Снимки архив Монитор
ЛЕГЕНДИ

Пътят на Наим

ИВАН ЗЛАТАРЕВ - събота, 07-10-2017 - 10:00

Големият шампион така и не успя да се приспособи към живота извън спорта

Светът на спорта беше потресен от новината, че трикратният олимпийски и седемкратен световен шампион във вдигането на тежести Наим Сюлейманоглу е изпаднал в кома заради цироза. Два дни по-късно авторът на 46 световни рекорда беше стабилизиран, но според лекарите единственият шанс за неговото оцеляване е трансплантация на черен дроб.

Истинска легенда във вдигането на тежести, Наим Сюлейманоглу е роден на 23 януари 1967 година в семейство на български турци в село Птичар, Момчилградско. Започва с щангите от ранна възраст, като през 1983 г. за пръв път подобрява световен рекорд. На следващата година няма възможност да участва на олимпиадата в Лос Анджелис, тъй като тя е бойкотирана от България и други сателити на бившия СССР. По време на т.нар. възродителен процес името му е променено на Наум Шаламанов. Спортистът след това винаги повтаря, че именно смяната на името е причината да избяга в Турция. И животът му да стане достоен за сценарий на холивудски филм.

Дали само това, че се превръща против волята си в Наум Шаламанов, е причината Наим Сюлейманоглу да реши да избяга в Турция, е доста спорно. Факт е обаче, че този акт намира невероятен световен отзвук и нанася звучен шамар върху реномето на социалистическа България по онова време.

Наим взима решението да се изсели през януари 1985-а, на връщане от турне в Мелбърн. Научили за смяната на имената на етническите турци, съотборниците му

започват да го закачат

че трябва да се прекръсти на Иван Живков (от имената на старши треньора Иван Абаджиев и партийния и държавен лидер Тодор Живков). На летището в София паспортът му е иззет и му връчват документа с новото име – Наум Шаламанов.

Бягството става факт през декември 1986-а след състезанията за Световната купа по щанги в Мелбърн, където Наим печели трофея за трети път поред. На заключителния банкет на 6 декември той изпива няколко уискита и изчезва…

Паметна среща с държавния и партиен лидер Тодор Живков, заснета от фоторепортера на БТА Олег Попов.

Официалните власти у нас мълчат, защото не е прието известна личност да „избере свободата”. Едва на 10 декември в БТА се появява витиеватото съобщение: „От понеделник сутрин в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неизвестност. От съобщенията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на специално внимание на определени среди. Отведен е в някакво жилище с неизвестен адрес, но е известно, че се ползва от турци. От информациите се разбира, че върху него се оказва въздействие да не се върне в родината си.”

Два дни по-късно информацията е допълнена със „…злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на международните отношения и правата на личността, действат неправомерно срещу български гражданин”.

През това време Наим вече е в Лондон, а британските медии съобщават нещо любопитно, което явно показва, че българската страна е тотално в неведение. “Няколко часа след като самолетът напусна Австралия властите в Канбера

се свързаха официално с консула на България

Желязко Димитров и обясниха случилото се. Те са съобщили на българския представител, че австралийските власти нямат намерение да задържат в страната чужди граждани, които искат да я напуснат.”

Проспаните от българските власти събития обаче разкрива тогавашният генерален секретар на турската федерация по щанги Кенан Нухут. „Ставаше дума за специална операция, ръководена от тогавашния премиер-министър на Турция Тургут Йозал и осъществена от Министерството на външните работи заедно с Турската национална разузнавателна служба (MIT). Бягството му беше равносилно на революция, която привлече вниманието на целия свят.”

„Бягството беше планирано почти цяла година, като за това има голяма секретна кореспонденция - продължава Нухут. – По време на банкета той се възползва от едно разсейване на ръководителите на отбора и отива до тоалетната, откъдето е изведен и откаран с жълта кола „Датсун” до едно кафене. От там Наим и още няколко души отиват в джамия, където турският отбор е на молитва. Той също се включва в молитвата, след което е отведен в частна квартира, а турското посолство в Австралия е информирано за движението му. Когато служителите на посолството докладват за ситуацията на Тургут Йозал, министър-председателят нареди Наим да бъде доведен незабавно. Той първо пристига в Лондон, където е прехвърлен в частен самолет, за да лети за Истанбул и от там – за Анкара.”

