Ивайло Цветков

А зрънцето човещина?

Яна Йорданова - понеделник, 25-01-2016 - 20:12

Странно е как термометрите, които отчитат ледените температури навън, могат да измерят и градусите човещина. Може би много от нас си мислят, че всяка година по едно и също време гледат тривиалните репортажи за измръзнали бездомници, които пълнят кризисните центрове и се радват на чашата топъл чай. На пръв поглед нещо обичайно, но не съвсем. В такива моменти се питаш колко малко му е нужно на човек, за да се почувства жив и щастлив. И какво можеш да направиш ти самият, за да видиш благодарността в очите на изпадналия в беда. Преди няколко дни гледах един такъв репортаж. Уж трябваше да е тривиален. Признавам си обаче, че останах шокирана. Бездомникът беше прекарал две седмици в изоставена на улицата кола. В ледените температури. Единственият му другар било едно куче, нали и без това се смята, че е най-добрият приятел на човека. И никой не помогнал на възрастния мъж. Живеещите отсреща поне решили да приберат животното, да не мръзнело навън. Очите ми се насълзиха. Запитах се толкова ли не ни е останало и зрънце човещинка, как в такива моменти не проговори поне гузната ни съвест, че там някъде навън има изпаднал в беда. Толкова ли е трудно да подадеш чаша топъл чай или пък купичка с топла супа на човек, който виждаш как се бори за оцеляването си две седмици, и то близо до дома ти. Толкова ли е трудно да подадеш сигнал или пък да го заведеш в кризисен център? На пръв поглед такива истории поставят под изпитание човешките ценности и добродетели. За момент картината ме пренесе при онази позната история на малката кибритопродавачка, която вървеше със синьо-червени от студа крачета и не бе продала нищо. В същото време вижда как от прозорците отсреща блестят свещи, а по улицата се носи аромат на печена гъска. Пак на пръв поглед уж тривиални неща. Някои ще си кажат - такъв е животът. Но смисълът на живота е и в това да помагаш на другия. Друг е проблемът, че някои бездомници пък отказват да отидат в кризисен център. Нямало смисъл да се махат за няколко дни, след това друг щял да им заеме мястото. Така тези хора сами рискуват живота си. Но това е тема за друг дебат.

Не мислите ли, че ако всеки разсъждава от гледна точка на своя интерес и не искаме никой да нарушава комфорта ни, нямаше да ги има деца като Мария, която спаси шофьора на тролей? Нямаше да го има и Марио, който преди време спаси дете от пропаст. Това са истински герои по неволя, от тях трябва да се поучим. Странно, че трябва да вземаме пример от такива крехки същества, които са на прага на живота. А толкова много мъдрост има в тях. Тези деца трябва да събудят сетивата ни за доброто. Жалко е, че обикновено това става само за няколко дни. И след това всичко е по старому. До поредния репортаж или написана по вестниците човешка история.