Внесоха в НС проекта срещу вторичния грабеж на трезора

Пеевски и Цонев: Връщат откраднатите активи от КТБ със закон (ОБЗОР)

Агенция Монитор - четвъртък, 26-10-2017 - 19:37

Делян Пеевски: Няма да позволим случаят с КТБ да бъде заметен

* Паднат маските на участниците в аферата

* Пресичат подобни практики в бъдеще

* Обмислят криминализиране за прилагането на такива схеми

 

Депутатите Делян Пеевски и Йордан Цонев, както и колегата им Хамид Хамид внесоха в деловодството на парламента законодателните промени, целящи да се осветли вторичното разграбване на активите на опосканата от банкера беглец Цветан Василев КТБ, както и да се предприемат мерки по тяхното връщане в масaта на несъстоятелността на фалирания трезор.

Преди седмица стана ясно, че двамата народни представители от ДПС подготвят нормативни промени, с които да се спре вторичният грабеж на активи, купени с пари на банката. „Целта на законопроекта е да осветли процеса на вторично разграбване и, второ, да върнат на държавата тези активи. Поне тези, които могат да се върнат. Те се разграбват от същите хора“, обясни тогава Цонев, който призна, че и на него, и на Пеевски им е омръзнало от фалшивите новини, че не Василев и задкулисието, а депутатът и наш издател участва във вторичното разграбване на активите, купени с пари на вложителите в КТБ. Освен това Цонев припомни, че той и Пеевски са последователни в действията си по отношение разкриването на фактите около фалита на КТБ, тъй като именно от тях дойдоха първите предложения за законови промени, които впоследствие доведоха до осветляване на списъците с политици, имали кредити и влогове в управляваната от Българския Мадоф банка. От групата на ДПС първо дойде и предложението международна финансова институция да разследва ситуацията около КТБ и впоследствие бе наета „Аликс Партнърс“, която излезе с доклад, доказващ, че укриващият се от родното правосъдие в Сърбия пишман банкер е използвал трезора, в който остави дупка от близо 5 млрд. лв., за построяването на финансова пирамида.

"Мотивите са случващото се с КТБ и нейните активи след обявяването на банката под особен надзор през юни 2014 година", каза днес в НС относно внесените поправки в Закона за банковата несъстоятелност Цонев. По думите му този процес е известен в публичното пространство като вторично разграбване на активите на КТБ. Според Цонев три са причините да се стигне до това. Основата била начинът на функциониране на самата банка, втората - пропуски в законодателството, а третият проблем касаел грешки, допуснати от самите квестори. По думите на депутата, ако този законопроект бъде приет, ще има ефективен инструмент в ръцете на синдиците да възстановят разграбеното от КТБ. Сега те нямат такъв правен инструмент, изтъкна Цонев и допълни, че така ще се върне огромен ресурс в масата по несъстоятелност на КТБ, а оттам и в държавата.

Имало обаче и още един мотив за внасянето на законовите текстове. „В публичното пространство през това време има необосновани обвинения, фалшификации и манипулации относно това, че нашият колега Делян Пеевски участва в този процес. Както добре се видя от анализите до момента на поставянето на банката под особен надзор, той не е участвал нито в управлението на банката, нито в управлението на банковия надзор, нито по някакъв начин е „спомогнал“ за това, което се случи в КТБ“, подчерта Цонев, който е категоричен, че подобни обвинения са необосновани. Той се възмути, че са започнали да се тиражират нови манипулации относно процеса на вторично ограбване. „Това е отговорът на колегата Пеевски и на нас като парламентарна група на тези манипулации“, посочи депутатът. И добави: „Ако този законопроект бъде приет, ще има възможност синдиците да върнат всички разграбени активи.“

Колегата му Хамид Хамид разясни от своя страна какви точно промени се предлагат в закона. Предвиждало се да се обявят за недействителни всички фиктивни прихващания, цесии и прехвърляния, по които няма действително и адекватно плащане и чрез които по законен път се ограбват активите на КТБ. Освен това щели да се обявят за нищожни заличаванията на всички обезпечения, особени залози и ипотеки, извършени от квесторите на банката, за което те не са имали право. „Надяваме се тези текстове да върнат обезпеченията там, където им е мястото“, каза Хамид и допълни: „До приключване на делата на синдиците срещу прихващанията тези обезпечения да са реални и в случай че синдиците спечелят делата, да има какво да осребряват.“ Предлагало се още да се увеличи от 2 на 5 години срокът, в който синдиците да могат да предявяват искове срещу трети лица за това разграбено имущество. „Много проста схема, но много ефективна за разграбване", коментира Хамид относно грабежа на века.

