Проф. Павел Стоев, Национален природонаучен музей, БАН:

България е с уникално биоразнообразие, което трябва да се опази

Яна ЙОРДАНОВА - петък, 10-11-2017 - 08:00

Само за 2 години BG учени откриват втори нов вид в района на Туркменистан * Планирам експедиция в Южна Азия през 2018-та

- Проф. Стоев, откритият от вас нов вид членестоного в Туркменистан предизвика наистина изключителен интерес в обществото. Защо едва сега стана публично достояние, след като експедицията е проведена още през 2015 година?

- Експедицията всъщност беше отразена в туркменски медии още тогава. Местни журналисти се заинтересуваха от изследванията ни и първоначалните резултати бяха представени пред туркменското общество. Въпреки че теренните изследвания приключиха отдавна, реалната научна работа започна след това. Обработката на материалите в лабораторни условия отнема време. Не е изключение в природните науки проучвания, проведени отдавна, да видят бял свят след десетки години. Разбира се, моята цел беше резултатите от това изследване да бъдат обработени възможно най-скоро и работата по тях продължава активно и в настоящия момент. Може би е добре да се каже, че това е вторият нов вид, който български учени описват от района в рамките на две години. През 2016 г. моят колега доц. Христо Делчев описа нов вид паяк, който намерих в аридните части на планината.

 

- Какво променя това в науката, все пак става дума за нов род?

- От научна гледна точка се променя знанието ни за тази група животни, защото досега не беше позната от цяла Централна Азия – слабо изследвана територия с площ от близо 4 млн. кв. км. Най-близките находки бяха от Иран. Това е единият принос. Другият е, че за първи път учени се натъкват в Туркменистан на сухоземно животно, напълно адаптирано за живот в пещерна среда. Досега нямаше данни за други такива. Да не говорим, че като цяло сухоземната пещерна фауна на Средна Азия се считаше за изключително бедна. С тази и други подобни находки това схващане е на път да се промени. От чисто приложна гледна точка целта ни беше да намерим допълнителни данни, с които да подкрепим високия природозащитен статус на района. Правителството там се надява планината Койтентаг да бъде включена в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО. Затова откриването на такива уникални същества в територията на планината би спомогнало за получаването на това международно признание.

- Темата за биоразнообразието предизвиква все по-голям интерес. Кажете като учен - възможно ли е у нас да бъдат открити такива нови видове и изследвали ли сте нашата територия?

- България е една от най-интересните в чисто биологично отношение страни от Европа и се нарежда сред най-богатите на животински и растителни видове заедно със страни като Гърция, Испания, Италия и др. Въпреки сравнително малката територия, само безгръбначните животни у нас са над 30 000 вида, част от които български или локални ендемити. Немалко са типично планинските растителни и животински видове, които се срещат само във високите планини, както и типично понтийски видове, характерни само за Черноморието. Имаме и представители на малоазийската флора и фауна. Става дума за видове, които са навлезли в миналото през Босфора например и днес се срещат единствено в Странджа планина. В североизточна България могат да бъдат видяни степни елементи, които навлизат от Украйна и Молдова през северните части на Добруджа. Имаме огромен брой централноевропейски и балкански видове. Така че България е много богата страна, с уникално биоразнообразие, което трябва да бъде опазвано.

  • - А има ли статистика колко нови видове има открити у нас през последните години?

- Такава статистика няма, никой не следи колко видове се описват ежегодно в страната. Мисля, че не по-малко от 100 вида растения и животни се описват ежегодно в нашата страна в различни организмови групи - паяци, насекоми. Разбира се, не мога да претендирам за точност.

  • - Към какво се насочвате сега? Споменахте, че се занимавате с описването и на други находки, какви са те?

- Продължавам да работя по материалите от Туркменистан. Анализирам видовете, които съм събрал там. Планирам статия и за други животински групи - паяци, скорпиони, насекоми. Освен това с колегата от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН гл. ас. Боян Вагалински работим по описването на материали от пещери в Китай, които събрах през 2013 година. Тези видове са слабо познати. Имам много събрани материали от Южна Азия.

 

- Коя ще бъде новата ви дестинация и кога планирате нова експедиция?

- Новата ми дестинация е Гърция, следващата седмица. Като експедиция обаче планирам Южна Азия. Надявам се да го осъществя през 2018 г. Лаос например е една от най-интересните страни по отношение на пещерите. През последните няколко години френски учени откриха уникални животни там. Въпреки голямата територия на страната, тя е слабо населена. В района бяха открити нови бозайници, земноводни и влечуги. Колеги пък се натъкнаха в пещери на нови видове скорпиони, които първоначално бяха познати само от Средна Азия.

 

- Непрекъснато се откриват нови видове, на какво се дължи това, на еволюцията ли?

- Еволюцията не е статичен процес, а динамичен. Непрекъснато се появяват нови видове, други пък загиват. Но причината, че се откриват нови видове, не се дължи на факта, че се появяват сега, а на това, че човечеството се интересува и изследва биологичното разнообразие. Като цяло в световен мащаб ежегодно се описват между 18 000 и 22 000 нови вида животни. Те са най-различни, включително китове, акули, делфини. Голяма част от видовете на планетата всъщност са неизвестни за хората.

  • - Какви са прогнозите ви, ще продължи ли тази тенденция?

- Ние ще продължим да изследваме природата и биологичното разнообразие. За съжаление обаче учените, които могат да разпознаят видовете, намаляват през последните години. Има цели групи животни, в които няма нито един специалист. Прогнозата ми е, че ще намаляват описаните видове, освен ако не се вземат мерки да се стимулират научните изследвания. Но проблемът не е характерен само за нашата страна, това е световна тенденция.

  • - Какво ви мотивира тогава да се занимавате с наука? Ваши колеги отново изразиха недоволството си от отделените средства за наука.

- Съгласен съм с тях и напълно подкрепям исканията им. Средствата наистина са унизително малко и властимащите продължават да гледат на науката като на нещо без стойност. Надявам се в един момент да има промяна и да се разбере, че успехът на една държава до голяма степен зависи от нея и от отношението към учените и към хората, които се занимават с образование. Примери в развитите държави колкото щеш. Сигурен съм, че ще дойдат по-добри времена. Нека не бъдем черногледи. Виждам, че въпреки несгодите, много млади хора искат да се занимават с наука. Каквито и да са условията, аз ще продължавам да работя това, защото с такава мая съм заквасен.

 

 

Визитка:

 

Роден е на 5 декември 1973 г в гр. Търговище
Завършил е специалност „Зоология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“
Бил е научен секретар (2007—2011) на Националния природонаучен музей, куратор на колекциите от ненасекомни безгръбначни животни (паякообразни, мекотели, стоножки и др.)
Автор на над 130 научни статии и книги. Редактор на редица научни списания в областта на зоологията

 

 
 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.