Мария Габриел, еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество:

Кибератаките могат да бъдат по-опасни от оръжията

Яна Йорданова - неделя, 22-10-2017 - 19:30

Иска ми се да върнем Европа на световната технологична карта * Обмисляме нови цифрови инициативи за улесняване на свободното движение на пациенти

- Г-жо Габриел, наскоро заявихте, че ресорът, който поехте, е всъщност ресорът на бъдещето. Защо?

 

- Цифровата икономика и общество засягат всички. Напредъкът ни е пряко свързан с цифровите технологии. Ефектът на тези технологии вече е толкова широко разпространен, че не можем да мислим само за сектора на информационните и комуникационни технологии, а по-скоро за всички аспекти на икономическия и социален живот с цифрово измерение, като един от най-важните са работните места. Вероятно всеки един от нас иска да съкрати времето, в което трябва да подаде или получи даден документ, да усети комфорта на свързаните автомобили, да има високоскоростна интернет връзка, да се чувства защитен в киберпространството, да управлява климатика в дома си от разстояние от своя смартфон, да има по-добри възможности за развитие и реализация, придобивайки цифрови умения. Това са само малка част от примерите, които можем да дадем за важността на ресора, и защо го наричаме ресорът на бъдещето. Но бъдещето ще бъде такова, каквото в настоящето го предопределим. Ето защо са нужни усилията на всички ни в изпълнение на амбициозната и всеобхватна стратегия за единния цифров пазар. Нямаме време за губене, ако искаме да доставим навреме на гражданите и бизнеса всички онези ползи и възможности, които ни предоставят новите технологии.

 

- Оказва се, че близо 77 000 компютъра у нас са ударени от хакери само тази година. Наскоро пък Агенция „Монитор“ бе подложена за пореден път на такава атака. Как можем да противодействаме на киберпрестъпленията?

 

- Киберсигурността е предизвикателство както за физическите лица, така и за организациите. Както заяви президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, кибератаките могат да бъдат по-опасни от оръжията. За да отговорим по-решително на киберпрестъпността, през септември представихме пакет от мерки, които да засилят нашата европейска киберсигурност. В основата е да укрепим способността на институциите за защита от кибератаки както на равнище ЕС, така и на ниво държави-членки. От друга страна, е нужно да инвестираме повече в технологиите за киберсигурност, а в ЕС трябва да направим това съвместно, т.е. да обединим ресурси. Нуждаем се от силни участници на всички нива, които си сътрудничат, обменят информация и осигуряват координирани отговори. Европейската комисия препоръчваме на държавите-членки да си сътрудничат с институциите на ЕС, за да създадат рамка за реагиране при кризи. С две думи - общ европейски механизъм за координация в случай на мащабни кибератаки. Нуждаем се от повече професионалисти и технически експерти в областта на киберсигурността, на които трябва да предложим перспективи. Ето защо разгръщаме мрежа от центрове за изследвания и компетенции в областта на киберсигурността в Брюксел и държавите-членки. Независимо дали става дума за сигурни комуникации, криптиране, анализ на данни или защита на мрежата, във всички случаи са необходими значителни инвестиции. Други харчат повече от нас и не можем да си позволим неефективност. Ще представя законодателно предложение за тази цел през 2018 г. и ще започнем възможно най-скоро с пилотен проект от 50 млн. евро. Също така трябва да обърнем внимание на слабостите на нашите системи и мрежи. Ето защо ще имаме нова европейска рамка за сертифициране в областта на кибернетичното пространство. Тази рамка е много важна за продавачите, които ще имат нужда само от един сертификат за целия ЕС и от съществено значение за всеки, който желае да купи безопасни продукти на единния цифров пазар.

 

- Лично вие предложихте създаването на Агенция за киберсигурност. В какво ще се състои дейността й и кога може да бъде факт?

 

- Моето предложение е за нов мандат и засилване на ролята на сега съществуващата агенция - Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност ENISA, която накратко наричаме агенция по киберсигурност. Това е включено в пакета с нови мерки в областта на киберсигурността. Нашето настояване е за засилване на нейните функции, за да бъде по-мощна, с 50% повече персонал и важни нови мисии. Агенцията ще осигурява координацията на мрежата от центрове за реагиране при инциденти в кибернетичното пространство в държавите-членки. Същевременно тя ще работи в сътрудничество с други органи в целия ЕС като Центъра за анализ на разузнавателните служби и Центъра за киберпрестъпления. Това е един от стълбовете на нашата стратегия за киберсигурност.

 

 

- Как изобщо си обяснявате зачестяването на кибератаките?

 

- Това е предизвикателство, на което трябва да отговорим с координация и, както вече посочих, с укрепване на сътрудничеството на всички нива, с човешки и технически капацитет, с инвестиции в кибернетичната сигурност. С всеки изминал ден в интернет има все повече свързани цифрови устройства - до 2020 г. очакваме в ЕС да бъдат повече от 26 милиарда. Цели системи, нашите общества зависят от функцията на свързаната инфраструктура. Например светофарите в града или ескалаторите на летището. Ето защо е наложително да напредваме преди следващата криза.

 

- Наскоро заявихте и че въпреки технологичната революция, която преживяваме, не бива да позволяваме да загубим човешкото. Какво точно имате предвид?

