосиф Шамли), въплъщение на угризенията, съвестта, буржоазния морал. Безотговорен ли е този мъж към жените и децата си, оставайки верен на себе си?

Параскева Джукелова като първата съпруга Тео в момент на шок от разкритията за паралелния живот на Фелт.

Лаймън Фелт на Валентин Ганев иска да вземе максимума от живота. Издигнал се от нулата начинаещ писател, станал един от най-големите играчи в застрахователния бизнес на Америка, той е гладен за всичко, най-вече за любов, и това го прави неустоим. Той не може без нито една от двете си съпруги, които са готови да го удушат, но (дали?) и да го приемат обратно. Те и двете са на онзи болезнен ръб между гнева и прошката, след като той е излетял от заледеното трасе – както, впрочем, е танцувал по тънкия лед и в отношенията си с тях. Неговата алчност за даровете на битието е всъщност борба със страха от скуката, смъртта и забравата, желанието да остави следа – пък макар и в сърцата на две еднакво любими или еднакво ненавистни жени. Те сякаш не могат да простят, че Лаймън не се разкайва, докато той иска само (но нима това е малко?!) да защити правото си да живее така, както го разбира. И жените му да са щастливи. Режисьорът Николай Ламбрев предизвикателно е вградил в болничните бълнувания на Лаймън/Ганев

пикантни сънища с двете едновременно

– как ваят еротични форми от тесто и почти извършват вуду магии с неговото „тяло“, изпечено като козунак (и някои зрители могат да го вкусят). Параскева Джукелова е изискана и хладна, завладява с ниския регистър на гласа си, много зряла, чувствена и секси (както и друг път при Ламбрев – в „Бягащи странници“, „По-големият син“). Илиана Коджабашева е очарователна в своята младост, витална, открита. Загубвайки любовта им, героят остава никой. Но ще я загуби ли в крайна сметка? Има ли той полезен ход изобщо?...

Забелязващи се, макар и по-малки роли в представлението имат Ева Данаилова като дъщерята и Ева Тепавичарова като медицинската сестра, с която Лаймън също прави опит да събуди инстинктите си на ранен хищник. Сценографията и костюмите на Чайка Петрушева, музиката на Дони са още от силните козове на спектакъла, а във великолепната мултимедия на Иван Москов е скрита част от смисъла на случващото се.

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.