Имало заложен и текст за обезсилване на прехвърляне на дялове и акции на предприятия от длъжници към трети лица, тъй като това също било начин, по който да бъдат измъкнати цели предприятия от масата по несъстоятелността.

Предвиждало се също така анулирането на всички прихващания да бъде със задна дата, като ставало дума за онези обезпечения, които са неправомерни и избирателно заличени от страна на квесторите. Цонев припомни, че синдиците водят над 800 дела по цесии.

Той препоръча да се следи как ще реагират на предложенията останалите групи в НС. Именно това по думите му щяло да покаже кой иска да се върне разграбеното от КТБ. „Наблюдавайте кои ще са говорителите срещу този закон, те ще бъдат или част от кръга, който е участвал в разграбването, или техни служители“, заключи Цонев.

„За да не са спокойни тези бушони фиктивни лица, собственици на офшорни фирми или български дружества, които фиктивно участват в този процес, обмисляме идея или скоро да направим предложения в НК да криминализираме участието на такива лица в подобна схема“, каза пък Хамид.

 

Какво предвиждат промените

Най-важните промени, които са предвидени в законопроекта, засягат сделките, чрез които през последните 3 години течеше вторичният грабеж на КТБ. За да се спре разграбването на активите на трезора, се предлагат два текста в Закона за банковата несъстоятелност, с които се забранява на временните синдици и синдиците да заличават обезпечения в полза на банката, с изключение на случаите, в които вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане. Предлага се и създаването на нов член, който разглежда обявяването за недействителни на сделки, извършени от трети лица. В преходните и заключителните разпоредби се предлагат и два текста, които се отнасят конкретно до фалиралата банка и с които се обявяват за нищожни заличавания на обезпечения, извършени от квесторите, временните и постоянните синдици на КТБ в периода от поставянето й под специален надзор до момента на започване на осребряване на имуществото на банката. С втория текст пък се обявява за недействително по отношение на банката и на кредиторите всяко прехвърляне на акции и дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на КТБ под специален надзор. Законопроектът предвижда също да се увеличи срокът от 2 на 5 години, в който временните и постоянните синдици могат да оспорват в съда сделки или поредица от сделки, които са с активи и пари с произход КТБ.

 

Днес депутатът Делян Пеевски разпространи своя позиция във връзка с внесения в НС законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, провокиран от казуса „КТБ“. В нея вносителят на текстовете посочва, че една от основните цели на него и колегите му, участвали в тяхното разписване, е да не позволят „замитане“ на случая с КТБ

Ето и пълния текст на позицията:

Днес народните представители от Парламентарната група на ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид внесохме за обсъждане в Народното събрание изготвен от нас законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Законопроектът, мотивите към който ще бъдат оповестени публично, цели да бъде предотвратено продължаващото повече от три години разграбване на активите, придобити със средства на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност (КТБ), да бъдат възстановени в полза на банката неправомерно заличените обезпечения, както и да се даде възможност на синдиците на банката да попълнят в максимална степен масата на несъстоятелността. За времето от поставянето на КТБ под специален надзор, въпреки непрекъснатите коментари на различни политици, на представители на неправителствения сектор и на псевдофинансови анализатори, никой не назова истинския проблем, а именно, че имуществото, закупено с пари с произход КТБ, не може да достигне до масата на несъстоятелността. Нещо повече, с изключение на ДПС никой не предприе и нужните законодателни инициативи, нито предложи конкретни действия или мерки, за да се предотврати ограбването на активите, закупени с пари на банката. Вместо това същите тези лица целенасочено заливаха обществото с фалшиви новини, с неверни факти и инсинуации, единствено с цел да прикрият по този начин ограбване на активите и извършителите на грабежа. Тъй като действията най-точно показват действителните намерения и са по-силни от всякакво празно говорене, с този законопроект за пореден път доказваме, че стоим твърдо зад пълното разкриване на истината за КТБ - както относно източването на банката, така и спрямо последвалото разграбване на активите, закупени пряко или опосредено с пари на банката. За разлика от моите политически и медийни опоненти именно с гласовете и на ДПС през м. Март 2015 г. беше приет законопроектът за изменение на Закона за банковата несъстоятелност, който дава възможност на синдиците на банката да изпълняват върху имущество с произход КТБ (независимо от това колко пъти е било прехвърляно между подставени фирми), като с Йордан Цонев бяхме също и вносители на законопроекта, позволил разсекретяване доклада на международната разследваща компания „Аликс Партнърс“, осветяващ порочния модел за отклоняване на средствата на вложителите, довел в крайна сметка до рухването на пирамидата КТБ. Тъй като действащата нормативна уредба не позволява да се пресекат опитите за неправомерно присвояване на имуществото с произход КТБ – за което публичните доклади на синдиците на КТБ алармираха многократно, очевидно е налице моментът за нова законодателна инициатива. В случая изготвеният от нас законопроект ясно и конкретно заявява намерението ни случаят „КТБ“ да не бъде „заметен“. Напротив, ние искаме да бъде създадена законова рамка, която да се противопостави както на порочния пирамидален модел на функциониране на банката, реализиран от Цветан Василев и неговото обкръжение, така и на създадената след затварянето на банката престъпна организация за отклоняване на активите. Предвид, че методите за вторичния грабеж на активите, закупени с пари на КТБ, представляват фактически и правен прецедент – основно чрез фиктивни и многократни цесии, позволяващи формиране на „вземане“ в полза на новорегистрирани дружества с минимален капитал, които на свой ред предявяват това вземане към дружество с активи, с произход от КТБ, то адекватният законодателен отговор е крайно необходим. По същия начин стои въпросът и с неправомерно заличените обезпечения от страна на бившите квестори на КТБ, което позволи активи за стотици милиони лева да преминат в собственост на физически лица, кухи дружества и офшорни фирми, без срещу това да са постъпили пари в масата на несъстоятелността. Наясно съм, че настоящата законодателна инициатива ще срещне съпротива от страна на лицата, стоящи зад ограбването на банката, както и от страна на медиите, даващи трибуна на тези лица, но тяхното говорене само би показало ясно на обществото кой именно не желае да се позволи законодателно на синдиците на КТБ да свършат своята работа и Фондът за гарантиране на влоговете да бъде удовлетворен в максимална степен. Дебатът при разглеждането на този законопроект в Народното събрание неминуемо ще разкрие кои български политици и народни представители искат да защитят националния интерес и кои са зависими от лицата, ограбили и продължаващи да ограбват КТБ и активите й. Както и кои от тях ще покажат реално своята принадлежност към порочния политико-олигархичен кръг, забогатял незаконно по време на прехода и бандитската приватизация, който кръг и към момента продължава да ощетява българската нация.

