Ивайло Цветков

Je suis крадец

Боян Димитров - петък, 05-02-2016 - 20:02

САЩ превърна кражбата в професия. Вашингтон плаща стипендии на крадците, за да не крадат. Остава само и осигуровки да започне да им внася. Политика за пример. Но дали е приложима у нас? В страната, в която на година се крадат по 3400 коли, разбиват се хиляди жилища, а стотици хора стават жертви на грабежи? Може и да опитаме. Но какво ще стане тогава? Всички крадци ще излязат на светло, а това ще ни стресне. Ще искат и те стипендии. А доколкото ми е позната и народопсихологията ни, ще започнат да искат и по-високо възнаграждение. Ще кажат – „Да, Пешо краде по 2 коли на ден, ама аз отмъквам по 3. Защо Пешо да взима повече от мен? Не е честно“. Пак ще настане една каша. Ще започнат едни статуси във фейсбук – „За и против да плащаме на крадците“. Населението пак ще се раздели на крадящи и не крадящи, на искащи промени и на такива, които не са съгласни. Ще започнат да сменят профилните си снимки с „Je suis крадец“. Дето се вика, дори за ползването на непопулярни методи не ставаме. По-добре крадците сами да си взимат, каквото искат. Защото започнем ли да им плащаме, ще фалираме държавата. Иначе идеята би била приложима за превенция на набезите на една малцинствена група, която правозащитните организации наричат роми. Във Франция ги наричат „житан“, в Испания са „хитано“, но хайде, нека у нас да са роми. Та при тези роми може би ще е приложим методът на Вашингтон. Когато някой ром реши „да си набере“ кабел за 7 бона, за да го продаде за 100 лева и да направи щети за 10 хил. лева, по-добре да му плати държавата тези 100 лева. Ще спести и разноските за разследване, за правораздаване и за изхранване му в затвора. Един пандизчия струва на данъкоплатеца над 1400 лева на месец. Плащаме, за да може той да седи на топло, да е сит и да не краде неща за 100 лева. Логично или не? Тогава ще ги и интегрираме по-лесно. Нали сред тях се шири безработицата. „Крадец“ стане ли трудова характеристика, то тогава и безработицата сред тях ще спадне рязко. Ще се окаже, че всички са работни. Но докато при ромите методиката може да даде резултат, при останалите трудно ще се получи. Особено когато кражбата е станала част от народопсихологията. Всеки краде като хоби. Ако работиш в оранжерия, си прибираш краставици, ако си шлосер - крадеш желязо, ако гледаш крави - крадеш мляко. Просто не си ли отмъкнеш нещо, все едно работиш зян. Та методиката няма да промени това масово явление. Може би единствено в Щатите, като значително по-млада държава, може да се очаква някаква промяна на иначе поспрелите културни душмани на индианците. Но в страна като нашата, където си имаме изградени от векове навици, няма как да очакваме чудеса. Ние всички сме „Je suis крадец“ и всички се молим това да се промени. Не трябва обаче да се примиряваме с положението. Ще ни крадат, докато позволяваме да ни крадат. Ще крадем, докато имаме нужда да крадем.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.