Акад. Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет-София:

Германия буквално ни изсмуква лекарите

Мила Мишева - понеделник, 04-01-2016 - 21:19

Голямата трагедия е драстичната разлика в заплащането на медици у нас и в чужбина. Тази година поставихме рекорд по прием на чужди студенти. Парите за качествено образование са разковничето на реформата. Имаме предложение за изнесено обучение в Германия. Университетите ще искат да се сливат, ако знаят, че това ще им донесе финансови бонуси.

Визитка:


Роден е на 26 март 1954 г. в Русе


Завършил е Медицинската академия (сега университет) в София


Специализирал е три години във Франция


Бил е заместник-декан, заместник-ректор на Медицинския университет в София, вече два мандата е ректор на престижния столичен ВУЗ и два мандата е председател на Съвета на ректорите в България


Носител е на титлата „доктор хонорис кауза” на пет университета в Европа и е почетен гражданин на четири български града
На 9 май беше избран за академик

 

 

- Акад. Митев, законопроектът за висше образование, който предстои да влезе в парламента, предвижда университетите да получават повече пари за качество и по-малко за брой студенти. Това ли е според вас „разковничето“ за реформата?

 

- Това е разковничето и тази реформа трябваше да се случи много по-рано. Съветът на ректорите подкрепя тази идея от години. Въпросът е в заложената крайна цел, а именно 60% от парите, които се отпускат за висше образование, да са за качество. Този процент да се достигне максимално бързо и само тогава промените ще имат ефект. Това ще доведе до преструктуриране на редица учебни дисциплини в университети. Причината е, че всяко висше училище ще иска да заложи на тези, при които отчита добри резултати и за които ще получава държавна поръчка и диференциална субсидия. Едновременно ще иска да премахне тези дисциплини, които са слаби. Досегашният начин на финансиране водеше до точно обратното – да се откриват какви ли не специалности само и само за да се привличат студенти, които си вървят с парите. Изцяло съм зад промяната, която се предлага, тя наистина е революционна и може да се нарече реформа. Откакто се даде тласък на тази идея, се смениха шестима министри на образованието и всичките са я поддържали, политическите партии също. Затова аз ще бъда много учуден, ако тя не бъде приета на второ четене. Тази реформа трябва да се случи възможно най-бързо.

 

- Как обаче тази реформа ще се отрази на по-малките университети, при които броят студенти е решаващ за бюджетите им?

 

- Опция за тези университети ще бъде възможността да се сливат с по-големи. Това е заложено в законопроекта, макар да звучи малко общо. Според мен, ако се даде такава възможност и ако това се стимулира финансово, може да се случи. Важно е обаче да се даде възможност на висшите училища сами да намерят начина, по който да се сливат, а не да им се налага отгоре.

 

- Мислите ли, че ректорите на по-малките университети ще приемат тази идея?

 

- Ако знаят, че това ще им донесе финансови бонуси, съм сигурен, че сами ще поискат сливането. Много важно е обаче университети да имат известна свобода на действие в тази посока. На нас много често ни връзват ръцете. Много пъти сме поставяли въпроса защо ректорите на държавните университети нямаме такива права в структурно отношение, каквито имат ректорите на държавните. Частните университети например могат да имат и президенти, а при нас няма такава свобода на действие, ние сме сковани.

 

- Новият законопроект дава и възможността за изнесено обучение. Имате ли планове в тази насока?

