Възрастният пловдивчанин съвестно спазва наложената от съда мярка за неотклонение „домашен арест” и не смее да мърда от дома си в жегата
Авторът
Плаши да се самоубие, ако отново го разпитват

Бай Симо пазил границата 8 години

Ели КРУМОВА - четвъртък, 10-08-2017 - 20:00

Взел пистолета от мъртвеца в „Лаута” , за да получи 7 заплати от екс работодател, няма пари за лекарства, пазарува на вересия

Цели 8 години бай Симо от Пловдив е пазил родната ни граница на младини. Бил е лейтенант и е отговарял за две застави. В момента човекът, който взе пистолета на самоубилия се бизнесмен в парк „Лаута” Данаил Божилов – Мечката, мизерства и няма пари нито за лекарства, нито за храна. Стои в жегата под домашен арест, каквато мярка за неотклонение му наложи преди дни съдът в Пловдив. Не смее да мърда от дома си и най-много да излезе на междустълбищната площадка, ако някой му позвъни на вратата. Плаши, че ще се самоубие, ако отново от полицията го повикат на разпит. Един път казва, че ще си разбие главата в стената, а друг път – че ще се хвърли от 12-тия етаж, където в един от блоковете в район „Тракия” живее.

„Захарна болест хванах от притеснения. Опериран съм. Ако знаех какво ще стане, нямаше никога да взема пистолета. Но аз го взех, защото исках да помогна на разследващите. Имам много приятели в полицията и като им го предам, мислех, че тях ще ги наградят, а на мен ще ми помогнат да си получа 7 заплати от старата ми фирма”, откровеничи бай Симо. Той излиза извън апартамента си, тъй като вътре има голям домашен любимец – куче, чиято порода е смес с питбул. Навремето работел в охранителна фирма, откъдето не му платили 7 заплати по 430 лева всяка плюс неизползвани 4 отпуски. В Икономическа полиция, където се жалвал, изчислили, че бившият му работодател му дължи общо към 6 000 лева, които и до ден днешен, вече няколко години, бай Симо не може да си получи. „Цигания, цигания пълна. Ако ги взема тези пари, едно ремонтче ще направя. Пълна какофония е вкъщи. И лекарства ще си купя, че лекарката ми се смее и ми казва: „Ти рекорд държиш една година да си без лекарства”, казва възрастният арестант.

Признава, че над една година от безпаричие не си е купувал лекарства нито за кръвното, нито за останалите болести. „Опериран съм от щитовидната жлеза, а имам и три стента на сърцето. Каква държава сме? Как е възможно да работиш и да не ти платят заплатите?”, признава старецът. На всичкото отгоре преди време дъщеря му изтеглила към 2000 лева заем и всеки месец дължала по 273 лева вноски. „Викам, като предам пистолета, ще ми съдействат да взема тези пари. Ама то не се случи така. Що за държава сме ние?”, казва той.

Пенсията на бай Симо е към 400 лева, а дъщеря му, която също има куп болести, получава към 120 лева инвалидна пенсия. Пазаруват на вересия храна от близък магазин. „На никой не съм го казвал, ама като вземем пенсиите и първо се разплащаме в магазина. Като платим сметките – ток, вода и оставаме без нищо. Пари за лекарства нямам. Дъщерята, въпреки че е болна, ходи да чисти по блоковете. Макарони само ядем, ама сега от притеснение ръцете ми треперят и не мога лъжицата да държа”, казва болният дядо. Откакто е под домашен арест, не е мърдал от дома си. Кучетата ги разхождала дъщеря му, но тъй като тя е ниска и слаба, а и болнава, по-голямото куче я повлякло при една от разходките. „Много хубаво животно е. От пожар ни спаси”, хвали по-голямото куче 74-годишният пловдивчанин. Историята с пожара била преди няколко години. Бай Симо се връщал от работа, като отворил и кучето го хванало за крачола на панталоните и го завело в детската стая. Там се топлили с печка с два открити реотана. „На дъщерята една приятелка беше оставила коте у дома. Той си играеше с него. Кучето ми не закача котките. Играели си, но преобърнали печката и гори килима. Ако не беше ме завел там, щеше лошо да стане”, си спомня бай Симо.

