Швейк, Монтен и кълбото на образователната система

Стоян Сираков - сряда, 02-08-2017 - 19:18

Симпатичен и любим образ е лудият физик от „Приключенията на добрия войник Швейк“, който твърдеше, че във вътрешността на земното кълбо има едно друго, три пъти по-голямо от горното. Не е нужна велика прозорливост, за да усетиш нелепостта на твърдението, но пък остава удоволствието от чувството за хумор и лукавата ирония на Хашек.

С малко повече асоциативност обаче и без особен напън на въображението това може да бъде прехвърлено върху нашата образователна система. В рамките на нейната обвивка съществува идейна магма, която е три пъти по-голяма от обвивката. Тази магма е неуправляема, гореща и непредвидимо и безрезултатно се разлива. В консервативни системи като образованието е спорно дали резките движения и екзотичните идеи довеждат до бляскави резултати.

Ако училището трябва да дава и развива интелектуалната база, потокът от намерения и концепции има върху учениците преносния ефект на комикс – има много картинки, текст и малко смисъл. Приемаме, че картинките са добрите намерения, но го няма смисъла. Добре е училището да учи на някакво постоянство, но това трудно ще стане, след като децата са изправени пред непрекъснатото идейно и непостоянно мъртво вълнение в цялостната схема. Те как да е оцеляват, естествено, но резултатът не е добър.

Голяма дискусия се развихри колко трябва да е продължителността на учебната година. И сегашната върши работа, но същността й трябва да е убедително читава. Смяната на програми, изобилстващата фактология, свалянето на материал в класове, в които децата онтологично не проумяват каква е връзката между маса и гравитация, не ги прави по-умни и образовани. Ако те напънат, и в 4-ти клас може да учиш Теорията на относителността и геометрията на Лобачевски, но е повече от ясно, че от това няма смисъл. Този подход от 20 и повече години доказа, че не произвежда образовани хора.

Нещо не е наред и то потвърждава, че образованието в сегашното си състояние „не променя нашите умове и нашите нрави“, както го е определил Монтен. Но не е нужно да скачаме по главите на големите мислители и интелектуалци, а да се спрем например върху идиотските дискусии как трябва да бъдат оценявани учениците в началните класове. Ясно е, че оценки трябва да има. Едни учители обаче слагали сърчица, други - емотикони. Моята дъщеря (сега студентка) от първи клас имаше бележник и от първия ден я запукаха с бележки, все едно гони бал за Кеймбридж. Всичко това обърква децата и не дава резултат, а по-скоро ги превръща в дълбоко отчуждени от заниманието си хора, напълно ирелевантни към образованието. А когато субектът е отчужден от обекта, се получава пълно нищо.

Сега тепърва ще се избират символите за оценяване на децата в началното училище, с началото на новата учебна година. Обясни го в медиите добър учител и умен мъж, който има опит в тази сфера. Пестеливо описвам човека, защото той потвърждава експертната суматоха, която цари сред тази тъй консервативна система. По-умен и образован не се става с оцеляване и повратливост, а с възприемане и мисъл. Интелектът е донякъде, но след това идва образованието, което у нас като система не е наясно само със себе си. Уви, положението е като вица за учителя, който питал ученика за исторически пример за пълен неуспех.

„Христофор Колумб. Той не е знаел къде отива, къде е попаднал, като е пристигнал, а като се е върнал, не е знаел къде е бил“, отговорил ученикът.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.