Проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология:

Подранилият сняг е резултат от климатичните аномалии

Яна Йорданова - неделя, 08-10-2017 - 17:29

Тези процеси се дължат на повишената концентрация на парникови газове * През последните години имаме топла есен и хладна пролет

 

- Проф. Казанджиев, на какво се дължи подранилият първи сняг? Можем ли да говорим наистина за промени в климата?

- Разбира се. Опитите да се омаловажат климатичните промени водят именно до такива явления. Това са процеси, които работещите в сферата на метеорологияга предусещат. Нека не плашим хората, но все пак трябва да обърнем внимание на случващото се около нас. А то е резултат от повишението на концентрацията на парниковите газове в атмосферата. И ако продължаваме така самонадеяно да се отнасяме към темата за климатичните промени, ще наблюдаваме такива процеси.

- Но този снеговалеж не е типичен за началото на октомври, нали така?

- Дължи се на обща атмосферна циркулация. Разбира се, не е обичайно за началото на октомври, но не е нещо, от което трябва да се учудваме. Все пак имахме много горещо лято с редуващи се захлаждания. Това са все неестествени процеси. От 40 градуса температурите падаха на 15, което не е нормално. Тоест имаме обща смутена циркулация на атмосферата, която води до такива аномалии.

- Вече имаше изказани хипотези, че ни очаква най-снежната зима. Можем ли от сега да правим такива прогнози?

- Не знам колегите на базата на какво са правили подобни заключения, но в метеорологията за най-точни се смятат 3-дневните прогнози. Петдневните са по-малко точни, а месечните и сезонните се базират на анализ на климатични данни и отчасти на модели, които пресмятат какво ще бъде състоянието на атмосферата. Но максимално точният срок за съставянето на прогноза е 15 - 20 дни. Така че не знам колегите на какво основание са правили предположенията си.

- Можем ли да кажем, че множеството урагани и изригването на вулкани, на които станахме свидетели напоследък, също са свързани с тези климатични промени, за които говорите?

- Разбира се. Вулканите бълват в атмосферата огромно количество аерозоли и прах. Затова казах, че повишената им концентрация в атмосферата води до тези промени. В резултат на това се образуват урагани, които засягат най вече Източното крайбрежие на САЩ и някои територии от Азия. В същото време някои „експерти“ твърдят, че едва ли не климатичните промени били оправдание на политиците. Случващото се около нас напълно ги опроверга. Климатичните промени са факт, разбира се, чрез тези климатични аномалии. Но климатичните промени са 100-годишен ход на времето и чак тогава можем да кажем, че на дадено място климатът се е променил. Само тогава могат да се правят твърдения в тази посока, като в повечето случаи са положителни.

- Как обаче ще се отрази на земеделските култури това застудяване?

- Бих казал, че реколтата от зеленчуци и овошки, която не е прибрана след тези няколко поредни студени дни, вече е напълно загубена. А тази от есенни култури ще закъснее още повече. Причината е, че в много райони на страната падналите дъждове са по 60 литра на кв./м. При това положение никаква техника не може да влезе в полето поне през следващите четири дни. След това трябва много бързо да се реагира в зависимост от месечната прогноза на НИМХ. Очаква се второто десетдневие да бъде по-стабилно за разлика от първото. Но пък третото по правило бележи влошаване на времето. Затова земеделците трябва да го имат предвид и да помислят как да разпределят работата си в периода между 10 и 20 октомври. Разбира се, това не означава, че трябва да завали сняг още на 21 октомври, но по принцип през третото десетдневие започва влошаването на времето. Точно тогава и според църковния календар е Димитровден - това е времето, когато приключва сезонът на земеделската дейност.

- Може ли да се говори за някаква цикличност обаче и вярно ли е, че на около 5-6 години се наблюдава обилен снеговалеж?

- Това е много спорен, доста сложен и дискусионен въпрос между специалистите в областта на метеорологията. Мога да коментирам темата по следния начин. Наистина има някаква цикличност, но все още не може да се каже твърдо какъв е периодът на тези цикли – 7, 9 или 11 години. Ако трябва да направим сравнения, бих казал, че снежна зима имахме само преди три години, през 2014 година. Тя започна през октомври и приключи през април. Наводненията след тази зима също бяха големи. Имаше наводнения в района на Хасково. Но не знам защо трябва да гледаме на нещата откъм лошото. Нека отправим просто предупреждение и да се вземат мерки още отсега да се подобри инфраструктурата. Само така ще избегнем неприятните последици.

- Навсякъде на Балканите обстановката е доста тежка. Кога се очаква подобрение на времето?

- Тепърва предстои подобрение на времето. Все още сме твърде далеч от зимата като сезон. Ако наблюдавате внимателно какво се случва през последните няколко години, ще видите, че през втората половина на ноември времето се захлажда много рязко, пада снеговалеж, а след това по Коледа е топло. Тази година снегът ни изненада с месец-месец и половина по-рано. Но не искам да създаваме впечатление у хората, че ни чака тежка зима.

- И преди сте изтъквали, че лятото и зимата вече са по-дълги, а преходните сезони като че ли почти не ги усещаме. Тази есен като че ли наистина е така.

- Така е. И сега след късите панталони направо облякохме шубите. Някак си пролетта и есента стават все по-незабележими. Наблюдаваме топла есен и хладна пролет. Отново ще дам пример с църковния календар. Знаете, че в края на август отбелязваме Преображение Господне. Тогава се преобразява и времето. Така че народопсихологията е изградила цикличност на времето - на това за работа на полето и за почивка вкъщи. Отдалечихме се от селския труд, от земята и вече смятаме, че всичко е едва ли не неочаквано и ужасяващо. Нека хората се вгледат в себе си и в начина си на живот, да не замърсяват околната среда, защото това също има пръст в тези климатични промени. Изхвърлените от нас боклуци отделят метан, той отива в атмосферата и тя се насища с аерозоли. Да не говоря за жълтите валежи, които това лято падаха доста често. Темата за климатичните промени е огромна. Знаете, че специалистите са разделени на два лагера, всеки има мнение. Но дискусията по този въпрос стана подобна на тази за политиката и футбола у нас, от която всеки си мисли, че разбира. Вече всеки смята, че е специалист по климатични промени.

 

ВИЗИТКА:

Завършил е Лесотехническия университет

Работил е в системата на горите

От 1980 година след конкурс работи в НИМХ

Там кариерният му път е от младши научен сътрудник до професор в секция „Агрометеорология” на националния институт

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.