 

- Това означава технологичната революция да работи за хората, извеждайки на преден план онези човешки качества, които никоя машина или робот не може да замести: креативността, новаторските идеи и социалните отношения. Цифровите технологии преобразяват нашата икономика, обществото, днешния свят, а със сигурност още повече утрешния. Технологичната революция създава безспорни възможности – улеснява свързването, спестява време, отваря хоризонти. Да се възползваме максимално от тези преимущества, но да не позволяваме например чатът чрез смартфона да се превърне в основно средство за комуникация и да забравим близостта и емоцията от разходка със семейството или приятелите. Балансът е напълно постижим и от самите нас зависи как ще успяваме да съчетаваме традиционното с новото. Гражданите да улеснят своето ежедневие чрез технологиите, компаниите и стартиращите предприятия да имат достъп до повече пазари чрез онлайн търговията, бизнеса и правителствата да се възползват напълно от цифровата революция - това са цели в основата на технологичния напредък, който всъщност е движен от хора, каквито трябва да останем.

 

- Затова ли изтъкнахте, че връзката ви с хората е най-големият ви капитал?

 

- Контактът с хората винаги ми е давал много сили, кураж и увереност. От всяка една позитивна среща съм получила енергия и нови идеи, които и до днес се стремя да превръщаме в резултати заедно с гражданите. Контактът ни е ежедневен и с новите технологии – социалните мрежи и имейлите, например. Удовлетворението е голямо, когато виждаш резултатите от съвместните усилия с гражданите. Тук е моментът да благодаря за постигнатите заедно с тях каузи, за начертаните нови такива, за постоянната размяна на мнения и идеи.

 

 

- ЕК има намерение през следващите две години да направи достъпни електронните здравни досиета. Това ще улесни пациентите, но не създава ли все пак и риск за злоупотреби?

 

- Това ще улесни не само пациентите. Ще бъде много по-лесно и за практикуващите лекари и болници. Право е на всеки гражданин да има сигурен достъп до информацията за своето лично здраве. Според проучванията повече от 52% от гражданите на ЕС искат онлайн достъп до техните здравни досиета. Електронните здравни досиета ще улеснят пациентите и ще спомогнат за подобряване на грижите за тяхното здраве, като предоставят на здравните и медицинските специалисти по-цялостен поглед върху медицинското минало и историята на пациента. И не само това – по този начин пациентът ще може да контролира целия процес, като следи какви манипулации са му правени, какви лекарства са прилагани. Това ще спомогне и за намаляване на недобрите практики и измамите. На 20 юли Европейската комисия стартирахме обществена консултация относно здравното обслужване в контекста на цифровия единен пазар, благодарение на която ще можем да открием начини, по които да осигурим на гражданите, медицинските специалисти и изследователите по-добър достъп до здравни данни, превенция, бърза реакция при опасности от пандемии, персонализирано лечение и грижи. Обмисляме нови цифрови инициативи за улесняване на свободното движение на пациенти и данни, за подпомагане на модернизацията на националните здравни системи. Защитата на данните е ключова и искаме такива електронни здравни досиета да бъдат максимално защитени.

 

 

- Накъде върви Европа според вас, откривате ли нови тенденции?

 

- В речта си за състоянието на ЕС председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер много ясно очерта визия за свързана, приобщаваща и по-силна Европа. От институциите, правителствата, гражданите зависи дали ще задържим Европа на правилния път. Съюзът ни постигна много - растеж на икономиката, по-ниска безработица, но имаме и оставащи предизвикателства. Някои от тях са свързани с ресора, който ръководя. На мен лично би ми се искало да върнем Европа на световната технологична карта и на наша територия да имаме суперкомпютри, които ще ни дадат в ръцете инструмент за отговор на редица от предизвикателствата в областта на климата, превенцията на епидемии, киберсигурността и т.н. Европа да бъде технологичен лидер е тенденцията, която бих искала скоро да постигнем, като обединим усилия за завършването на единния цифров пазар и погледнем отвъд хоризонта.

 

- По-близо ли е наистина България до приемането ни в Шенген след гласуването да получим пасивен достъп до ШИС?

 

  • - България е заслужила отдавна правото си да бъде в Шенгенското пространство. Не даром, а въз основа на изпълнени критерии. Истински вярвам, че това несправедливо отлагане скоро ще намери своето решение. И председателят на Европейската комисия, и председателят на Европейския парламент излъчиха много ясен и силен сигнал в тази посока. Всички признават водещата роля на България при охраната на външните граници на Съюза – отговорност, с която страната се справя много успешно. Осигуреният достъп до шенгенската информационна система е послание, което вярвам, че ще бъде разчетено правилно от всички и България скоро бъде приветствана в Шенген.

 

Визитка:

Родена е на 20 май 1979 г.

От 2005 до 2008 г. е асистент научен изследовател в Института по политически науки в Бордо, Франция

Преподавателската й дейност е свързана с темите за процеса на вземане на решения в ЕС, политическа социология и международни отношения

От 19 януари 2012 г. е координатор на ЕНП в Комисията по права на жените и равенство между половете на ЕП

Била е ръководител на наблюдателната мисия на ЕС на президентските и парламентарните избори в Демократична република Конго

На 14 септември 2017 г. положи клетва като евроковисар


 

 

 

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви,
която ще бъде запазена следващите 7 дни.