Код „Инвалидност“, или как от болестта се „печели“

Анна Ефтимова - сряда, 24-01-2018 - 18:28

Лоша инфраструктура, тотално недостъпна среда, липса на адаптирани работни места. С това се сблъскват всеки ден хората с увреждания у нас. Или поне тези, които все още имат ентусиазъм да излизат от дома си. В част от градския транспорт няма платформи за инвалидни колички. Редица обществени сгради и подлези са изградили рампи, с които да отбият номера, защото на практика нито един човек в инвалидна количка не може да се спусне или да се изкачи по тях. Малцина работодатели наемат хора с физически, още по-малко такива с ментални проблеми.

Държавата чрез различни мерки се опитва да интегрира хората с увреждания в обществения живот – чрез различни социални помощи, схеми за субсидирана заетост, безплатни винетки и стикери за безвъзмездно паркиране в платените градски зони. Колко ефикасни са тези мерки, е отделен въпрос. В София например, където борбата за паркоместа е безмилостно жестока, за едно безплатно инвалидно място се борят 13 човека. Общината раздава стикери, но не осигурява достатъчно места. Т.е. местната власт има желание, но няма възможност реално да облекчи пътуващите хора с увреждания и затова за пореден път оставаме само с добри намерения. С други думи файда от безплатните стикери за нуждаещите се няма.

По-притеснителен от липсата на паркоместа за хора с увреждания е фактът, че много българи се опитват да шмекеруват, пришивайки си увреждане, за да се възползват от „облекченията“

Не вярвате? Помислете си за непрекъснатия ръст на инвалидни пенсии или за бума на пожелалите безплатна винетка за 2016 г., когато стикерът поскъпна с 30 лв. По-страшни и нагли обаче са опитите за фалшификация на стикерите за безплатно паркиране или използването им след смъртта на нуждаещия се. За тези случаи поговорката за лудия и баницата не важи. Тук нещата опират до съвестта на онези, които използват привилегии, които не им се полагат. Но да се осланяме на добрата воля и съвест на гражданите, не става, най-малкото защото живеем в правова държава, в която има правила. Най-ефективната борба с нарушителите са високите глоби и засиленият контрол. Това важи и за онези, които паркират на инвалидни места просто защото така искат, а не защото имат право. Разбира се, докато местната власт се реши да затегне контрола, будните граждани могат да вземат нещата в свои ръце, както с наказателната акция „Наглостта не е увреждане“.

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.