Борислав Минчев, учител в ПГ по туризъм – Велико Търново:

Българските учители постоянно сме разпъвани между крайности

Иван Първанов - сряда, 01-11-2017 - 07:30

Силата ни обаче е да даваме надежда * Наркодилърите не признават нито 1 ноември, нито 3 март

- Г-н Минчев, с какви чувства посрещате Деня на народните будители? Има ли самочувствието днешният учител да се определя като будител?

 

- Винаги чувствата на един учител, който е пряко свързан с обучението на учениците, са не много равностойностни. Има противоречие в тях. За будителството говорим най-вече в навечерието и на 1 ноември. През останалите месеци отива като че ли на по-заден план в ежедневието и в учебния процес. За мен обаче будителството е потребно за съвременното българско училище. Потребно е и за нашите ученици и възпитаници, защото то е един повод отново да ги върнем към славните традиции на българското книжовно и просветно дело. Ние, учителите, обясняваме будителството като проява на българщината най вече чрез силата на словото и на меча. Отбелязваме онези наши предимно възрожденски книжовно-просветни дейци и владетели, които са отстоявали нашата национална идентичност. Празникът е потребен. Но в тези времена той отразява и някои непълноти и липсата на някои ценности. За никого не е тайна, че в съвременното българско общество ние, учителите, се сблъскваме с много провокации. Например достатъчно ученолюбив ли е съвременният ученик. За съжаление не мога да кажа категорично „да”. Обществото днес предлага на младия човек други ценности, свързани основно с финансовото замогване. Нравствените и моралните – като дълг към род и родина, остават все по на заден план. А те винаги са възпитавали у българина една трайна идентичност и неповторимост. Не че за другите нации това не е характерно. Ние открай време сме модифицирани като държава на духа. Това го е казал един от великите академици - Лихачьов. Но тази държава на духа през последните години и десетилетия на прехода като че ли доста започна да се обезличава като понятие. Българските учители днес сме длъжни да представяме пред учениците онези високи колоси на българския национален дух като Ботев, Левски, Вазов и много други. И го правим. Процесът на възпитание на младия човек е много дълъг, сложен и комплициран. Понякога семействата ни отказват съдействие. Понякога мама и тате не са тук, а някъде в чужбина и единствената им грижа е да обезпечат младия човек. А баба и дядо са безпомощни. И тогава ние, учителите, се опитваме да внасяме едни добри корекции, но не винаги успяваме.

 

- Какви са проблемите пред българските учители днес?

 

- През последните години има едно просветление на държавното отношение към образованието. Финансовата страна върви добре, материалната база също. Хубаво е обаче всеки един ученик да има по един таблет. Няма какво да разнасяме тези раници с по 1-2 тетрадки и учебници вътре. В Западна Европа това е нещо толкова нормално, че дори не му обръщат внимание. Един таблет не струва кой знае колко и се надявам през близките 5 години това вече да стане факт и у нас. Нужни са по-комплексни мерки, които да разнообразят и привлекат вниманието на ученика.

Един от проблемите е нежеланието на съвременния ученик да се образова. Нещата като че ли стават по-трудновато. Но в крайна сметка се получава, защото учебният процес не е еднократен акт, а един дълъг системен процес. За заплатите няма да говорим. Ние не сме станали учители, за да получаваме високи заплати. Знаем, че българският учител носи в себе си нещо много възрожденско и това държавата ни го внушава непрекъснато. То става наша втора природа и ние дори като искаме по-високи заплати, го правим с неудобство. Друг проблем, пред който сме изправени, е общуването училище – семейство. Общата социална среда също. Днешното поколение е под силното въздействие на чалгата, която не провокира някакви възвишени чувства и идеи, право да си го кажем. Но на тези години младите хора съзряват и емоциите им все още са пред разума. Нашествието на наркотици – също. Денят на народните будители е един много хубав празник, но наркопласьорите не признават нито 1 ноември, нито 3 март. Те не спят, а са доста провокативни.

 

- Грамотни ли са българските ученици?

 

- Напоследък проблемът с функционалната грамотност много нашумя. По медиите непрекъснато обясняват колко неграмотни са българските ученици. Аз ще бъда по-конкретен. Преди месец трите класа, на които преподавам, се явиха на тест за проверка на тази грамотност. Двата класа се справиха много добре. Третият, който дойде тази година - не. Но това са деца, които сега идват тепърва при нас. Проблемът с грамотността стои и една от причините за това е, че на съвременния ученик много не му се чете. Той иска да получи информацията набързо, ако може във формата на Фейсбук. Изобщо съвременната комуникация не се използва много пълноценно.

 

- Смятате ли, че учебниците са написани на много висок стил и учениците не могат да ги разберат. И полезно ли е да има по няколко учебника?

