Крум Стоев
Емил Трайков, Дядо Коледа:

На Коледа и диабетът ми изчезва

Мила Мишева - вторник, 26-12-2017 - 18:58

Децата искат страшно скъпи подаръци – таблети, телефони и лаптопи; Веднъж ме удариха по главата, защото не харесаха подаръка

- Дядо Коледа, как българите празнуваха тази Коледа, с какво беше по-различна от миналата?

- През моите очи тази Коледа нямаше толкова ентусиазъм. Миналата година българите бяха по-весели и ентусиазирани и сякаш коледният дух се усещаше повече. Струва ми се обаче, че тази година имаше повече фирмени партита. Но наблюдавайки хората в мола, сякаш няма толкова радост и настроението е по-равно. Понякога се сблъсквам и с простотия, която ме натоварва. Някой човек идва да снима детето си с Дядо Коледа и иска на минутата да го направи. Това е въпрос на възпитание. В 97% от хората има отношение и топлина, може дори да си поговориш с тях, но има и едни 3%, при които е различно. От 13 години, откакто влизам в ролята на Дядо Коледа, празникът в моите очи почти не се е променил поради простата причина, че когато идва Рождество Христово, хората изразяват добрината си. Всички пазаруват и се радват на подаръците.

- Това ли всъщност е празникът - пазаруването и подаръците?

- Не, за мен Коледа е доброта, любов, уважение, признателност, привързаност, отношение към по-възрастните хора и този коледен дух обикновено се поддържа в семейството от порасналите вече деца към по-малките. Не е въпросът само да се хапне и пийне, а хората да си поговорят и да има атмосфера на топлина и уют.

- Същината на празника не е ли в раждането на Божия син, упрекват ли ви понякога, че вашият образ измества рожденика?

- Това е същината на празника – раждането на Божия син, но с течение на времето може би и по света малко се е променил. Вярата трябва да бъде подкрепяна от всички. Образът на Дядо Коледа не измества Христос, дори не бих си го помислил. Първообразът на Дядо Коледа всъщност е свети Николай. Според най-различни притчи той е ходил и е раздавал подаръци и храна на бедните. Свети Николай е бил облечен със съвсем обикновени дрехи. Всъщност образът на Дядо Коледа е създаден в Ню Йорк от един ирландски художник. Той е нарисувал Дядо Коледа със сини одежди. „Кола-Кола“ обаче иска да го направи с червени дрехи и купува правата.

- Забелязвате ли хората да отдават повече значение на материалното, отколкото на духовното?

- Да. И това не е добре. Децата имат изисквания за страшно скъпи подаръци. Те искат таблети, а знаете ли колко повече ще научи детето от една книжка с хубави илюстрации. То ще си обогати речника, книгата ще го накара да мисли малко повече от таблета, учи го на етика, помага за възпитанието.

- Да разбирам, че предпочитате да подарявате книги вместо таблети?

- Да, истинско щастие е за мен. Сега се сещам за един случай. Миналата Коледа съм при едно момиче, което вече не вярва в Дядо Коледа, и му давам книжка, а то се радва. Майката обаче забравила касовата бележка, а детето я намира и казва: “Ето, казах ли ти - няма Дядо Коледа!“ И аз седнах да поговоря с нея и й казах, че догодина ще й дам рисунките, които ми е подарявала като по-малка. И тази година тя ме чакаше, беше направила сладки сама, седнахме и почнахме да си говорим. И й казах: „Може би си права – Дядо Коледа го няма. Той е символ, емоция, магия.“ Поговорихме си и като си тръгвах от тях, тя каза: „Знам, че баба и дядо те канеха, че майка и татко продължиха, както и леля ми. Сигурно и аз като стана голяма и аз ще продължа“. И така... Но като цяло децата искат таблети, телефони, лаптопи.

- Мина ли времето на куклите и количките?

- Донякъде да. Макар че все още има и такива подаръци.

- Кой е най-странният подарък, който сте подарявали?