Самолетът с Наим е кацнал в Анкара

След това обаче идва истинският проблем. Как Наим Сюлейманоглу да бъде допуснат до участие на олимпиадата в Сеул през 1988 г. Защото за целта се изисква специално разрешение от България или забрана за участие за един олимпийски цикъл от 4 години.

Това, което не се купува с пари, се купува с много пари. Турската страна започва преговори с българските власти и се постига тайно споразумение. Срещу колосалната за времето си сума от милион и двеста хиляди долара в брой България разрешава на Наим Сюлейманоглу да участва в Сеул. Властите у нас доскоро отричаха подобно плащане, защото и до ден днешен остава пълна енигма за какво са похарчени въпросните пари.

Трансферът на сумата е направен през граничния пункт Капъкуле – Капитан Андреево.

Парите са пренесени в куфарчета

лично от министъра на младежта и спорта на Турция Кемал Камилоглу, шефа на федерацията по щанги Ариф Нусрет Сай и един негов подчинен чиновник.

„Това е може би едно от най-горещите събития, които не можах да проследя на живо - пише по този повод репортерът Тайфун Баймдир. – Знаех кога и къде ще бъдат предадени парите, но не успях да ги проследя, защото ми попречиха да го направя. Но след като трансферът беше осъществен, нямаше проблем Наим да участва на олимпиадата.”

Турция е направила сензационна сделка и огромна инвестиция в Наим, който тренира нечовешки. Олимпиадата наближава, но точно три месеца преди Сеул става ясно, че той страда от хепатит. Премиерът Йозал вика за консултация професор от Иран, известен с постиженията си в тази област. Започва интензивно лечение и месец преди игрите спортистът започва отново тренировки. Три или четири дни преди олимпиадата той подобрява световния рекорд с цели 20 килограма.

В Корея пък, преди началото на състезанието, Иван Абаджиев коментира тихо: „В първия си опит той ще спечели титлата. Във втория ще счупи световния рекорд. В третия… Трети няма да има.” Най-големият конкурент на Сюлейманоглу е Стефан Топуров. Двамата правят поправки на световните рекорди в първите си опити. В крайна сметка Наим вдига с по 15 кила отгоре и в двете движения – 342,5 към 312,5 кг в двубоя.

Наим е един от спортистите, пребивавали най-кратко в Сеул. Пристига два дни преди състезанието – на 20 септември. По време на целия полет до Корея не спи, налива се с кафе. По време на допинг контрола нивото на кофеин в кръвта му е само с 5-10 милиграма под лимита. Кафето можело да му коства титлата.

След историческото представяне в Сеул той се оттегля от спорта на 22 години със злато от световното първенство. След това обаче се завръща, за

да спечели още две олимпийски титли

- в Барселона (1992) и Атланта (1996).

След като емигрира, Наим спечели три олимпийски титли за Турция

Когато окончателно спира със спорта след фиаско на олимпиадата в Сидни 2000, Наим премина през тежки и травматични изпитания. Здравето му се влоши, а и загуби почти всичките си средства. Опита в политиката и се провали. Като член на турската федерация по щанги реши да се бори за неин президент, но не успя.

„От някогашното му финансово благополучие сега няма и помен. Всичко е профукал. Сюлейманоглу днес преживява само със заплатата си от федерацията. Останал му е един-единствен парцел в Анталия. Тъжен, уморен и самотен е след тежкото заболяване и едва ли ще си стъпи на краката до края на живота си”, разказват хора от близкото му обкръжение.

Животът на Наим започва да се срива, след като започнал да взима “допинга на богатите” – кокаин.

Носталгичен поглед към спечелените отличия

„Наим получи наведнъж всичко, за което едно обикновено момче може да си мечтае - казва един от неговите най-близки приятели, щангистът Халил Мутлу. - Тези неща са хубави, но временни. Можехме да покажем малко повече лоялност към него. Наим също направи някои грешки, но не можеш да избегнеш това, когато паднеш от благодатта толкова бързо.”

 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.