 

- Ние живеем във време на плурализъм и демокрация, които дават възможност за различни мнения. Аз съм минал през много реформи и особено бях недоволен от тази, която се извърши около 2000 г. с въвеждането на новото учебно съдържание. Останах с ужасяващото впечатление, че в първите учебници една част от авторите бяха сложили част от лекциите си за студентите. Което за мен е недопустимо. Затова ние, учителите, се опитваме да сведем неразбираемия стил на учебниците до разбираем за учениците. Ние го олекотяваме, без обаче да го елементаризираме. Българските учители непрекъснато сме разпъвани между крайности, но никога не трябва да стигаме до „Надежда всяка тука оставете”. Напротив, нашата сила е в това да превъзмогваме и винаги да даваме вяра и надежда.

 

- А има ли незаслужено изхвърлени произведения от учебниците по литература?

 

 

- Според мен този въпрос много се преувеличава. Няма такова нещо. Има произведения, които се повтарят като тематика и периодика. Защо трябва да ги дублираме? В 11-и клас например разглеждам „Под игото” и това е чудесно. Но защо и „Чичовци”, което е едно предисловие към „Под игото”. Това не е най-добрата повест на Вазов. Друг пример: Ние учим „Епопея на забравените” с „Левски”, Кочо”, „Опълченците на Шипка” и с „Паисий”. Това са четири обемни творби и всички те са задължителни за матурата. Знаете ли, че произведенията, които учениците от 11-и и 12-и клас трябва да прочетат и осмислят, са над 80? И това са все големи творби. Ние, учителите, се чудим как да насмогнем. И тормозим и учениците, и себе си.

 

- Как стои проблемът с младите учители? Защо току-що завършилите университетите предпочитат да мият чинии в Америка, вместо да преподават в българските училища?

 

- За 700-800 лв. естествено, че младите няма да дойдат и да станат учители. Те имат други критерии за заплащане на личностния им труд. И няма какво да се лъжем за това. Младият човек тепърва ще гради семейство, ще си осигурява битови удобства, деца да отглежда. С даваните от държавата учителски заплати тези млади хора аз просто не ги виждам. Ние, възрастните, сме свикнали да се простираме според чергата си. Но младия човек това не го устройва. Той иска по-богати и разнообразни условия на труд. Дано сега, с тази реформа нещата да се оправят.

 

- След 40-годишен стаж каква е тайната на добрия учител?

 

- На първо място ученикът не може да бъде излъган. Той има естествения усет на младия човек бързо да разбира дали учителят е добронамерен или не. Освен това учителят трябва да има богата обща култура и да знае много неща, за да не бъде изненадан. Защото учениците често задават провокативни въпроси. Младият учител може да знае много академично, но се стъписва при въпросите, защото му липсва общата култура или културата на общуване с учениците. Младият човек влиза и мисли, че като влезе в класната стая и учениците веднага ще започнат да го гледат в захлас. Ама няма такова нещо. Не можеш да ги спечелиш така отведнъж. Освен това учителят трябва да бъде добронамерен. Ако не е и ако не обича учениците си, да забрави, че ще успее. Учителят възвисява учениците чрез обучението. А за това трябва самият той да е добър и възвисен. Учениците трябва да усетят, че ти искаш да ги учиш, че ти си техният човек. А не си дошъл при тях само за да мине времето и да изкараш някоя пара. Когато учениците повярват в теб, те стават твои приятели и започват да те търсят вече и за съвет. Особено в 11-и и 12-и клас ти доверяват интимните си тайни и проблеми, допитват се до теб как да постъпят в дадени конкретни ситуации, отварят душата си. И учителят трябва да е много дозиран и внимателен към тях, защото това е една крехка и ранима психика. И ако ти подходиш грубо към тях, просто вършиш грях. Кажи им една добра дума, посъветвай ги, ако можеш помогни им и финансово, защото понякога те изпадат и в безпаричност. Съвременният учител трябва да е една много комплексна личност. Той трябва да бъде за пример и с личния си живот, да държи на авторитета си. И да знае, че непрекъснато е под прожекторите на детските очи.

 

- Какво ще пожелаете в Деня на народните будители на своите колеги от страната?

 

- Много здраве, устойчивост, да не се стряскат лесно от предизвикателствата. Да бъдат винаги духовно ведри хора, каквито съм убеден, че са. Да бъдат добри и да обичат децата. И всеки ден за нас да не е работа, а хоби, което да вършим с желание и обич.

 

Визитка:

Роден е във Велико Търново

Завършил е българска и руска филология, а също икономика и мениджмънт

Преподава в сферата на средното образование от 41 години

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.