 

- Ние имаме изнесено обучение под формата на център в Швейцария и в Кипър. Много бих желал това нещо да прерасне във филиал и факултет. Това не означава да откриваме нов факултет, а част от обучението в сега съществуващите наши факултети да бъде изнесено на чужда територия, което естествено ще бъде одобрено от НАОА. Най-важното в тази възможност е, че ние не желаем финансиране от държавата, защото по принцип, когато се открива филиал или факултет в България, веднага се протяга ръчичката за допълнително финансиране и решението за разкриване на нова структура се гласува от Народното събрание. А ние не искаме това нещо. Нашето желание е с капацитета от преподаватели, който не използваме, да изнесем обучение в чужбина. Това изключително много повишава авторитета. Тази година Медицинският университет в София се придвижи с 550 места напред в една от световните класации и когато се поинтересувах каква е причината за това изкачване, ми обясниха, че изнесеното ни обучени е повлияло за това. От това изнесено обучение печелят абсолютно всички – и ние, и държавата, и студентите. Така например, ако стигнем дотам да имаме университетска болница в Германия, нашите студенти могат да изкарат част от обучението си там.

 

- Имате ли планове за изнесено обучение в Германия?

 

- Ние имаме такова предложение, което в момента не може да бъде осъществено, но ако промените в Закона за висше образование минат на второ четене в парламента, това ще ни развърже ръцете. В момента водим преговори и ще започнем да работим в тази посока, стига да ни бъде позволено. От Германия ни потърсиха, бяха разбрали, че имаме изнесено обучение в Швейцария и попитаха дали това не може да се случи и на тяхна територия. Аз им обясних, че може да стане в този вид както е в момента – за първите две години, по време, на които се учи предклинична дисциплина. Ако обаче ни развържат ръцете, ще започнем да мислим за филиал в Германия.

 

- Медицинският университет е известен с привличането на чужди студенти. Колко са те тази година?

 

- Тази година отбелязахме абсолютен рекорд – приехме 725 чужди студенти и спряхме да записваме, защото вече нямаме достатъчно зали, за да ги обучаваме.

 

- От кои страни са чуждите студенти?

 

- Те са предимно европейци – от Италия, Англия и Германия. Когато станах ректор преди осем години, заварих общо 748 чужди студенти в целия университет. В момента те са близо четири пъти повече – 2800. Наистина проведохме доста агресивна кампания. Когато потокът от турски студенти намаля, ние имахме вариант Б и веднага го задействахме. Затова и не почувствахме липсата им. Следваме много сериозно разработена система за чужди студенти. Ако притокът от студенти от Европа намалее, имаме план за действие. Когато станах ректор, заварих таксата за чужди студенти - на 5000 евро, увеличихме ги до – 6000 евро, след което до 8000 евро.

 

- А какво ще кажете за качеството на образованието в медицинските университети? Има критики, че новозавършилите лекари не са добре обучени, че някои от тях са си плащали, за да минат изпит?

 

- Абсурдно е български студент да си плаща за изпит в нашия университет. Приемът при нас е жесток, влизат само най-добре подготвените. Затова нашите курсисти са селектирани. Тук конкуренцията е 7-8 души за едно място. Тези, които искат да учат медицина при нас, са много повече от реалния брой приети студенти за разлика от други университети, които просто чакат студентите да се запишат. И тези хора, които са толкова мотивирани и добре подготвени, нямат никакъв проблем да си вземат изпитите.

 

- А мислите ли, че можем да задържим чужденци не само да учат, но и да работят у нас като лекари?

 

- Има такива единични случаи на специалисти от трети страни, които остават тук. Голямата трагедия е драстичната разлика в заплащането на лекарите у нас и в чужбина. Няма друга причина за това българските медици да заминават зад граница.

 

- Оптимист ли сте, че някога това ще се промени? От години се говори, че нямаме лекари в много специалности, че медиците ни застаряват?

 

 

- Така е, но ето че има островчета като Медицинския университет и като стават все по-големи, положението ще се подобрява. Когато се появи конкурс в нашите университетски болници, се явяват по няколко кандидати. Това е така, защото те имат възможността и да преподават. Така например един асистент може да получава допълнително заплащане, ако води групи на английски език. При нас няма проблем с кадрите, но иначе положението е трагично, защото Германия буквално ни изсмуква студентите. Там те получават около 3000 евро, за да специализират, плаща им се 10 пъти повече, отколкото тук. Това са основните проблеми.