Д-р Румяна Рачева, алерголог в Медицински център по детски болести – София

Астмата се маскира като настинка

Силвия Николова - сряда, 17-08-2016 - 18:00

-р Рачева, какво представлява астмата, как можем да я разпознаем от обикновеното задъхване, например?

-За разлика от другите хронични заболявания астмата има хронично рецидивиращ ход, което означава, че се отчитат периоди, когато пациентът се чувства зле с различни по тежест изразени симптоми – със задух, свирене на гърдите, стягане в гърдите, кашлица, но може да се наблюдават и безсимптомни периоди, когато той се чувства здрав. Астмата се характеризира с повишена реактивност на дихателните пътища, реагиращи на различни стимули. Може да са инфекциозни стимули, каквито са вирусните алергени – най-често акари от домашен прах, полени и др., може да са някакви други неспецифични стимули, например студен въздух, физическо натоварване и други. Всъщност бронхиалната хиперактивност се отключва по различни механизми - може да бъде клинично изявена, когато пациентът е в пристъп, но може да бъде и латентна, когато пациентът е извън пристъп. Когато специалистите се опитваме да доказваме бронхиалната астма, ние търсим точно тази променена реактивност на дихателните пътища с различни методи на изследване, преди всичко с изследване функцията на дишането.

-Какви са спецификите и разликите между основните видове астма - алергична и неалергична?

-Различаването преди всичко е по отношение на стимулите. Алергичната астма се предизвиква от различни алергени, а неатопичната предимно от неспецифични стимули. Разбира се, разграничаването на двата типа астма е условно и рядко се среща в чист вид. Обикновено при даден пациент с астма може да действат различни стимули, но преобладават една част от тях. Астмата може да се среща във всяка една възраст. При децата до 3 години преобладават случаите, когато астматичните симптоми са свързани предимно с вирусни провокации. При по-големите деца и младите хора преобладават алергичните стимули, докато при възрастните вече се намесват много допълнителни фактори и алергичните стимули остават на заден план, т.е. става дума за неатопична астма.

-Какви са симптомите на астмата и различават ли се те при различните видове астма?

-Като цяло симптомите на астмата са едни и същи. Могат да настъпят бързо или малко по-бавно. Може да са различни по тежест, но симптомите са едни и същи. Основните са пристъпният задух, свиренето на гърдите, стягане в гърдите и кашлица. Кашлицата е много важен симптом при астмата. Тя обикновено е дразнеща и мъчителна. В началото е суха, а в края на пристъпа вече започва да се овлажнява и пациентът отделя храчки.

-Как и кога се проявява астматичният пристъп?

-По време на пристъп настъпва спазъм на гладката мускулатура на бронхите, оток на лигавицата и хиперсекреция на мукус. Резултатът е различна по тежест бронхиална обструкция. Тежестта на симптомите на астматичния пристъп е пряко свързан с тази бронхиална обструкция и нейните три компонента. Астматичният пристъп може да настъпи съвсем внезапно. Често е предшестван от алергична хрема, която започва с водниста секреция и има различна продължителност. Обикновено след 2-3 дни започва и мъчителна кашлица и задух. Понякога нещата вървят успоредно, т.е. едновременно настъпват и симптомите на алергичния ринит, и на астмата. Значително по-рядко настъпва астматичен пристъп, без да бъде предшестван от хрема или без да има някакъв проблем с носа. При младите и при възрастните хора пристъпите са типични. Те могат да започнат изведнъж, характерните симптоми са налице, докато при малките деца и специално при тези до 3, дори до 5 години, нещата изглеждат доста по-различно както на външен вид, така и при прегледа на самия пациент. При малките деца дихателните пътища са с много малък диаметър, по време на пристъп се увеличава количеството на бронхиалния секрет и освен характерното за астматичния пристъп затруднено издишване и „свиркащо”дишане могат да се чуят и други разнообразни звуци, свързани с дишането. По същата причина влошаване на състоянието може да настъпи много бързо, настъпва дихателна недостатъчност. Астматичните симптоми често се проявяват нощем. По време на пристъп честотата на дишането се увеличава, затруднена е физическата активност в различна степен, при тежките пристъпи говорът е накъсан, пациентите не могат да изговорят цяла фраза наведнъж. В дишането се включват и допълнителни мускули, болният заема седнало положение - което облекчава донякъде дишането.

-Какви са основните методи на диагностициране на астмата?

-Когато има симптоми на пристъпна кашлица, на свирене в гърдите, повтарящи се във времето, първият въпрос, на който трябва да се отговори, е- има ли пациентът астма, или не. За целта той трябва да се подложи на изследване на дишането. То се провежда със специални апарати, спирометри. Има и портативни апарати, подходящи за по-продължително проследяване на дишането в домашни условия - ВЕД метри. По време на пристъп спирометрията е с определена конфигурация на показателите, което категорично ни дава отговор на въпроса дали се касае за астматичен пристъп, или не.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.