 

Предизвикаха писъци в кочината на фалшивите новини

Пронизителни писъци като от продънена кочина се разнесоха от фабриката за фалшиви новини само часове след като депутатите Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид внесоха законопроекта си, целящ да спре вторичното разграбване на активите на КТБ.

Медиите от кръга „Капитал“ на олигарха Иво Прокопиев заедно с присъдружните им сайтове като „Медиапул“ на бившата говорителка на Костов – Стояна Георгиева, и „Фрогнюз“ на ченгето от ДС Огнян Стефанов, който в момента е на издръжката на Цветан Василев, в един глас заквичаха срещу законовите поправки и един през друг побързаха да изсипят нова порция фалшиви новини по адрес на Пеевски, както и, разбира се, да обяснят, че проектът е противоконституционен. Флагман на лъжите, естествено, бе „Капитал“, където централно приписаха на Пеевски кражба на активи, купени с пари, които Цветан Василев открадна от КТБ.

  

В бързината да пръснат мръсотия „задълбочените аналитици“ дори приписаха фирми като „Техномаркет“ на Пеевски, въпреки че е публично доказуемо, че депутатът няма абсолютно никакво участие в собствеността на веригата за продажба на техника. Също толкова прозрачен и категорично доказан факт е, че Делян Пеевски няма никакви активи, предмет на съдебни дела, свързани с несъстоятелността на банката. Фактите и доказателствата обаче не са инструменти, с които „Капитал“ и компания обичат да работят при създаването на т.нар. статии. Както преди лъжеха, че Пеевски и семейството му имат непогасени кредити към трезора, а това беше опровергано с официални документи, сега от фабриката за фалшиви новини по същия начин лъжат, че депутатът и наш издател участва по някакъв начин във вторичното разграбване на активите на банката. За сметка на това Българския Мадоф Цветан Василев, който заедно с Прокопиев, Сашо Дончев и Огнян Донев израснаха под крилото на Фетхуллах Костов и придобиха по престъпен начин държавни активи за милиарди левове, доказано остави дупка от над 4,7 млрд. лв. в КТБ и след това по собствените си признания направи всичко възможно да докопа активите, купени с пари на вложителите в трезора. Предупрежденията на вносителите на законопроекта, че по реакциите ще се познаят хората, имащи интерес към вторичния грабеж на активите на КТБ, се оказаха пророчески. От кочината на олигархичните медии моментално се разнесоха писъци. Тези писъци обаче може да се окажат породени от агония.
 
Очаквайте интервю с Делян Пеевски в Агенция "Монитор"!
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.