- Това беше подарък от едно семейство за друго - тридневна почивка в някой от българските курорти. А за децата – също почивка, но не с майка им и баща им. Това ми се стори странно - през януари майката и бащата да са в един курортен комплекс, а децата - в друг. Аргументът беше семейството да е в различни курорти, за да могат да си починат родителите. Другият странен за мен подарък беше лек автомобил и всъщност това е и най-скъпата вещ, която съм подарявал. Сещам се и за едно семейство, което празнува Коледа по изключително интересен начин. Те се обличат в народни носии, пеят български песни и изпълняват народни ритуали. Така едновременно поддържат патриотизма и коледния дух.

- Развързали ли са българите кесията за по-скъпи подаръци?

- Българинът не умее да си прави сметка и винаги си е развързал кесията за Коледа. После през януари и февруари става по-напрегнато от финансова гледна точка.

- Коя е историята, която най-много ви е трогнала като Дядо Коледа и няма да забравите?

- Едно посещение в „SOS детски селища“ в Дрен. Там бях като Дядо Коледа, но абсолютно некомерсиално. Тази система беше създала подобие на семейство за децата и те бяха щастливи, имаше го коледния дух, което искрено зарадва и мен. Бил съм и в друг дом с деца с проблеми. Там също съм ходил безвъзмездно, но видях трагедия и децата бяха нещастни, което натъжи и мен.

- Как решихте да бъдете Дядо Коледа?

- Преди 13 години работех като таксиметров шофьор и се роди внучката ми. Един ден реших да си ушия костюм на Дядо Коледа и да си пусна брада. Докато не стана 5-годишна, тя не ме познаваше. После трябваше да стана помощник на Дядо Коледа и тя започна да ме познава. За костюма бях отделил големи средства, защото го бях поръчал, а не купих някакви китайски дрехи от „Илиянци“. Очилата пък ги бях взел от антикварен магазин. И един мой познат предложи да ми направи сайт и хората започнаха да се обаждат. Това се случи 3 или 4 дни преди една от миналите Коледи. Така започна всичко.

- Успявате ли вие да се насладите на празника, или го свързвате с работа?

- Не си давате сметка с колко позитивизъм зареждат децата. Аз съм болен човек, имам диабет с висока захар и съм на лекарства, от които тя не пада. Но по Коледа нямам диабет. Сега например захарта ми е 6,5, в нормални граници. За мен всичко се дължи на този позитивизъм, който ми вдъхват децата. '

- Традиционно по тези празници чуваме за голям брой преяли и препили... Как си обяснявате това?

- Това е до човек и възпитанието. За мен препиването и преяждането не е толкова масово. Единици са тези, които прекаляват с алкохол и храна. Това е моето лично мнение. Ако проверите статистически, ще видите, че подобни случаи в „Пирогов“ все повече и повече намаляват.

- Все пак има ли подпийнали хора на посещенията, на които ходите? Стигало ли се е до инциденти?

Ходя на много посещения, но сякаш не попадам на такива хора. Имал съм само един по-тежък инцидент, преди 10 - 11 години. На едно фирмено парти един от служителите беше обиден, защото очаквал друг подарък, пък аз съм му дал по-малък. И тогава той ме удари по главата, но беше подпийнал и после се извини. Имам и други интересни случаи, например с дечица, които са ме опишквали. И то големи деца – на 6 - 7 години, които не носят вече памперс, но явно се стряскат и се изпускат. Искам да споделя, че аз като Дядо Коледа съм измислил и нещо различно. Съвместно с мениджъра на един зоомагазин решихме да правим безплатни фотосесии за кучетата и техните стопани. Правим това начинание за трета година и жъне голям успех. Хората с домашни любимци ги считат като част от семейството и става голям купон. И според моя информация и на международната асоциация на Дядо Коледовците аз съм единственият, който прави тази практика.

 

ВИЗИТКА

Емил Трайков е на 63 години, от София

От 13 години влиза в ролята на Дядо Коледа

Преди това е работил като таксиметров шофьор

Превъплъщавал се е и в Добрия войник Швейк

 


 


 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.