Хипотезата за Вранча е недоказуема, защото сеизмичният източник е на дълбочина 100 км

Проф. Емил Ботев, директор на сектор „Сеизмология” към Геофизичния институт към БАН: У нас трусове с магнитуд 7 има на 2-3 века

Яна Йорданова - четвъртък, 25-08-2016 - 18:00

Няма опасност за страната ни след бедствието в Аматриче

 

- Проф. Ботев, на какво точно се дължи опостушителното земетресение в Италия, характерно ли е за този район? Кметът на Аматриче заяви, че реално градът не съществува.

- Всъщност сеизмичната активност там не е изненада, напротив. През 2009 г. беше тотално разрушен Акуила, който е само на 40 км южно от Аматриче. Тогава загинаха над 300 души. На 40 км северно пък от Аматриче в друг град през 1997 година имаше земетресение с 6,1. Сегашният трус е от 6,2. Така че през последните 20 години в този район има две силни земетресения. До момента имаме и над 100 последващи труса, от които поне 60 от тях са с магнитуд над 3 и със сигурност са усетени. За съжаление, както при Акуила, така и при Аматриче имаме отново повърхностни земетресения с разкъсвания на по-малко от 10 км дълбочина. Магнитуд 6 не е от най-силните земетресения за Италия. В северната и южната част там се регистрират трусове с магнитуд близо 8. При тях говорим за близо 1000 пъти по-голяма енергия. Най-неприятното за този район е наличието на множество сгради - паметници на културата, които се използват за туристически цели. Особено сега през август там е пълно с туристи. Така че има много щети. Става дума за стари сгради, на няколкостотин години, които бяха напълно разрушени след втория трус. Засега доколкото знам, жертвите вече са близо 300, а най-вероятно над 10 000 сгради са рухнали. Така че за този район подобен трус не е нещо необичайно. Но както казах, само преди около 17 години са станали две идентични земетресения. В случая можем да направим асоциация с Перник и Радомир от гледна точка на разстоянието.

- Отново повдигнахте въпроса за сградите. И тук ли качеството е от първостепенно значение?

- Основният проблем е липсата на устойчивост на старото строителство. И понеже тези стари сгради се използват най вече с туристическа цел, те са красиви и удобни за живеене, няма как хората да не ги запазят. В България за съжаление нещата не стоят точно така. Сградите ни, които са на по 200 години, отдавна са неизползваеми. Селата пък се обезлюдиха, в градовете отдавна се строи многоетажно, сравнително по-модерно, железобетонно. И колкото и да некачествено, все пак има елементи на сеизмична устойчивост. В по-ново време пък и контролът се засили и след влизането ни в Европейския съюз нашето законодателство е хармонизирано с другите страни от общността. Институциите ни са заинтересовани изискванията да се спазват.

- Неизбежно възниква въпросът дали може да търсим някаква връзка и има ли опасност за страната ни от разместване на пластове?

- Мога директно да ви отговоря, но нека използваме информацията за предишните трусове. Както казахме, преди няколко години на север и на юг в този район на Италия е имало силни земетресения. Сега се случва трето. Това наистина говори за някакво препредаване на напреженията. Но скоростта на това препредаване и преразпределяне на напреженията на земните пластове в съседни зони става в много широки времеви интервали. Необходими са години, за да се предаде една такава връзка и то на съседни сеизмични зони. А ние се намираме не на 50 или 550 км, а на 900 км от този район. Така че практически опасност за нашата страна няма. Теоретически е напълно невъзможно, защото подобни повърхностни земетресения не могат да имат такова далечно влияние. По-дълбоките земетресения могат да създадат някакво допълнително въздействие, но отново само на съседни зони. В рамките на десетилетия естествено се препредава някакво напрежение, но ние участваме в съвсем друг тип движения, които следим на повърхността и за които си мислим, че отговарят и дълбочинните недра. Предизвикани са от съвсем друг тип контакти между микроплочите в нашия регион, който основно наричаме Егейска сеизмична зона. Така че активните движения са на юг от нас и в този аспект, ако ще търсим някаква връзка, то тя може да се търси между нас и земетресенията в Северна Гърция например. Така че връзката с Централна Италия не може да бъде мигновена.

- Споменахте Северна Гърция, но ваши колеги непрекъснато алармират за активност във Вранча. Очаква ли се наистина ново, мощно земетресение там?

- Много резонен въпрос, защото много по-висока е честотата на силните земетресения във Вранча, отколкото в северноегейския район. През май 2014 година близо до остров Самотраки имаше земетресение с магнитуд 7. А трусовете с магнитуд 8 са близо 1000 пъти по-силни по енергия от сегашното земетресение в Италия. Но фактът, че се намираме във вътрешноконтинентална област по отношение на високосеизмичните части между отделните плочи като егейската и средиземноморската, говори, че при нас движенията са по-бавни. В исторически план е известно, че трусовете у нас са повърхностни.

- Все пак виждате ли някаква вероятност за земетресение във Вранча?

- Нека уточним, че хипотезата за Вранча е недоказуема, защото сеизмичният източник е на дълбочина около 100 км. Човечеството досега е достигнало до 30-38 км дълбочина чрез сондаж. Ако имахме точни методи, можехме да предвидим кога се очаква едно земетресение, а такива няма. Така че не мога да ви отговоря точно за Вранча. Може по общи методи на статистиката да изчислим, че средно на 40 години там има земетресение с магнитуд 7-7,5, както през 1977 година. Те се повтарят средно на 40 години.

- Значи можем да говорим за някаква цикличност?

- Да, има такава цикличност. Но не може с категоричност да се уточни кога може да се очаква нов трус там. В България разликата във времето е няколкостотин години между две земетресения с магнитуд 7. Онова катастрофално въздействие на земетресението от 1977 година във Вранча всъщност се дължи и на антропогенни причини. Тогава двата разрушени блока - жилищната кооперация и общежитие, бяха с променени приземни етажи. Това доведе до тяхното срутване.

- Можем ли да говорим все пак за някаква повишена сеизмична активност у нас, след като само преди няколко дни имаше трус край Благоевград?

- Нека споменем, че средногодишно на територията на нашата страна стават по 30-50 земетресения с магнитуд 3, които се усещат от хората. Те обаче са десетки хиляди пъти по-слаби от сегашния трус в Италия. Като добавим към това и нашите методи за наблюдение на отделните скорости на придвижване между отделните области, за да оценим натрупването на напрежението между тях, можем да кажем, че засега нямаме такива аномалии в поведението на съседни области или сеизмични зони. При нас последното най-силно земетресение беше с магнитуд 5,6 в Перник. В Северна Гърция достигат до 7, но те стават на 30-40 години. При нас за последните 200 години са ни известни шест такива земетресения. Преди това нямаме данни в исторически план. Повторяемостта на нашите земетресения с магнитуд 7 е на около 200-300 години. Късмет е, че са се случили наведнъж няколко в началото на миналия век. Всички са повърхностни. Ние имаме средно 900-1000 микротруса на година, но те не се усещат от хората. Нашите приповърхностни структури нямат онези свойства на плочовите характеристики на Южна Гърция например, където кората е много по-издръжлива на силни земетресения. При нас последното по-силно земетресение е било 1928 година. От тогава досега ние нямаме дори трус с магнитуд 6.

 

ВИЗИТКА:


През 1979 г. е завършил СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Физика”

Специализирал е в Москва

От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при БАН

Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.