За внушителността на храма говорят размерите на баптистериума / 6х7 м/
Христо Христов
Доц. Христо Попов, зам.- директор на НАИМ при БАН:

Възможно е базиликата край Кермен да е била епископска

Христо Христов - петък, 11-08-2017 - 14:07

Не изключвам възможността раннохристиянската трикорабна базилика, която разкрихме край град Кермен да е била използвана като епископско седалище. Основания за това дават както внушителните размери / 30х15 м/ , така и сведенията, които имаме за 6-7 селища в района към етапа, когато тя е изградена и действала: ІV-V в., коментира зам. директорът на НАИМ при БАН , доц. Христо Попов.

Вече трета седмица той и още шестима колеги, сред които и съпругата му, д-р Весела Кацарова проучва обекта, намиращ се сред „иманярски полигон“.

„Тази местност през 90-те години на миналия век е била специално реголвана с трактори, за да излязат на повърхността металните артефакти и те да поемат по канали навън.Знаем за три раннохристиянски вили, разчетен е надпис, според който едно от именията е било собственост на член на булето /градския съвет/ на древния град Августа Траяна...“, сподели ръководителят на екипа.

Към момента със сигурност се знае, че базиликата е изградена с материали, които са взети от същестувалата буквално на 50 метра вила – рустика. Имението е било изключително масивно.По размерите на каменните основи и падналите върху тях отломки от керимиди може да се съди, че централната част е била на два етажа. Чифликът се е ширил на площ от около 7 дка, има запазени останки от големи керамични съдове за съхраняване на зърно. Най-вероятно то е било предмет на търговия, а не само за прехрана на местните.

Засега археолозите не бързат да коментират защо на пусто място, насред полето, доста далеко от някогашните градове като Августа Траяна и Деултум /Дебелт/ в онзи ранен период е вдигнат толкова величествен храм. Не е изключено в близост да е имало по-ранно светилище и ранните християни да са следвали традицията.

Тепърва ще се проучва вътрешността на базиликата, засега са разкрити очертанията само на баптистериума /6х7 м/, където се е извършвало посвещаването на езичниците.Възможно е централата част са се окаже покрита с цветна мозайка, такава се очаква да излезе и при вилата. Това обаче най-вероятно ще се случи едва догодина, тъй като отпуснатите за созена средства вече са на свършване.

Вилата и базиликата са били унищожени от огромен пожар, най-вероятно при някое от аварските нападения.Последвали са столетия пустош, докато през ХІ-ХІІ в се е създало ново поселище, за което говорят няколко погпебения, включително и в очертанията на баптистериума.

За този археологически сезон от МК са отпуснали 1 млн лв, за които са кандидатствали 120 проекта. Средства са получили малко над 70, а заявените искания са надхвърляли 4 млн лв, коментира доц. Попов, който е член на специализираната комисия, разпределяща парите.

Теренът , който вече месец привлича вниманието на специалистите е на броени метри от трасето на автомагистрала „Тракия“. При едно решение за запазване на откритието „ин сито“ да бъде направена с минимални усилия отбивка и обектът да стане поредния „магнит“ за туристите.

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.