Връща се назад в годините, когато е бил млад и здрав. От 1962 година до 1970 година е пазил границата ни в района на Златоград. Бил е офицер, с чин лейтенант. Имал е доста подчинени войничета и е отговарял за две от заставите. „Тогава границата се пазеше, не както е сега. Много строго се пазеше. Опитваха се нелегално да я преминават предимно цигани и турци, които искаха да влязат в гръцко”, си спомня пловдивчанинът. Един път набил трима помаци, защото го нарекли „гяур” и го напсували. „Като станаха промените и по телефона ми се обадиха: „С никого нищо не споделяй”. На границата съм бил на първа и шеста застава. Доста хора ми бяха подчинени. Правил съм добро”, казва той. Сеща се как е спасил дете в Златоград. Било през зимата, ранна пролет. Детето паднало в реката в градчето. Имало много зяпачи, но никой не помогнал. Тогава бай Симо се хвърлил в реката и извадил хлапето. „През 1970 г. се махнах от границата, че не можех повече да понасям там. Набих трима помаци, които ме нарекоха „гяур” и ме напсуваха. Така разбрах, че няма да ме бъде повече там”, признава Симеон Стоев. Имал законен пистолет „ТТ”, който издал на МВР-то, когато жена му се разболяла тежко.

За границата ни в момента казва, че е „разграден двор”. „Тогава нямаше грешка, като пазехме границата. За един убит на границата, награда се даваше, ама айде сега да не го говорим това. Отпуска даваха. Стрелял съм, но човек не съм убивал. По време на кубинската криза през 1962г., имаше най-много нарушители на границата – предимно цигани и турци. Дойдат войничетата с нарушител, дадат им отпуска и службите прибираха нанякъде нарушителя”, обяснява дядото. След като напуснал граничарската си работа, отишъл на гурбет в Коми. Там изкарал към 16 години. Бил шофьор и печелел добри пари, с които като се върнал у нас, купил апартамента. Добре се справял и местните руснаци там искали да го оставят, като участъков полицай. „Капитан Паршаков и полковник Лосев искаха да остана там, като квартален, ама аз им отказах. И сбърках. Това ми е най-голямата грешка. Сега щях да съм някой”, се връща назад в годините дядото с пистолета.

Смята, че казармата трябва да се върне, защото именно там младежите ставали мъже. „А сега какво са? Торби! Пълно е с наркоманчета в гората. Целият парк „Лаута” е осеян със спринцовки и младежи наркомани. Затова взех пистолета – да не се изпозастрелят”, казва още той. За самоубийството на Мечката твърди, че вече е разказал абсолютно всичко. Отрича се от предишните си съмнения, че случилото се най-вероятно не е самоубийство и казва, че те, самоубийците са способни едва ли не на всичко. Отрича и че е познавал отпреди Божилов. Познавал само кучето му, което преди време нападнало неговото. „Видях, че няма пулс и им казах – викайте полицията и линейка. Пистолетът му беше на около 60-70 сантиметра от тялото. Може и дулото да налапат, а ако се стрелят с пушка, то я опират в брадичката си. Самоубил се е, но разни работи се говорят. Питат ме хората тук преди да ми наложат да не излизам, но аз им казвам да питат МВР-то”, се оправдава за съмненията си във версията на полицията бай Симо.

„Като отидох до самоубиеца, кучето му беше завързано за едно дърво. Имаше 4-5 жени, които ми казаха да отида и да го видя, че му е станало нещо”, разказва бай Симо. Не направил опит да отвързва кучето на самоубиеца, защото то било едро, голямо и злобно. „Взех пищова, че да го дам на някой познат полицай. И той да получи награда, а и аз да ми върнат тези 7 заплати. Съжалявам, че взех пистолета. Това бе една сляпа надежда. Мислех, че ще стане по-добро, а то…”, повтаря старецът. И не спира да повтаря колко е притеснен от ареста си. И че е твърдо решен да сложи край на живота си, ако отново го отведат нанякъде с белезниците. „Моля се по-бързо да ме пуснат. Ако решат пак да ме разпитват и разкарват, ще се засиля и ще се прасна в стената и дотам да съм. Ще сложа край на живота си, но ще съжалявам за кучето и за дъщеря си. То така не се трае бе, хора. А жилището й ще вземат и тя ще тръгне пет за четири. Тя е на 39 години, но е болна и няма да се оправи сама. Има начини много да се самоубия. Може да се засиля и през балкона”, плаши бай Симо. 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.